Решение № 281 от 27.09.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Перник, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20241700500547 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247, ал. 4 вр. ал. 3 ГПК.

С решение № 240 от 18.12.2023 г., постановено по гр.д. № 934/2022 г., Районен съд Радомир (РРС) е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 208 от 24.10.2023 г. по същото дело, като е постановил вместо че процесната делба следва да се извърши между Р. Н. З. с квота 5/16 идеални части, С. Т. В. с квота 1/16 идеална част, В. Т.

Ж. с 1/16 идеална част, Г. П. М. с 2/16 идеални части, А. П. Ч. с 2/16 идеални части и В.Н.З. с 5/16 идеални части, в диспозитива да се чете същата да се извърши между Р. Н. З. с квота 10/16 идеални части, С. Т. В. с квота 1/16 идеална част, В. Т. Ж. с 1/16 идеална част, Г. П. М. с 2/16 идеални части, А. П. Ч. с 2/16 идеални части.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Р. Н. З.. Жалбоподателката заявява, че извършената от съда корекция няма характер на поправка на очевидна фактическа грешка. Освен това сочи, че изрично се е отказала от наследството на починалия В.Н.З., предвид което неправилно делбената квота е била увеличена с обжалваното решение.

Поддържа, че действително е налице пропуск на районния съд, изразяващ се в неспазване на процедурата по чл. 230, ал. 2 ГПК. При тези доводи иска отмяна на решението като недопустимо и постановено при грубо нарушение на процесуалния закон.

Останалите страни не са изразили становище по жалбата.

По валидността на решението:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 1 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е изразена по ясен начин волята на съда.

По допустимостта на решението:

Гражданско дело № 934/2022 г. на Районен съд Радомир е образувано на 30.09.2022 г. по иск за делба на земеделски имоти, предявен от Р. Н. З. срещу С. Т. В., В. Т. Ж., Г. П. М., А.

П. Ч. и В.Н.З..

На ***, е починал един от съделителите – В.Н.З.. С определение от 18.05.2023 г. районният съд е конституирал на негово място първите по ред лица с право да го наследят – В.В.Н. (негов син, единствен наследник от първи ред) и Д. Р. З. (негова съпруга). В приложение към молба от 01.09.2023 г. двамата са представили пред районния съд удостоверения за откази от наследство, съответно вписани в особената книга по чл. 49 ЗН под № *** и под № *** В откритото съдебно заседание на 26.09.2023 г. районният съд е разгледал делото и е приключил съдебното дирене. С решение № 208 от 24.10.2023 г. делбата на всички искови имоти е допусната между посочените в исковата молба страни, включително и по отношение на починалия В.В.Н., при квоти, както следва:

- Р. Н. З. с квота 5/16 идеални части;

- С. Т. В. с квота 1/16 идеална част;

- В. Т. Ж. с 1/16 идеална част;

- Г. П. М. с 2/16 идеални части;

- А. П. Ч. с 2/16 идеални части;

- В.Н.З. с 5/16 идеални части.

Решението е връчено на В.В.Н. на 01.11.2023 г. Още същия ден по имейла на Районен съд Радомир е постъпила жалба от лице (л. 159 от делото на РС; вх. № 5051/01.11.2023 г.), за което може да се направи обосновано предположение, че е синът на починалия З. предвид инициалите на латиница, с които имейлът е подписан, както и предвид съдържанието на писмото. В него се изтъква, че въпреки смъртта на лицето, както и депозираните посочени по-горе откази от автора на имейла (синът на починалия), и от неговата майка (съпруга на починалия), В.Н.З. фигурира в решението. Иска се премахването на името на В.Н.З. от решението.

Районен съд Радомир е възприел тази жалба като молба по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка и е постановил обжалваното решение № 240 от 18.12.2023 г., с което е отстранил от диспозитива на решението починалия В.Н.З., като е придал припадащите му се 5/16 идеални части на ищцата Р. Н. З.. Във връзка с това е изложил мотиви, че направените откази от наследство от страна на В.В.Н. и Д. Р. З. уголемяват дела на сестра му Р. Н. З..

Към жалбата си срещу решение № 240 от 18.12.2023 г. Р. Н. З. е приложила удостоверение за извършен отказ от наследството на В.Н.З., вписан под № ***.

