Решение № 309 от 17.07.2025, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Плевен, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.ЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря Й. СТ. К. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20254400500420 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение №190/14.02.2025г., постановено по гр.д.

№4600/2024г. по описа на Районен съд – Плевен състав на същия съд е осъдил на основание чл. 367 от ТЗ, "СЕВЕРНЯШКО ПИЛЕ" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С.,община Плевен, ж.к Х.Л., П., ЕИК ***, представлявано от В.Й.Й. - управител, да заплати на "ХОРСЕТРАНС" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, бул. Р."***, ЕИК***, представлявано от Г. М. М. - управител, сумата от 2040 лв, с ДДС, представляваща цената на извършенения превоз, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба 12.08.2024 г, до окончателното й заплащане, както и деловодните разноски.

Със съдебното решение съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските, като на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК е осъдил СЕВЕРНЯШКО ПИЛЕ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С.,община Плевен, ж.к Х.Л., П., ЕИК ***, представлявано от В.Й.Й. - управител, ДА ЗАПЛАТИ на ХОРСЕТРАНС ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, бул. Р.

***, ЕИК***, представлявано от Г. М. М. - управител, сумата от 86 лв. представляваща направените разноски по делото за държавна такса.

Срещу постановеното съдебно решение е постъпила въззивна жалба, депозирана от „Северняшко пиле“ ЕООД, ЕИК: *** чрез процесуалния им представител адв. М. от АК-Плевен. Процесуалният представител на въззивника излага твърдения, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е уважил така предявения иск. Излага се становище, че първоинстанционното съдебно решение е немотивирано, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени 1 процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, тъй като е допуснал събиране на доказателства в разрез с разпоредбата на чл.147 от ГПК.

Излагат се твърдения, че представената по делото фактура е частен документ, а съдът не е обвързан от материалната му доказателствена сила, предвид, че в настоящия случай е направено оспорване на същата от ответната страна. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че са налице валидни търговски отношения между страните, тъй като в настоящия случай ответната страна е оспорила извършването на транспортни услуги от страна на ищеца. Излагат се твърдения, че в настоящия случай ищецът не е ангажирал доказателства, че е извършил твърдения от него превоз, поради което искът му за заплащане на сумата от 2040лв. се явява неоснователен. В заключение се прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да отхвърли така предявения иск.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „Хорсетранс“ ЕООД, ЕИК: *** не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивната страна се представлява от адв. М., която поддържа въззивната жалба. Прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да отхвърли иска. Моли за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззиваемата страна се представлява от управителя Г. М. М., който оспорва основателността на въззивната жалба. Твърди, че лично той е извършил транспорта, чието заплащане претендира, както и че разполага с всички необходими документи, даващи му право да извършва превоз на пилета. Прави искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение в посочената част е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразността и правилността му в рамките, поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че същото е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.372 от ТЗ, депозиран от „Хорсетранс“ ЕООД, ЕИК *** срещу ответника „Северняшко пиле“ ЕООД, ЕИК *** с искане ответникът да заплати сумата от 2040 лева по издадена фактура №921/18.04.2024 г. за извършен превоз на живи пилета, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено по делото, че на 10.04.2024г. и на 11.04,2024г.

ХОРСЕТРАНС ЕООД, в качеството си на превозвач, е извършило превоз на живи пилета, собственост на СЕВЕРНЯШКО ПИЛЕ ЕООД, в качеството му на товародател, от гр.С. до Птицекланица в с.Душево ,община Севлиево. Поради това съдът е осъдил на основание чл. 367 от ТЗ, „СЕВЕРНЯШКО ПИЛЕ“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на „ХОРСЕТРАНС“, ЕИК*** сумата от 2040 лв, с ДДС, представляваща цената на извършенения превоз, ведно със законната 2 лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба 12.08.2024 г, до окончателното й заплащане.

Решението е правилно, но по изложените мотиви от настоящата въззивна инстанция, с оглед липсата на мотиви в обжалваното първоинстанционно решение по предмета на спора.

По силата на договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар.

Договорът е неформален и консенсуален и превозвачът трябва да докаже съществуването му при спор.

По делото е спорно дали страните се намират във валидно облигационно отношение, дали ищецът реално е извършил превоза в срока и по начина, уговорен между страните. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно отношение, по което е изпълнил поетото задължение за превоз и доставка на живи пилета. В тежест на ответника, с оглед заявените от него възражения, е да докаже, че се е противопоставил на издадената процесна фактура веднага след узнаването й.

По делото е представена и приета фактура №921/18.04.2024г., която е двустранно подписана както от представител на ответника, в качеството му на товародател, така и от законния представител на ищеца, в качеството му на превозвач. Процесната фактура е издадена от ищцовото дружество на дата 18.04.2024г. за сумата от 2040лв. с ДДС. Датата на подписването не е посочена, поради което предвид обичая в оборота трябва да се приеме, че това е датата, на която е издадена - 18.04.2024г.

