Решение № 182 от 10.06.2020, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 10.06.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА М.

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ при участието на секретаря

Теодора Вутева, като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ в. гр. дело № 567 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н.Б.А. против решение № 133 от 06.12.2018 г., постановено по гр. дело № 400/2015 г. по описа на Районен съд – Сливница, с което е обявен за окончателен разделителен протокол за подялба между съделителите В.Д.Д., А.К.В., А.Б.А. и Н.Б.А. на следните недвижими имоти – широколистна гора с площ от 9,423 дка, находяща се в землището на с. А., община Сливница, представляваща имот № 254076 по картата на с. А., с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-47/03.06.2016 г. на ИД на АГКК и нива с площ 11,469 дка, находяща се в землището на с. А., община Сливница, местността „Трохало“, представляваща имот № 009011, с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед №

РД-18-47/03.06.2016 г. на ИД на АГКК. Съгласно одобрения с решението разделителен протокол в дял първи, съответстващ на ½ ид. ч. от имотите, се включват 4.856 дка от широколистната гора с идентификатор № *** и 5,469 дка от нивата с идентификатор № ***, а левовата им равностойност е 10 348,02 лева; в дял втори, съответстващ на ¼ ид.ч. от имотите, се включват 2,283 дка от широколистната гора с идентификатор № *** и 3,000 дка от нивата с идентификатор № ***, а левовата им равностойност е 5174,01 лева; в дял трети, съответстващ на ¼ ид.ч. от имотите, се включват 2,283 дка от широколистната гора с идентификатор № *** и 3,000 дка от нивата с идентификатор № ***, а левовата им равностойност е 5 174,01 лева.

С въззивната жалба въззивницата обжалва първоинстанционното съдебно решение като неправилно. Счита, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, както и че окончателният разделителен протокол не съответства на заключението на вещото лице. Счита, че делбата следва да се осъществи по реда на чл. 353, ал. 1 от ГПК.

Въззиваемите В.Д.Д. и А.К.В., действаща чрез своя настойник В.Д. са получили препис от въззивната жалба на 18.06.2019 г. и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК са подали отговор на въззивната жалба, с който не оспорват същата и молят да бъде уважена.

Въззиваемите С.М.А. и Е.А.Д., в качеството си на наследници на А.Б.А., починал на 26.10.2017 г., са получили препис от въззивната жалба и в срока по чл.

263, ал. 1 от ГПК не са се възползвали от възможността да подадат отговор на същата.

Въззиваемият М.А.Б., в качеството си на наследник на А.Б.А., починал на 26.10.2017 г., е получил препис от въззивната жалба чрез назначения му особен представител адв. Д., която е подала отговор на жалбата, с който я оспорва.

СОФИЙСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба.

Първоинстанционното производство, в неговата първа фаза, е образувано по искова молба на В.Д.Д. и А.К.В. против А.Б.А. /починал в хода на процеса и заместен от наследниците му С.М.А., Е.А.Д., М.А.Б./ и Н.Б.А.. С исковата молба е предявен иск по чл. 341 от ГПК за допускане до делба на съсобствените на страните недвижими имоти – широколистна гора с площ от 9,423 дка, находяща се в землището на с. А., община Сливница, представляваща имот № 254076 по картата на с. А., с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-47/03.06.2016 г. на ИД на АГКК и нива с площ 11,469 дка, находяща се в землището на с. Алдомировци, община Сливница, местността „Трохало“, представляваща имот № 009011, с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-47/03.06.2016 г. на ИД на АГКК.

С решение № 64 от 20.06.2016 г., постановено по гр. д. № 400/2015 г. по описа на Районен съд – Сливница е допусната делбата на посочените недвижими имоти при следните квоти: ¼ ид.ч за В.Д.Д., ¼ ид. ч. за А.К.В., ¼ ид.ч. за А.Б.А. и ¼ ид. ч. за Н.Б.А.. Решението е влязло в сила и съдът е продължил производството в неговата втора фаза за извършване на делбата. Нормативната цел на втората фаза на делбеното производство, е всеки един от съделителите или съвместно по колена, по възможност, да получи в натура своя дял – арг. чл. 69, ал. 2 от ЗН, като се отчетат интересите на всички съделители, включително и да се решат всички съществуващи между тях спорове или да не се пораждат нови спорове.

С обжалваното решение № 133 от

06.12.2018 г., постановено по гр. дело № 400/2015 г. по описа на Районен съд – Сливница, съдът на основание чл. 350 от ГПК е одобрил за окончателен разделителен протокол за подялба на недвижимите имоти.

Както бе изяснено, по силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания. Следователно, предметът на решаващата дейност на въззивната инстанция е очертан с релевираните във въззивната жалба основания за неправилност на обжалвания съдебен акт – по отношение на неговата обоснованост, респ. по отношение на обстоятелството дали първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон или не е приложил правилно материалния закон. Основният довод на въззивницата е, че при определяне на дяловете съдът не се е съобразил със заключението по съдебно-техническата експертиза, както и че делбата следва да се осъществи по реда на чл. 353 от ГПК.

