Решение № 3513 от 18.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3513 гр. София, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110152762 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

18.04.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 52762/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „З“ ЕООД срещу „ДЗе“ ЕАД, като се твърди, че ДСД е собственик на МПС „Мерцедес Ц-250“, рег. № СВ .................. РК. Поддържа, че по отношение на МПС била сключена застраховка „Каско“ с ответника. Навежда доводи, че било настъпило застрахователно събитие – застрахованият лек автомобил се движел по северна скоростна тангента, в посока бул. „Ботевградско шосе“ към Калотина, като на детелината МПС-то се отбило за с. Чепинци и разтоварището Пет могили, като след спускането в посока гр. София, асфалтовата настилка свършвала с лека дига, като при премиването през последната колата изхвърчала и се ударила в неравен кален терен, като при ответника била образувана застрахователна преписка № 44012132101869/21.01.2021 г.

Излага съображения, че именно в негов сервиз бил извършен ремонт на вредите по МПС, 1 чиято стойност била в размер на 20416,75 лева, като ответника частично бил одобрил сумата по претенция, но липсвало плащане. Твърди, че бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.04.2021 г., като собственика на автомобила в качеството на цедент била прехвърлила вземането в полза на ответника – в качеството му на цесионер.

Поддържа, че ответника е бил надлежно уведомен за извършената цесия. Навежда доводи, че ответника не е изплатил претендираното вземане, като същото било не било и определено съобразно чл. 386, ал. 2 КЗ. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като е направен отвод за нередовност на исковата молба, тъй като липсвали твърдения за механизма на ПТПто. Твърди, че ищецът няма правен интерес от предявените искове, тъй като липсвало застрахователно правоотношение, а така и договор за цесия Поддържа, че липсвала активна легитимация на ищеца да води предявените искове, което обосновава подробно, тъй като собственика на МПС-то бил друг, освен това прехвърлителния договор бил нищожен, липсвал сключен анекс към застраховката, но дори такъв да бил налице не бил действащ към момента на ПТП-то. Излага съображения, че съгласно клаузите на общите условия бил освободен от отговорност. Твърди, че не е налице настъпило застрахователно събитие, като с оглед отвода за нередовност на исковата молба се оспорва и механизмът, както и наличието на причинно-следствена връзка и вреди. Поддържа, че ПТП-то е предизвикано при груба небрежност от страна на застрахования водач, поради което била налице хипотезата на изключен застрахователен риск, което аргументира. Навежда доводи, че единствен фактор за вредоносните последици били поведението на водача на МПС-то, като сочи съображения с оглед нормите на КЗ и клаузите на общите условия. Иска отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 99 ЗЗД, във вр. чл. 405, ал. 1 КЗ.

Съобразно релевираните твърдения от ищеца възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. накърняване на имуществено право, което е застраховано при застрахователя, т.е. настъпване на покрито застрахователно събитие (риск); 2. съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на увреждащото събитие между застрахования и ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане на погиналата или повредената вещ; 3. за застрахования да е възникнало право да получи претендираното застрахователно обезщетение съобразно уговореното в договора за имуществено застраховане, като не са налице отрицателните материални предпоставки, при възникването на които застрахователят обосновано да може да откаже заплащане на уговореното застрахователно обезщетение; 4. наличието на валидно сключен договор за цесия, с който процесните вземания да се прехвърлени от застрахования – цедент на ищеца – цесионер, за което ответника е надлежно уведомен.

Представена е застрахователна полица № 440120131001028/18.02.2020 г., сключена между „К 12“ ЕООД от една страна в качеството на застрахован и ЗАД „ДЗ“ ЕАД от друга страна в качеството на застраховател, по отношение на лек автомобил „Мерцедес Бенз“, модел „C 250 Bluetec 4matic“, рег. № СВ .................. РК, с период на застрахователно покритие от 18.02.2020 г. до 17.02.2021 г.

