Решение № 155 от 07.04.2025, Районен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Кърджали, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20245140101351 по описа за 2024 година

Предявени, с оглед изменението на иска от установителен в осъдителен, съобразно разясненията на т.2 „Б“ от ТР 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, са субективно пасивно съединени искове, с правно основание чл. 108 ЗС, на М. А. В., ЕГН **********, с адрес: ************, действащ чрез пълномощника си адв. И. Т., против съпрузите С. Д. А., ЕГН ********** и Д. М. Й., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: *************, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът, на основание приращение по чл. 92 ЗС, е собственик на ½ ( една втора ) идеална част от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Кърджали, одобрени със Заповед РД18-66/18.10.2006 г. на ИД на АК, със застроена площ 25 /двадесет и пет/ кв.м - по скица и с площ 24 /двадесет и четири/ кв.м - по техническо описание, състояща се от една стая и банятоалетна на всеки етаж и на ½ ( една втора ) идеална част едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор *** о КККР на гр. Кърджали, одобрени със Заповед РД18-66/18.10.2006 г. на ИД на АК , със застроена площ 65.36 /шестдесет и пет цяло и тридесет и шест стотни/ кв.м, и със застроена площ 19 /деветнадесет/ кв.м - по кадастрална скица, състояща се от четири жилищни помещения, двете построени в поземлен имот с идентификатор ***, при граници имоти: ***,***, ***,

***, , както и за осъждането на ответниците да предат на ищеца владението на гореописания имот.

Направено е искане за отмяна по реда на чл. 537 ГПК на издадения Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 42, том 6, per. № *****, дело № 1006 от 2016 г. на нотариус с peг. № *** на НК, вписан в Службата по вписванията гр. Кърджали под акт № 60, том 12, дело № 2307/2016 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от имот с идентификатор *** по наследство от своя баща – А. Е. М., починал на ***** г., който е придобил правото на собственост върху целия имот и построената в него сграда с идентификатор *** по силата на дарение от 2013 г. Обоснова се, че по приращение ищецът е придобил и правото на собственост върху останалите две построени в имота сгради, които са предмет на предявената искова претенция. Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

1

Ответниците подават отговор на исковата молба, с който възразяват за неоснователност на предявения иск. Оспорват, че процесните имоти са придобити от тях по давност в периода от 2002 г. до 01.10.2024 г. – предявяването на иска. В тази връзка излагат твърдения, че бащата на ищеца А. М. им е продал имота за сумата от 3000 лева, въз основа на неформална продажба, през 1989 г., като е заминал за Р. Т.. Считано от тогава ответниците стопанисват процесния поземлен имот и построените в него сгради. Сочат, че са направили основен ремонт на къщата през 2002 г. и 2018 г., с което обосновават, че са владелци.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за допустими, но неоснователни, като съображенията и доводите за това са следните:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства (л. 7) , че процесните две сгради с идентификатори *** и *** се намират в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Кърджали . Според чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Като собственик на поземления имот с идентификатор *** и построената в него жилищна сграда с идентификатор ***, която не е предмет на правния спор, се легитимира А. Е. М., поч. на ***** г., с предишни имена А. Е. В., по силата на дарение от 11.11.2013 г. (л.5), с което е придобил правото на собственост по правоприемство от своя син А. А. М., с предишни имена В. А. В., факт, който е обявен за безспорен между страните по делото. А. А. М. (В. А. В.) от своя страна пък е придобил правото на собственост от своя баща А. Е. М., по силата на дарение от 1979 г. (л.90). Следователно с извършените две дарения от 1979 г. и 2013 г. правото на собственост е излязло и е транслирано в обратно патримониума на прехвърлителя. - А. Е. М., поч. на ***** г. Последният е оставил за наследници (л.6) двете си деца А. А. М. и ищеца М. А. В., които на основание чл. 5, ал. 1 ЗН са придобили по ½ идеална част от правото на собственост върху поземления имот и построените в него сгради. Следователно ищецът се легитимира като собственик на поддържаното придобивно основание. Правото на собственост е абсолютно вещно право, което не се погасява по давност, но може да бъде придобито от друг правен субект по давност.

Правният спор се концентрира до основателността на наведеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивана давност. Категорично се установява, тъй като обясненията на страните и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели са еднопосочни, че понастоящем фактическата власт върху имота се упражнява от ответниците, чието владение е прекъснато на 01.10.2024 г. - с предявяването на иска.

Спорно по делото е кога и на какво основание ответниците са започнали да упражняват фактическата власт върху имота. Ответниците твърдят, че владението върху имота им е предадено от наследодателя на ищеца А. Е. М., въз основа на неформална покупкопродажба от 1989 г. срещу заплатена продажна цена в размер на 3 000 лева, за което не разполагат с писмени доказателства, като наследодателят на ищеца заминал в Р. Т.. Твърди се, че през 2002 г., ответниците направили основен ремонт и заживели в имота.