В първото по делото заседание на първоинстанционния съд е било извършено изслушване по реда на чл.176, ал.1 от ГПК на управителя на ответното дружество „Северняшко пиле“ ЕООД, ЕИК: *** - В.Й.Й., по време на което същата е заявила, че подписът на процесната фактура №921/18.04.2024г. е положен от нея.

Настоящият въззивен съдебен състав не споделя възражението, релевирано от страна на въззивната страна, че доколкото процесната фактура не е била осчетоводена от страна на ответната страна и за нея не е ползван данъчен кредит, то същата не доказва наличие на валидно облигационно отношение, тъй като не е била приета по надлежния ред от задълженото по нея лице.

Само̀ по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач, включването в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване (вж. решение №42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, II то.; решение №166/26.10.2010 г. по т.д. №991/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение №96 от 26.11.2009 г. по т.д.

№380/2008 на ВКС, I т.о.; и решение №23/07.02.2011г. по т.д. № 588/2010г. на ВКС, II т.о.) .

В последователната практика на ВКС, обективирана в Решение №1110/30.11.2005 г. по т. д. № 411/2005 г. на ВКС, II т. о., Решение №503/7.07.2008 г. по т. д. № 250/2008 г. на ВКС, I т. о., Решение №96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г. на ВКС, I т. о., е прието становището, че двустранно подписаната фактура може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните, предвид неформалния характер на договора и липсата на законовоустановена писмена форма за неговата действителност, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на 3 страните и време и място на издаване, каквото в настоящия случай е налице, видно от представеното заверено копие от Фактура №921/18.04.2024г.

В този смисъл двустранно подписаната процесна фактура, съдържа съществените елементи на конкретната сделка, поради което същата има доказателствено значение за сключен договор и е основание за плащане на уговореното възнаграждение, като тя може да бъде ценена и като доказателство за приемане от поръчващия на фактически извършените работи, независимо от липса на подписан приемо-предавателен протокол (в този смисъл и решение 138 от 17.10.2011 г. по т.д. № 728/2010 г. на ІІ ТО на ВКС и Решение № 65 от 16.07.2012 г. по т.д. ЗЗЗ/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 71 от 08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г., т. к., ІІ ТО на ВКС).

С оглед представената фактура №921 от 18.04.2024г., по която не е спорно, че е подписана от представител на ответника, предвид изричното волеизявление на законния му представител, то съдът приема за доказано, че задължението за превоз е извършено от страна на ищеца. Направеното изявление от законния представител на ответника, че не е обърнала внимание, когато е подписала фактурите, не променят доказателствената й стойност.

Фактурата е подписана от лице, което представлява ответното дружество и е посочено за неин автор, поради което е в негова тежест да установи, че същите са неистински, т.е. че подписът във фактурите не е положен от лицето, сочено за техен автор. До приключване на делото не се представени доказателства в подкрепа на твърденията на представляващия дружеството - ответник, с оглед на което съдът приема, че задълженията на ответната страна се установяват безспорно по делото.

Доколкото договорът е търговски, като такъв по чл. 367, вр. чл. 286 ТЗ, тъй като и двете страни по договора са търговци, то нормата на чл. 301 ТЗ е приложима в отношенията между страните.

От събрания доказателствен материал не се установява да е направена рекламация пред превозвача. Не са ангажирани и събрани доказателства по делото ответникът да се е противопоставил на извършеното от подписалия фактура за получател действие без представителна власт "веднага след узнаването", като установяването на противопоставяне е в негова доказателствена тежест (в този смисъл е и Решение № 202/06.02.2012 г. по т. д. № 87/2011 г. на II ТО на ВКС). По делото са налице безспорни данни, че ответникът е узнал за процесните фактури непосредствено след издаването им, доколкото са приети от представител на ответника, което предхожда с няколко месеца подаването на настоящата искова молба. В този смисъл не се установява да се е противопоставил веднага след узнаването на извършеното от негово име действие от лицето, подписало фактурата, поради което и това действие се счита потвърдено съобразно чл. 301 от ТЗ. Не представлява противопоставяне съдържащото се в писмения отговор на исковата молба възражение по чл. 301 ТЗ, неотговарящо на критерия "веднага след узнаването".

Неоснователни са възраженията на ответното дружество и че превозът не е извършен от страна на ищеца, поради факта, че превозът е извършен от друго лице – Станимир Стоянов, а не от представител на ищеца, както е посочено в процесната фактура.

От събрания по делото доказателствен материал, в това число от разпитите на свидетелите Е. К., Г. Бенков и Станимир Стоянов, чиито показания съдът кредитира с доверието си, се установява, че ищецът е изпълнил задължението си да извърши превоз на предоставената от ответника 4 стока. От показанията на свид. Станимир Стоянов се установява, че същият не е извършвал превоз през 2024г., както твърди ответникът, тъй като е продал камионът, с който извършва превоз на живи пилета и по отношение на който е издадено разрешително за специализиран превоз.