Решение № 1889 от 16.12.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1889 гр. Варна, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20213100501782 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, ЕИК 205677435 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Н.“, ***, представлявано от изпълнителния директор Б.Н.ДЖ., действащ чрез управителя на „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАДклон Варна-Д.М.С., чрез пълномощника адв. Ат.А., против решение № 260642/12.10.2020г., поправено с решение № 262040/23.0-6.2021г., двете постановени по гр.д. № 14461/2019г. на ХХХ състав на ВРС, в частта, с която е признато за незаконно уволнението на Н. ИВ. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „*** извършено със Заповед № РД-09-93/15.07.2019 г. на управителя на „Транспортно строителство и възстановяване“ – клон Варна – Д.С., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата и е отменено, на осн. чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ; в частта с която Н. ИВ. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „*** е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт отдел „Управление”” в ДП „Транспортно строителство и възстановяване“, Клон – Варна, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и в частта с която „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, ЕИК 205677435 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Н.“, ***, представлявано от изпълнителния директор Б.Н.ДЖ. е осъдено да заплати на Н. ИВ. Т., ЕГН **********, с 1 адрес: гр. Варна, ул. „*** сумата от 5 649,61 лв., представляваща обезщетение за оставяне без работа поради незаконно уволнение за не повече от 6 месеца, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

Счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Съдът е приел, че уволнението е незаконосъобразно само на едно основание-неполучено предварително съгласие на синдикатите за уволнение на ищцата, която е синдикален член.

Неправилно е прието ,че липсва предварителното съгласие. Неправилно е интерпретиран и събрания доказателствен материал по делото.

Моли се да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните му части, като тези искови прентенции бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н. ИВ. Т., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „***, чени бележкирез адв. Кр.П., с който оспорва подадената от „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, ЕИК 205677435-София въззивна жалба, като неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно, правилно и обосновано и се моли да бъде потвърдено в обжалваните части.

В с.з. на 12.10.202г. въззивното дружество „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, чрез адв. Ат.А. поддържа въззивната си жалба, а въззиваемата Н. ИВ.

Т. лично-писмения си отговор, становища залегнали и в представените от двете страни писмени защити.

ВОС констатира следното:

В исковата си молба ищцата Н. ИВ. Т., чрез адв.Кр.П. излага, че със заповед № РД09-93/15.07.2019г. е прекратено трудовото й правоотношение, считано от 16.07.2019г. , на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, във връзка с чл. 326, ал. 2 от КТ- поради съкращавене в щата и връчено предизвестие № 866/15.07.2019г.

Твърди, че не е налице съкращаване в щата, няма взето решение за това от работодателя. Представлява злоупотреба с право, понеже не са налице основанията да бъде съкратен щатът на длъжността „юрисконсулт“. Работата е много и не може да бъде възлагана на други лица без юридическо образование. След 29.05.2019г. става преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество по реда на чл. 123 от КТ.

Не се знае къде, в кой клон ще се изпълнява длъжността „юрисконсулт“ след преобразуване.

Дори и да е извършено реално съкращаване, не е извършен подбор. Оспорва и законосъобразността на подбора. Не е спазено изискването на чл. 11, ал. 2 от КТД, като се прекратява трудовото правоотношение с работещите в предприятието, само като се освободят работещите пенсионери, каквито са 50% от щатния състав. Не на последно място се твърди, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от КТ, като не е взето към момента на уволнението съгласието на синдиката, в който членува- КНСБ. Не е спазена по този начин закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ.

Моли се да бъде отменена заповедта за уволнение № РД-09-93/15.07.2019г., да бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност „юрисконсулт“ и работодателят да 2 бъде осъден да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер на 7452.12лв. или 6 БТВ от 1242.02лв., в какъвто размер е било БТВ за м.юни 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Иска работодателят да бъде осъден да й заплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 1199.55лв., на осн. чл. 220 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1043.06лв., на осн. чл. 224 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението и обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ и чл. 52, ал. 3 от КТД, начислено в трудовата й книжка, но неизплатено до момент в размер на 1884.96лв. Претендира присъждане и на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД-София, ЕИК 205677435, представлявано от Б.Н.ДЖ., действащ чрез управителя на „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД-клон Варна-Д.М.С., чрез пълномощника адв. Ат.А., като излага съображения за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва твърдението, че Н. ИВ. Т. е била в ТПО от 2001г., заемайки длъжността „Юрисконсулт, че ответното дружество е неин работодател и правоотношението е прекратено, считано от 16.07.2019г. В заповедта за уволнение са били начислени полагащите й се обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТи по чл. 224 от КТ за неползвания от нея платен годишен отпуск от 20 дни, както и че е била синдикален член. Всички останали твърдения в исковата молба работодателят оспорва, както и исканията за присъждане на посочените от ищцата обезщетения.

Възразява срещу твърдяната липса на съкращаване в щата. В новото щатно разписание, в сила от 15.07.2019г. длъжност „юрисконсулт“ няма. Възразява срещу твърдението, че е извършено злоупотреба с правото на уволнение. Работодателят не е извършвал подбор, но не бил и длъжен, понеже длъжността „юрисконсулт“ е била единствена и няма сходни други длъжности. Работодателят своевременно е изпълнил задължението си по чл. 11 от КТД, като е постъпило становище вх. № 775/15.07.2019г. на синдикален председател на „ТСВ“ ЕАД, издадено въз основа на протокол от 15.07.201 от заседание на синдикалната организация при „ТСВ“ ЕАД клон Варна към Синдикат „ТСВ“ при СТСБ-КНСБ, с който на осн. чл. 333, ал. 1, т. 4 и чл. 11, ал. 4 от КТД, Синдикалният комитет е дал съгласие за прекратяване на ТПО на Н. ИВ. Т..