Застрахователната полица е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност последният обвързва страните във връзка с обективирани в застрахователнатап полица изявление и 2 произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

Приложен е Договор за покупко-продажба на МПС от 17.12.2020 г., сключен между „К 12“ ЕООД от една страна в качеството на продавач и ДСД от друга страна, в качеството на купувач. В договора е посочено, че продавачът приема, а купувачът купува лек автомобил „Мерцедес Бенз“, модел „C 250 Bluetec 4matic“, рег. № СВ .................. РК.

Договорът за покупко-продажба на движима вещ, представляващ двустранен, консенсуален, възмезден и комутативен договор по силата на който за продавача възникват две задължения – да прехвърли собствеността на вещта на купувача и да му я предаден, а за купувача възниква задълженито да заплати покупната цена и да вземе вещта – арг. 183 ЗЗД, във вр. чл. 200 ЗЗД.

Според императивното правилото на чл. 144, ал. 2 ЗДвП, при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm³, включително когато регистрацията на съответното превозно средство е прекратена, подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени.

Приложен е Анекс № 1/22.01.2021 г. към застрахователна полица № 440120131001028, като се изяснява, че е извършена промяна по отношение на застрахованото лице, като за такова е посочена ДСД.

От писмо изх. № Д-92-3222/12.02.2021 г., се установява, че ответникът е уведомил ДД Стефанова, че ще й бъде изплатена сумата от 11284,66 лева, след предоставяване на посочени в писмото документи.

Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира, че в случая макар и да не е извършен прецизен нотариален удостоверителен надпис (нотариална заверка) на подписите в договора за покупко-продажба на МПС, то такава е налице, доколкото има наличие на подпис и печат от нотариуса и е събрана надлежна нотариална такса, което се извършва единствено при наличието на нотариално удостоверяване, поради което договорът е породил своето прехвърлително действие. В тази насока, съдът намира, че е налице извънсъдебно признание от страна на отвентика с писмо изх. № Д-92-3222/12.02.2021 г., че именно приобретателя по договора за покупко-продажба е легитимиран да получи застрахователно обезщетение, т.е. че по отношение на него застрахователният договор е породил своят ефект. А извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.

Приложен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.04.2021 г., сключен между ДСД от една страна, в качеството на цедент и „З“ ЕООД от друга страна, в качеството на цесионер. По силата на договора цедента прехвърля на цесионера вземането си за обезщетение по застрахователна полица № 440120131001028 – за застрахователно събитие настъпило на 20.01.2021 г., за което при застрахователя е образувана застрахователна преписка № 44012132101869/21.01.2021 г.

От неуспорено уведомление с вх. № (при ответника) О-92-10363/17.08.2021 г., се установява, че цедентът ДСД е уведомила длъжника – ответника за извършената цесия.

Според разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Предствен е протокол за ПТП № 1766298/20.01.2021 г. от който се изяснява, че механизма на ПТП-то е следния: на 20.01.2021 г., около 21:00 ч., лек автомобил „Мерцедес Ц250“, рег. № СВ .................. РК се движи по Северна скоростна тангента, с посока към кв.

„Левски“, и на около 400 м. след разклона за разтоварище „5 могили“, поради недостатъчен 3 контрол върху превозното средство от водача, настъпва ПТП – удар със земна маса.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата (незадължителна) практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен актът, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.) материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола.”; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Разбира се, може да бъде оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелски показания са допустими.” и Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г., II т. о., ТК.

От писмо от АП с вх. № 108577/14.12.2021 г. се изяснява, че пътен възел „Източна тангента“ на ССТ на км 9+ 701 не е пуснал в експлоатация и не е отворен за движение, като връзките са затворени с предпазни огради, а единствено са отворени ССТ посога Ботевград към депо за отпадъци разтоварище „Пет могили“ и изход към кв. „Требич“ съгласно споразумение със Столична община, като същите връзки са затворени за МПС с пътни знаци.