Решение № 260328 от 21.04.2021, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2746/2020
- Вид
- Решение № 260328
- Подписан
- 21.04.2021
- В сила
- 21.04.2021
- Състав
- ДАНИЕЛА ДОНЧЕВА МИХОВА, ДЕТЕЛИНА КОСТАДИНОВА ДИМОВА, РАДОСТИНА ПЕТКОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.1, изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.21, т.2 и т.3 · Закон за правната помощ
- чл.21, т.2 и т.3 · Закон за правната помощ
- чл.1, ал.2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- §1, ал.1, т.2, б."б" · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
Р
Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-17 Година 2021, 21 април гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав на осми март година две хиляди двадесет и първа, в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. РАДОСТИНА ПЕТКОВА
2. мл.с.ДЕТЕЛИНА
ДИМОВА секретар Ваня Димитрова като разгледа докладваното от съдия Даниела
Михова въззивно гражданско дело № 2746 описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас, ЕИК *********, против решение № 260008 от 27.08.2020 г. по гр.д.77/2020 г. по описа на Несебърски районен съд, изменено с определение № 260202 от 27.10.2020 г. в частта на разноските, с което са отхвърлени исковете на въззивника за осъждане на Г. Е., родена на *** г. и Й.Х., роден на *** г., двамата с адрес в ***, да заплатят на ищеца сумата от 115,88 лв по издадени фактури в периода от 25.10.2016 г.- 26.11.2018 г., неплатени в срок, за потребени услуги през отчетния период 07.10.2015 г. до 30.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от подаване на исковата молба- 15.07.2019 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 15,85 лв, представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 25.10.2016 г. до 27.12.2018 г. Твърди се, че обжалваното решение на НРС е неправилно, необосновано и постановено при нарушаване на процесуалните правила.
Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила, като е констатирал разминаване в посочения от ищеца в исковата молба адрес на имота на ответниците (резултат от допусната техническа грешка) – „Панорама Дриймс“ вместо „Меджик дриймс“, съдът не е отменил определението си за даване ход на делото и не е указал на ищеца в доклада си по делото, че не сочи доказателства, че ответниците са собственици на водоснабдения имот, респ.абонати по силата на Наредба № 4. Твърди се, че по този начин съдът не е изготвил ясен и точен доклад, съобразен с предмета на делото и не е съдействал на страните при изясняване на делото от фактическа страна и е нарушил разпоредбите на чл.7, ал.1, изр.второ ГПК, чл.8 ГПК, чл.9 ГПК и чл.10 ГПК. Грешно посоченият от ищеца адрес на ответниците и липсата на указания от съда в тази връзка, според въззивника е довел до нередовно призоваване на ответниците на погрешно посочения в исковата молба адрес, вместо на реалния им адрес. Във връзка с така твърдените процесуални нарушения, позовавайки се на чл.266, ал.3 ГПК, въззивникът моли да се приеме изправяне на явна фактическа грешка в исковата молба при индивидуализиране на адреса на ответниците, респ.на водоснабдения обект, посочен в исковата молба, като се приеме, че исковата претенция касае апартамент ***. Претендира се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд в друг състав, с указания ответниците да бъдат призовани на адрес: ***, съобразно данните за лицата от регистър Булстат. В случай, че съдът счете, че не са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане, въззивникът претендира да се приеме посоченото изправяне на явна техническа грешка и да се допуснат следните доказателствени искания в подкрепа на твърденията ни за допусната грешка. Претендират се разноски за първоинстанционното и за въззивното производство.