Неоснователно е твърдението ,че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от КТД.

Длъжността на ищцата е единствена в клона на предприятието и като специфична е несъпоставима с другите длъжности. Длъжността „юрисконсулт“ е съкратена в предприятието в национален мащаб. Няма останали други лица на тази длъжност, независимо дали са пенсионери или не.

Оспорват се претендираните от ищцата размери на всички обезщетения. Те имат 3 погрешна база за изчисление. Освен това са посочени брутните размери на обезщетенията, а те са облагаеми. Не следва да се имат предвид и т.н. „социални разходи“ и „допълнителни трудови възнаграждения за ангажирано време“, които нямат постоянен характер. Прави се възражение за недължимост на възнаграждения и обезщетения. При извършени плащания на 18.07.2019г., 18.09.2019г., 16.10.2019г., на 23.10.2019г. и на 06.11.2019г. всички начислени и дължими суми към ищцата са напълно изплатени. В случай, че работодателят бъде осъден да заплати обезщетение, страната прави възражение за прихващане с изплатеното от дружеството обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, вр. Чл. 52, ал. 3 от КТД за срок от един месец и половина, за периода от 16.07.2019г. до 29.08.2019г.

Моли се да бъдат отхвърлени предявените искове с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, както и исковете с правно осн. чл. 220, ал. 1 от КТ, чл. 222 ,ал. 1, вр. Чл. 52, ал.

3 от КТД и чл. 224, ал. 1 от КТ, като неоснователни. Претендират се разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Не се спори между страните и се установява от представените пред ВРС доказателства, че между „ТСВ“ ЕАД, клон Варна и Н. ИВ. Т. е било налице от 2001г. валидно трудово правоотношение, по силата на което последната е заемала длъжността „Юрисконсулт“.

На 15.07.2019г. на Н. ИВ. Т. е връчено предизвестие на осн. чл. 326, ал. 2, за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1 от КТ след изтичане на 30 дни от получаването му. Със заповед № РД-09-93/15.07.2019г. на управителя на „ТСВ“ ЕАДклон Варна, трудовото правоотношение с Н. ИВ. Т. на длъжност „юрисконсулт“ в управление е прекратено, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ /съкращаване в щата/, считано от 16.07.2019г. Заповедта е връчена на Т. на 15.07.2019г.

С решение № 256/03.05.2019г. на МС на РБ, Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД е преуобразувано в еднолично акционерно дружество с държано участие в капитала. Уговорено е изрично, че трудовите правоотношения с работниците и служителите на ДП „ТСВ“ се уреждат по реда на чл. 123 от КТ.

Не се спори между страните също, че Н. ИВ. Т. е член на Синдикат ТСВ към КНСБ и това се установява от представената от нея членска карта. Видно от приложените фишове за трудово възнаграждение от м.януари 2019г. до м.юли 2019г., тя е заплащала ежемесечно синдикален чл.внос.

Представен по първоинстанционното дело е КТД, сключен между ДП „ТСВ“, Синдикат ТСВ към КНСБ и Синдикат „Подкрепа“. В чл. 11, ал. 2 от КТД е уговорено, че при доказана необходимост от намаляване на персонала, страните по договора са се споразумели работодателят да пристъпва към прекратяване на трудови договори с работници и служители само след като освободи работещи пенсионери, а при реализирането на правото на избор-при спазване критериите при подбор. В чл. 11, ал. 4 от КТД е посочено, че страните са се споразумели, че работодателят не може да уволни работник или служител, член на Синдикатите, поради съкращаване на щата или при намаляване обема на работа, без 4 съгласието на ръководството на съответната синдикална организация. В чл. 52, ал. 3 от КТД пък е уговорено, че обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ за времето, през което съкратеният работник или служител е останал без работа се определя в размер на БТВ за срок от един месец за заетите в публичната дейност и за срок от един месец и половина за заетите в основната дейност. Видно от заповед № РД-08-259/02.09.2019г. е наредено да се изплати на Н. ИВ. Т. обезщетение за оставане без работа поради уволнение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ в размер на БТВ за срок от месец и половина.

Пред ВРС са изслушани показанията на водените от страните свидетели: И.И.И., бивш служител, водещ дела с ТСВ ЕАД, чиито показания съдът цени с приложение на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но като непосредствени и убедителни и Р.Т.С.-служител на ТСВ ЕАД, водени от ищцата, В.А.И.-служител на ТСВ ЕАД, воден от ответника и В.ЙО.служител на ТСВ ЕАД, призован по инициатива на ищцата.

Св. И. поддържа, че предизвестията и заповедите за прекратяване на трудовото правоотношение са били връчени на него, на Е. М.и на Н.Т. в интервала между девет без нещо сутринта до 9.30ч. най-късно. Събрание за вземане на решение за уволнение на синдикалните членове, според него не е било провеждано, защото един от членовете В.ЙО. е бил по това време в командировка някъде на обект и не е могъл да участва и подпише протокола.