Съдът намира наведеното възражение за изтекла придобивна давност за основателно и доказано по делото по следните съображения:

Най-напред следва да се изтъкне, че при изясняване фактическата страна на правния спор съдът се ръководи не само от формалното установяване на определени факти и обстоятелства чрез допустимите за доказателствени средства, а преценява достоверността им, като изхожда също и от правилата на опитността, логиката и здравия житейски разум. В разглежданата хипотеза между ищеца, респ. неговия наследодател, и ответниците не съществува роднинска, приятелска или каквато и да било друга по-особена междуличностна връзка. Ето защо се явява противно на житейската логика ответниците да са се 2 самонастанили и да са ремонтирали чужд жилищен имот. Обикновено нормалното поведение на гражданите не включва настаняване в чуждата недвижима собственост. Ето защо обосновано може да се предположи, че ответниците са установили фактическа власт върху спорния имот на някакво основание, като много по-логична изглежда тяхната версия, а именно, че владението върху имота им е предадено след като ответниците са платили продажната цена за него по постигната неформална покупко-продажба.

В разпитът си свидетелите Д. и Ф., съседи на процесния имот, чиито показния съдът кредитира изцяло, сочат, че ответниците живеят в имота считано от 2002 г., когато направили основен ремонт. Свидетелите сочат, че знаят, че имотът е закупен от ответниците от наследодателя на ищеца, като св. Д. сочи е присъствала на предаването на парите. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания като същите напълно се подкрепят и от приетите по делото писмени доказателства за платените местни данъци на имота ( л.39 –л.69), както и представеното (л.70) удостоверение, че титуляр на партидата за ел. енергия на процесния имот считано от 10.2002 г. е ответникът Д. М. Й.. Представените писмени доказателства за това кое лице е заплащало местните данъци и комуналните задължения не доказват факта, че това лице е упражнявало фактическата власт, но същите служат за преценка на достоверността на свидетелските показания.

Съдът кредитира свидетелските показания за извършена неформална покупкопродажба през 1989 г. и по следните съображения. На първо място общоизвестни са обществените процеси, в т.ч. и миграционните такива, които се развиват в страната в периода след демократичните промени. Процесният имот към 1989 г. формално е бил собственост на брата на ищеца А. А. М., поради което е нямало как да бъде закупен от ответниците по силата на покупко-продажба от А. Е. М., доколкото последният не е бил негов собственик. Въпреки това обосновано може да се предположи, че в отношенията между А. Е. М. и синът му А. А. М., не е имало спор относно това кое лице е неформален собственик на имота, като може да се допусне, макар да няма доказателства, че мотив за дарението от 1979 г. е или приживна делба, или пък, че дарението е извършено с оглед избягване ограниченията за придобиване на недвижими имоти по Закона за собствеността на гражданите (отм.). След обратното придобиване на имота през 2013 г. от А. Е. М., последният не е оспорил чрез иск установената от ответниците фактическа власт до смъртта си през 2019 г., макар вече ответниците да се легитимирали като собственици по силата на констативен нотариален акт от 2016 г. (л.8). Установява се също така, че след смъртта на А.

Е. М., на 19.10.2021 г., синът му А. А. М. е дарил на ответницата С. Д. А. придобите по наследство права върху ½ ид.част от имота. Съвкупният анализ на така извършените разпоредителни сделки сочи на извод, че същите целят зачитане на извършената през 1989 г. неформална покупко-продажба. От една страна, продавачът не е оспорил установената от ответниците фактическа власт, след като е придобил собствеността през 2013 г., а от друга, единият от двамата му сина, който е бил собственик в периода 1979 г. - 2013 г., е прехвърлил придобите по наследство права в полза на ответците.

В обобщение от фактическа страна съдът намира, че ответниците упражняват фактическа власт върху имота, считано от 1989 г., но със сигурност от 2002 г., когато са ремонтирали и заживели в него, с намерение за своене, което се предполата по силата на презумпцията по чл. 69 ЗС, поради което и имотът, що се касае до процесните иделани части, е придобит от тях с изтичането на десетгодишна давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, през 2012 г. Владението не е добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, тъй като ответниците са упражнявали фактическа власт на основание неформален договор за покупко-продажба, който не е основание (правна сделка), годно да ги направи собственици, поради което собствеността е придобита с изтичане на дългата 10-годишна придобивна давност. Не се твърди и доказва установената от ответниците фактическа власт да е прекъсвана за срок по-дълъг от шест месеца. При това положение исковата претенция подлежи на отхвърляне.

3

Предвид отхвърлянето на иска за собственост съдът не дължи произнасяне по чл. 537 ГПК.

При този изход на правния спор правно на разноски за адвокат имат ответниците.

Правото на разноски е имуществено право на страната, постигнала благоприятен изход на делото в съответната инстанция. Според разясненията на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС присъждат се действително направените и доказани разноски. В случая разноските възлизат на сумата от 2000 лева, като същите се доказват от представения по делото /л. 100/ договор за правна защита и съдействие, имащ характер на разписка.

Така мотивиран, РС-Кърджали

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените субективно пасивно съединени искове, с правно основание чл. 108 ЗС, на М. А. В., ЕГН **********, с адрес: ************ против съпрузите С. Д. А., ЕГН ********** и Д. М. Й., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: *************, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът, на основание приращение по чл. 92 ЗС, е собственик на ½ ( една втора ) идеална част от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Кърджали, одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.2006 г. на ИД на АК, със застроена площ 25 /двадесет и пет/ кв.м - по скица и с площ 24 /двадесет и четири/ кв.м - по техническо описание, състояща се от една стая и баня-тоалетна на всеки етаж и на ½ (една втора) идеална част едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор *** о КККР на гр.

Разпечатката съдържа 28 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f654bc2-0e88-4f14-a663-be1ec1a05158