Определените в ГПК способи за прекратяване на съсобствеността при извършване на съдебна делба са четири: възлагане на неподеляемо жилище по реда на отделните хипотези по чл. 349 от ГПК; теглене на жребий по чл. 352 от ГПК; разпределение по чл. 353 от ГПК и извършване на публична продан по чл. 348 от ГПК. Когато броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, действа принципът, заложен в чл. 69, ал. 2 от ЗН, според който всеки от съделителите следва да получи реален дял в натура. В настоящия случай до делба са допуснати два имота – земеделска земя нива с площ 11,469 дка и широколистна гора с площ от 9,423 дка между четирима съделители, всеки от които има по

¼ ид.ч. от собствеността върху делбените имоти. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗН при съставяне на дяловете не се допуска разделянето на нивите на части, по-малки от 3 декара, на ливадите на части, по-малки от 2 декара, и на лозята и овощните градини на части, по-малки от 1 декар. Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, допуснатите до делба имоти са поделяеми на по-малки реални части. Според вещото лице съществува възможност да се обособят реални дялове, съобразно броя на съделителите и техните квоти чрез разделянето на имотите. Вещото лице е отбелязало, че нивата с площ 11,469 дка може да се раздели на три по-малки дяла, съобразно минималната площ според чл. 72, ал. 1 от ЗН, а от широколистната гора с площ от 9,423 дка може да се обособят четири по-малки дяла. Вещото лице е оценило двата имота на обща стойност от 20 696,04 лева и е определило, че стойността на всеки дял е 5 174,01 лева.

Съделителите В.Д. и А.В. са се съгласили да получат един общ дял от делбените имоти. Поради това първоинстанционният съд е допуснал допълнителна техническа експертиза, която да даде нов вариант за подялба на имотите. Според заключението на вещото лице от делбените имоти могат да бъдат обособени три дяла. В дял първи, съответстващ на ½ ид. ч. от имотите, се включват 4.856 дка от широколистната гора с идентификатор № *** и 5,469 дка от нивата с идентификатор № ***, а левовата им равностойност е 10 348,02 лева. В дял втори, съответстващ на ¼ ид.ч. от имотите, се включват 2,283 дка от широколистната гора с идентификатор № *** и 3,000 дка от нивата с идентификатор № ***, а левовата им равностойност е 5174,01 лева. В дял трети, съответстващ на ¼ ид.ч. от имотите, се включват 2,283 дка от широколистната гора с идентификатор № *** и 3,000 дка от нивата с идентификатор № ***, а левовата им равностойност е 5174,01 лева. Към своето заключение вещото лице е изготвило и скици-проекти за разделянето на двата имота и е описало всяка от реалните част, на които се разделят. Вещото лице е изготвило и проект за разделителен протокол. Страните не са оспорили заключението на вещото лице и то е било прието от съда. Въз основа заключението на вещото лице съдът е съставил проект за разделителен протокол, в който подробно е описал съответните дялове и е индивидуализирал реалните части от имотите, които се включват в тях, заедно с паричната им равностойност. Страните не са възразили по съставения проект на разделителен протокол.

По реда на чл. 350 от ГПК се съставя и обявява окончателен разделителен протокол само ако делбата се извършва чрез теглене на жребий. При разпределяне на допуснатите до делба имоти от съда по реда на чл. 353 от ГПК не се съставя разделителен протокол /т.5, буква “а” от ППВС №7/28.11.1973г./. За да се прецени, че тегленето на жребий е подходящ способ за извършването на делбата следва да са налице няколко предпоставки – 1/ от допуснатите до делба имоти да могат да се образуват достатъчен брой реални дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял; 2/ квотите на съделителите, определени с решението по допускане на делбата да са равни; 3/ да не са налице обстоятелства, които да обуславят невъзможност на извършването на делбата посредством този способ или да правят извършването на делбата посредством теглене на жребий много неудобно.

В настоящия случай дяловете на съделителите са равни – всеки има по ¼ ид.ч. от процесните имоти. След постановяване на решението за допускането на делбата обаче съделителите В.Д. и А.В. са поискали да получат в един общ дял, своите дялове от делбените имоти, тоест двете да получат общо ½ от делбените имоти. Поради това обстоятелство настоящият състав счита, че съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий по чл. 352 от ГПК не е подходящ способ за извършване на делбата. Също така съгласно практиката на ВКС тегленето на жребий е винаги невъзможно когато не съществува възможност всеки съделител да получи реален дял, т.е. че е недопустимо по този ред група съделители да получат общ дял, тъй като законът не установява правила за начина, по който ще бъде извършено теглене на жребие от група лица /в този смисъл Решение №116/11.05.2012г. по гр.д.№1032/2011г. на ІІ ГО на ВКС/. Жребият е невъзможен, когато делбата се извършва по колена или имотите се разпределят при групиране на съделителите, защото тогава не се получава самостоятелен дял от всеки съделител, какъвто е и настоящият случай. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките за извършването на делбата чрез разпределение по чл. 353 от ГПК – от допуснатите до делба имоти са обособени достатъчен брой дялове за да може всеки съделител да получи реален дял, а извършването на делбата чрез теглене на жребие е невъзможно /или много неудобно/.