При така изложените обстоятелства обжалваното решение е недопустимо. Очевидна (явна) фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка представляват:

1) погрешното посочване на имената на страните, на границите на спорния имот, на размера на присъдената сума в решението на съда; 2) погрешните пресмятания на суми; 3) пропуските да се отразят в решението становища на съда, личащи от мотивите (например 2 произнасянето по отхвърлената част от иска; по един от исковете; по солидарния характер на осъждането и т.н.

Не представляват очевидни фактически грешки и не могат да бъдат поправени по реда на чл. 247 ГПК грешките, които съдът е допуснал при формирането на своята воля – както в случая. В основното си и първоначално решение - решение № 208 от 24.10.2023 г., районният съд е формирал в мотивите си воля, която точно е пресъздал в диспозитива по отношение както на съделителите, така и на техните делбени квоти. Съобразявайки едва впоследствие, че един от съделителите е починал, а призованите наследници са направили отказ от наследството, с обжалваното решение по реда на чл. 247 ГПК (решение № 240 от 18.12.2023 г.) същият съд е формирал изцяло нови правни изводи, довели до намаляване на броя на съделителите с изключването на починалия от тях и до увеличаване на обема на делбената квота на друг (ищцата Р. З., от 5/16 идеални части до 10/16 идеални части). Този акт е недопустим, тъй като ревизирайки собствения си краен акт, без да се намира в нито една от хипотезите на чл. 247-250 ГПК, районният съд е действал извън правомощията си.

При сезиране с надлежна жалба правомощието да измени по този начин окончателния съдебен акт има въззивната инстанция. Следва да се посочи, че по указания на настоящата инстанция молбата с вх. № 5051/01.11.2023 г. е била администрирана от районния съд като нередовна въззивна жалба, но подателят В.В.Н. не е отстранил нередовностите в нея и с влязло в сила разпореждане тя е била върната.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството за поправка на очевидна фактическа грешка, образувано по молба с вх. № 5051/01.11.2023 г., – прекратено.

Указания към районния съд:

В допълнение, предвид обстоятелството, че решение № 208 от 24.10.2023 г. е постановено спрямо починала страна в производство по първа делбена фаза, а е влязло в сила на 03.09.2024 г. (с влизането в сила на разпореждането за връщане на нередовната въззивна жалба на В.В.Н.), на районния съд следва да бъдат дадени указания за някои процесуални действия, които да предприеме във втората делбена фаза.

Поначало при смърт на страна в делбеното производство съдът трябва да спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК. След това, когато починалият е ответник, в изпълнение на чл. 230, ал. 2, изр. 1 се дават указания на ищеца да посочи кои лица желае да бъдат призовани да заявят по реда на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН дали приемат наследството, оставено от починалия наследодател. При отказ от наследството на всички първоначално посочени от ищеца лица му се дават указания да посочи следващ ред наследници. В случай че всички наследници направят отказ от наследство, правоприемството по отношение на наследствената маса се реализира по реда на чл. 11 ЗН.

Едва след като по посочения ред се изясни кой е правоприемник на починалия наследодател, на основание чл. 227 ГПК този правоприемник се конституира като страна в процеса на мястото на починалия.

След като в случая този процес не е доведен докрай от районния съд в първата фаза на делбата, той следва да бъде довършен във втората. Районният съд следва да укаже на ищцата да посочи кои лица с право да наследят починалия В.Н.З. да бъдат призовани да заявят в определен срок дали приемат или се отказват от наследството. В зависимост от отговора, следва да се процедира съобразно гореизложеното. Ако ищецът не изпълни дадените му указания, такива указания следва да се дадат и на останалите съделители, а ако и те не ги изпълнят, делото следва да се предаде в архива (чл. 60, ал. 2 ПАС), а по-нататъшен ход да му се даде след постъпване на молба с изпълнение на указанията.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 240 от 18.12.2023 г. по гр.д. № 934/2022 г. на Районен съд Радомир и ПРЕКРАТЯВА производството за поправка на очевидна фактическа грешка, инициирано по молба с вх. № 5051/01.11.2023 г.

УКАЗВА на Районен съд Радомир да постанови акт за спиране на производството и да продължи с разглеждането му във втора фаза след конституиране на правоприемник на мястото на починалия В.Н.З. съобразно мотивната част на настоящото решение.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4