Решение № 58 от 14.04.2025, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лидия Ант. Георгиева при участието на секретаря Ирена С. Стоянова като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Гражданско дело № 20241880100047 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „.......” ЕАД срещу М. В. К., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.

139 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 563, 72 лева - главница, представляваща стойността на разпределена и доставена топлинна енергия за обект, находящ се в гр. С., общ. С., ул. „....“ № ...., вх. ...., таванско помещение ...., за периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г. и от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. ; 52, 72 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.06.2023 г., дължима върху главницата за разпределена и доставена топлинна енергия; 33, 25 лева, представляваща главница за услугата дялово разпределение, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.; 6, 74 лева – мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, дължима за периода 16.07.2020 г. – 14.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на депозиране в съда на заявлението по чл. 410 ГПК / 20.06.2023 г./ до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 335/ 07.09.2023 г. по ч.гр.д. № 547 по описа за 2023 г. на Районен съд Своге. /сумите са индивидуализирани съгласно молба вх. № 2947 от 15.08.2024 г./ Ищецът твърди, че извършва производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. С., като съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на 1 топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия.

Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в гр. С., общ. С., ул. ......“ № ...., вх....., таванско помещение ...., има качеството на клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период от 15.09.2020 г. до 14.06.2023 г. се дължи мораторна лихва в размер на 52, 72 лева върху сума за доставена от ищеца и разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за обекта на адрес: гр. С., общ. С., ул. „.......“ № ....., вх......, таванско помещение ......

Ищецът посочва също, че собствениците в сградата – етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „.........“ АД. Твърди се също, че „...” ЕАД е сключила договор при общи условия с „...“ АД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите на ищеца в сградата- етажна собственост, в която се намира процесният имот. Посочва се, че през процесния период „....“ ЕАД е остойностявала топлинната енергия за процесния имот по данни, предоставяни от „.......“ АД. Сочи се, че във връзка с предоставената от „.....“ АД услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, ответникът дължи сума в размер от 33, 25 лева, представляваща главница за услугата дялово разпределение, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., както и сума в размер от 6, 74 лева – мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, дължима за периода 16.07.2020 г. – 14.06.2023 г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК № ..../ 07.09.2023 г. по ч.гр.д. № 547 по описа за 2023 г. на Районен съд Своге.

Същата била връчена на ответника лично, който е подал възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК в законоустановения едномесечен срок, поради което за ищеца възниква правен интерес от предявяване на иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 ГПК. Поради изложеното моли така предявената искова претенция да бъде уважена. Претендират се разноски.

С Определение № 62 от 20.02.2024 г. на Районен съд- Своге, „.....“ АД е конституиран като трето лице- помагач на страната на ищеца по предявените от него искове.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът, чрез своя процесуален представител, е подал отговор на исковата молба. Оспорват се исковите претенции, като се поддържа, че вземанията на ищцовата страна са погасени по давност.

В депозирана молба вх. № 1457 от 18.04.2024 г. третото лице- помагач „......“ АД изразява становище за основателност на претендираните от ищеца вземания за дялово разпределение на топлинна енергия и представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

2

Видно от приложеното ч. гр. д. № 547/ 2023 г., по описа на Районен съд Своге, образувано по депозирано от „....“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 335/ 07.09.2023г. Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 20.11.2023г., като в месечен срок от получаването й е подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК (на дата 20.12.2023г.). Предвид това са дадени указания на кредитора по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, като в законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното, така предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правнорелевантни факти: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период; че ответникът е потребител (собственик или ползвател на топлоснабдения имот) на услугите за обект, находящ се на адрес: гр. С., общ. С., ул. „......“ №....., вх......, таванско помещение.....; че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

В рамките на настоящия процес, претенцията на ищцовото дружество за главница се формира от следните компоненти: доставена от ищеца и разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление и битово- гореща вода и услуга за дялово разпределение.

Преди да се пристъпи към обсъждане на другите аспекти от настоящия правен спор, съдът счита за нужно да акцентира върху факта, че не съществува съмнение досежно обстоятелството, че ищецът като енергийно предприятиедоставчик на топлинна енергия, разполага с правото да търси възмездяване от потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената, съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост. В този порядък, не е налице непотърсена услуга, за която не се дължи заплащане ( в тази насока са и изричните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС ). По същия въпрос е налице и произнасяне на Съда на ЕС, IV- ти с-в от 05.12.2019г. по съединени дела С‑ 708/17 и С‑ 725/17, по отправени преюдициални запитвания. В посоченото решение на съда на ЕС е отразено, че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в 3 своя апартамент. Със същото решение е прието и че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата, пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Предвид изложеното, то настоящият съдебен състав счита, че не се касае за непотърсена услуга и за нелоялна търговска практика, упражнявана от ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ ( в тази връзка- Решение № 38/ 28.02.2014г. по гр.д. № 7471/ 2013г., по описа на ВКС, IV- то г.о. ). Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което на съдът е служебно известно, че е сторено преди процесния период. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Обстоятелството, че именно ответникът М. В. К. е титуляр на правото на собственост върху процесния имот, находящ се на адрес: гр. С., общ. С., ул.

„.......“ № ...., вх...., таванско помещение .... е факт, който безспорно се установява от приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № ....., том...., рег. № ....., дело № ..../2018 г. на Е. З. – нотариус с район на действие Софийски районен съд, съгласно който процесният топлоснабден имот е продаден на ответника от трето за процеса лице на 20.02.2018 г. В допълнение, по делото е представено заявлениедекларация, подадено от ответника до Изпълнителния директор на „........“ ЕАД, в което посочва, че желае партидата за топлоснабден имот на адрес: гр.

С., общ. С., ул. „....“ № ...., вх...., ателие /таванско помещение/ 1, да бъде променена на негово име. Заявлението е саморъчно подписано от ответника, същият не го е оспорил, следователно съгласно чл. 180 ГПК, то се ползва с формална доказателствена сила. Впрочем, обстоятелството, че е собственик на топлоснабдения имот не се оспорва и от ответника.

Отделно от гореизложеното, то доколкото се изяснява, че процесният имот е топлоснабден (обстоятелство, което ще бъде коментирано подробно в следващата част от настоящото изложение), то договорът за доставка на топлинна енергия следва да се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ ( в тази връзка- Решение № 38/ 28.02.2014г. по гр.д. № 7471/ 2013г., по описа на ВКС, IV- то г.о. ).

В тази връзка, съдът счита за нужно да посочи и че самото присъединяване към абонатната станция или нейно самостоятелно 4 отклонение и наличието на отоплителни тела в топлоснабдения имот, установява сключването на договор с ищцовото дружество чрез конклудентни действия. Тоест, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие ( изрично в тази насока- т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК ). В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената и разпределена топлинна енергия.