В законовия срок против въззивната жалба е подаден писмен отговор от адв.Кремена Недкова Табакова- БАК- особен представител на въззиваемите Г.Ъ. и Й.Х., двамата - граждани на Норвегия, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че е неоснователно твърдението на въззивника за неправилно призоваване на ответниците по първоинстанционното дело, тъй като това би могло да се приеме за съдопроизводствено нарушение единствено и само, като защита правата на ответниците и при позоваване единствено и само от тях. Сочи се също, че независимо от призоваването им на грешно посочения и то от самия ищец адрес, първоинстанционният съд е спазил процедурата и им е назначил особен представител. На второ място се твърди, че разминаването на адресите на имота по доказателствата и в исковата молба не може да се сочи за основание за неправилност на решението. Оспорва се и твърдението, че съдът е бил длъжен с доклада си по делото да укаже на ищеца, че не ангажира доказателства във връзка с твърденията си. Твърди се, че съдът в доклада си изрично е посочил, че всяка от страните трябва да установи фактите, на които основава исканията си, както и, че ищецът следва да докаже доставянето, отвеждането и пречистването на водата за процесния период на основание валидно сключен договор с ответника; консумацията от страна на ответника, качеството им на потребител, извършване на отчитания на консумацията през процесния период в съответствие с нормативната уредба. Сочи се, че въпреки указанията в доклада на съда, ищецът не е представил никакви доказателства, освен фактури. Възразява се против искането за допускане на гласни доказателства и на други доказателства като се твърди, че разпитът на инкасатора е могло да бъде поискан в първоинстанционното производство. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД за осъждане на ответниците Г. Е., родена на *** г. и Й.Х., роден на *** г., двамата - граждани на Норвегия, с посочен за двамата адрес: ***, да заплатят на ищцовото дружество сумата от 115,88 лв, за потребени от тях услуги през отчетния период 07.10.2015 г. до 30.10.2018 г., в качеството им на потребители на предоставената им от ищеца услуга. В исковата молба се твърди, че ответниците, като собственици на обект - ***, са абонати на ищцовото дружество и потребители използвали услугата, предоставяна от ищеца, а именно доставка, отвеждане и пречистване на вода за собствения им имот - ***. Твърди се, че до настоящия момент ищецът редовно, точно и добросъвестно е осъществявал непрекъснато водоподаване до обекта на ответниците, като за имота им е открита партида с абонатен номер 976149, съгласно публично известните Общи условия на оператора, за надлежно водене и остойностяване на потреблението. Твърди се, че независимо, че като абонати на дружеството, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия на ВиК ЕАД, ответниците е следвало да заплащат потребените услуги в 30-дневен срок от датата на издаването на съответната фактура, по издадените фактури в периода от 25.10.2016 г.- 26.11.2018 г. те не са заплатили дължими суми в размер на 115,88 лв за потребени услуги през отчетния период 07.10.2015 г. до 30.10.2018 г. Претендира се и мораторна лихва върху главницата от 115,88 лв в размер на 15,85 лв за периода от 25.10.2016 г. до 27.12.2018 г., както и законна лихва върху главницата, начиная от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на задължението.
Предявени са искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответниците, чрез назначения им особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, са оспорили исковете с писмен отговор в законовия срок. Оспорва се твърдението на ищеца, че имат качеството на потребители на предоставена от ищеца услуга; оспорва предоставянето на услугата от страна на ищеца; потреблението от ответниците; начина на отчитане на общия и индивидуалния водомери; разпределението на разликата между общия и индивидуалния водомер.
С обжалваното решение първоинстанционният НРС е отхвърлил исковете като е приел, че по аргумент от §1, ал.1, т.2, б."а" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ потребители на ВиК услуги са физическите и юридическите лица, собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят тези услуги, но в случая за ответниците са представени доказателства, че притежават недвижим имот, находящ се в ***, а не посочения в исковата молба ***, за който липсват доказателства да е собственост на ответниците.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Действително посоченият в исковата молба адрес на имота на ответниците се различава от посочения адрес в приложените към исковата молба доказателства, по-конкретно – налице е разминаване между наименованието на комплекса в исковата молба – „Панорама Дриймс“, и в приложените към исковата молба доказателства (Справка-извлечение за показанията на водомер с партиден № 1651/282 на Г. Е. с кл.№ 976149; Справка по лице от Служба по вписванията Несебър за Г. Е.; Справка Данни от регистър БУЛСТАТ за всеки от ответниците; и 3 бр.фактури) – „Меджик Дриймс“. При пълно съвпадане на останалите елементи от адреса – населено място, блок, етаж и апартамент, съдът приема, че ищецът е допуснал в исковата молба техническа грешка при посочване на адреса на ответниците и на адреса на имота, за който се претендира исковата сума за доставена ВиК услуга. Ищцовото дружество в нито един момент не е твърдяло, че ответниците имат повече от един имот в страната и по-специално – в ***. Нещо повече, в приложените към исковата молба писмени доказателства – Справка-извлечение за показанията на водомер с партиден № 1651/282 на Г. Е., и три фактури, имотът, за който е клиентски номер ******, е с адрес: ***.
В самата искова молба на стр.2 е посочено, че партидата на ответницата за собствения й имот е с абонатен № ******, посочен и в трите фактури за процесните задължения.
Ето защо следва да се приеме, че исковата претенция касае собствения на ответниците недвижим имот в ***.
С подадената въззивна жалба въззивникът-ищец е заявил, че погрешно е посочил в исковата молба адреса на процесния имот, с което е отстранил допуснатата грешка, поради което, както настоящият състав е приел в определението си от 11.01.2021 г., не се налага оставяне на исковата молба без движение за отстраняването на нередовност на исковата молба.
По отношение на твърдяните от въззивника процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, настоящият състав намира следното:
Съдът приема, че не е налице твърдяно във въззивната жалба процесуално нарушение – липсата на изготвен ясен и точен доклад, съобразен с предмета на делото и липсата на оказано от съда съдействие на страните при изясняване на делото от фактическа страна поради това, че съдът не е указал на ищеца, че е налице разлика между посочения от него в исковата молба адрес и вписания адрес на имота в приложените към исковата молба фактури. В изготвения по делото доклад (определение № 104/12.02.2020 г. по гр.д.77/2020 г. на НРС, л.2 от делото), съдът изрично е указал на страните, че всяка от страните следва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Изрично е посочено, че „ищецът следва да докаже доставянето, отвеждането и пречистването на водата за процесния период на основание валидно сключен договор с ответника; консумацията от страна на последния, качеството на потребител на ответниците, извършване на отчитания на консумацията през процесния период в съответствие с нормативната уредба“. Също изрично е указано на страните, че липсват ненуждаещи се от доказване обстоятелства.
Съдът намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в нередовно призоваване на ответниците в първоинстанционното производство. Искът е предявен пред РС гр.Средец и по образуваното там гр.д.492/2019 г. съдът е изпратил на ответниците преписи от исковата молба и приложенията за писмен отговор, на посочените в исковата молба адреси (л.17-19 и л.22 от гр.д.492/2019 г. на СрРС). След като призовките и съобщенията до ответниците са се върнали с отбелязване, че лицата не са открити и по данни от управителя на комплекса, същите не са в България, с разпореждане от 03.09.2019 г. (л.23 и 24 от гр.д.492/2019 г. на СрРС), съдът е разпоредил книжата до ответниците да им се връчат на посочените в БУЛСТАТ адреси. Преписи от исковата молба и приложенията са изпратени до ответниците на посочения в Регистър БУЛСТАТ за всеки от двамата ответници адрес: *** (л.25-27 и л.28-30 от гр.д.492/2019 г. на СрРС). След като и на този адрес ответниците не са били открити, на входната врата им е било залепено уведомление. С определение № 1725 от 15.11.2019 г. по гр.д.492/2019 г. на СрРС, съдът е предоставил правна помощ на двамата ответници на основание чл.21, т.2 и т.3 от ЗПП и чл.47, ал.6 ГПК, изразяваща се подготовка на документи и процесуално представителство по делото.
Разпечатката съдържа 31 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f686c2d-7562-4f91-baa4-60b7c785881c