Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3570 от 13.07.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 14180/2025
Вид
Решение № 3570
Подписан
13.07.2026
В сила
06.08.2026
Състав
Ирена Славова Аврамова - Смит

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 378, ал. 6 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 3570 гр. Пловдив, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330114180 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗК „Лев Инс” АД срещу Община Пловдив, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

1980,91 лева /1012,82 евро/, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ от 06.02.2020 г. във връзка с щета № ********** за настъпило застрахователно събитие на 17.12.2020 г. при движение по бул. “Васил Априлов” № 81, при което МПС лек автомобил марка „***“, с рег. № *****, е преминало през необозначена и необезопасена дупка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1011,97 лева /517,41 евро/, представляваща обезщетение за забава за периода 07.07.2021 г. - 16.09.2025 г.

В исковата молбата се излагат съображения, че на 17.12.2020 г., управляваният от К. Д. Т., с ЕГН **********, лек автомобил марка „***“, с рег. № *****, собственост на “К.” ЕООД, е преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на бул. “Васил Априлов” № 81, вследствие на което е реализирано пътно транспортно произшествие и настъпили имуществени щети по автомобила. За настъпилото ПТП е създаден протокол за ПТП № ***** г. В резултат на настъпилото ПТП била увредена предна дясна джанта. При настъпване на събитието, автомобилът бил застрахован при ищеца по имуществената застраховка „Каско“ на МПС, с полица № ****** със срок на действие от 06.02.2020 г. до 05.02.2021 г. За 1 отстраняване на уврежданията по автомобила се налагало да се замени повредената джанта с нова, във връзка с което застрахователят заплатил на официалния представител на ***, а именно “***” ООД, сумата от 1980,91 лева. От правна страна се посочва, че след като ищецът е удовлетворил увреденото лице, то встъпва в неговите права и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисва пътната отсечка – Община Пловдив. На 07.06.2021 г. била изпратена регресна покана, но не постъпило плащане. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Община Пловдив, в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове. Възразява се за погасяване на претендираните вземания по давност.

Оспорва се посочената в исковата молба фактическа обстановка. Оспорва се причинно-следствената връзка между вредите и настъпилото ПТП, както и вината на Община Пловдив за настъпилото ПТП. Възразява се за наличие на съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, доколкото се е движил с несъобразена скорост. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявените искове или алтернативно за намаляване на обезщетението съразмерно със съпричиняването на вреди от страна на ищеца по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 410, ал.

1 КЗ е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; в изпълнение на договорното задължение, застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение. По правилата за разпределение на доказателствената тежест посочените обстоятелства следва да се установят от ищеца, както и конкретния механизъм на настъпване на ПТП, вследствие на което са настъпили увреди по застрахованото имущество /в случая лек автомобил марка „***“, с рег. № *****/ и размерът на дължимото обезщетение.

От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между ЗК „Лев Инс” АД и собственика на МПС с рег. № ***** за застраховка „Каско”, обективирана в полица № ******, с период на застрахователно покритие от 06.02.2020 г. до 05.02.2021 г. С анекс № 1 от 12.11.2020 г. полицата е прехвърлена на нов собственик, като е влязъл в сила след извършен на същата дата оглед на МПС. Предвид изложеното може да се направи извод за наличие на осигурено покритие по силата на 2 посоченото застрахователно правоотношение към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие /17.12.2020 г./.

От заключението на приетата по делото САТЕ /л. 61 - 71/ се установява, че от техническа гледна точка механизмът за настъпване на изследваното ПТП е следният: на 17.12.2020 г. около 20:35 часа водачът К. Д. Т. е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***** по платното за движение на бул. „Васил Априлов“ в гр. Пловдив, по посока от север на юг, при което в зоната до № 81 автомобилът попаднал с предно дясно колело в необозначена и необезопасена негативна неравност (дупка) на пътната настилка, в резултат на което настъпило ПТП с материални увреди: предна дясна автомобилна джанта в степен за подмяна. Експертът е посочил, че стойността за правилното и безопасно възстановяване на автомобила от установената увреда на предна дясна джанта възлиза на 1980,91 лева с ДДС. От направено проучване в застрахователните компании е установено, че стойността на ликвидационни разноски през 2020 г. варира от 10 до 30 лева на щета. При осъществяване на механизма на ПТП, увреда на авточаст – автомобилна джанта в степен, посочена от ищеца, е технически възможна. Предвид направения анализ от техническа гледа точка, вещото лице е достигнало до извод за наличие на причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата на сочената от ищеца автомобилна част – предна дясна автомобилна джанта в степен за подмяна. Експертът е посочил, че съгласно данните на производителя процесното МПС „***“ с рег. № ***** е произведено месец декември 2019 г., а ПТП е настъпило месец декември 2020 г., от което следва, че МПС-то е на една година. Съдът кредитира заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения, и обосновано. Същото не е оспорено и от страните в производството.

Механизмът на настъпилото ПТП се установява и от разпитания по делото свидетел К. Д. Т. /л. 51 гръб/. В качеството си на водач на процесното МПС към момента настъпване на ПТП, свидетелят се явява освен пряк, така и първичен информационен източник досежно процесните събития. Свидетелят разказва, че през ноември или декември месец през 2020 г. се е движил по бул.

„Васил Априлов“, като идвал от квартал „Кършияка“, при което след моста и преди светофарите в дясното платно имало голяма дупка с размери 80/70, която не била обезопасена или обозначена. Свидетелят сочи, че се е движил със скорост от около 40 км/ч, като пред него имало друг автомобил. Споделя, че е нямало възможност да избегне дупката и преминал през нея, при което били увредени предна дясна джанта и гумата. Застрахователят признал щетата само за джантата и след изискване на информация от официалния вносител, същата била заменена с нова. Съдът кредитира показанията на свидетеля, които са последователни и непротиворечиви, като съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал. Показанията на свидетеля се подкрепят и от приобщения по делото Протокол за ПТП № ******* г., в който като причина за настъпване на процесното ПТП е описано, че при движение по бул. „Васил Априлов“ процесният автомобил е попаднал в дупка на 3 пътното платно. Отразеното в графата „причини за ПТП“ е вписано от служител на ОД на МВР Пловдив, в изпълнение на служебните му задължения, като пряко е възприето от същия, поради което и в тази част протоколът съставлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила.

От представено по делото възлагателно писмо № ******* г. се установява, че застрахователното дружество е възложило извършването на ремонт на процесното МПС на „***“ ООД. Последното с писмо от 22.12.2020 г. е уведомило, че увреденият детайл джанта предна дясна е от полиран алуминий, който не подлежи на ремонт и обработка по стандарт на *****.

Издадена е фактура № ******* г. от „***“ ООД с получател застрахователното дружество по образуваната щета на стойност 1980,91 лева с ДДС. Сумата е заплатена с преводно нареждане от 24.02.2021 г. От изложеното следва, че заплащането на застрахователното обезщетение се доказва от приетите по делото писмени доказателства.

На основание чл. 410, ал. 1 КЗ, след извършването на плащането, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл т. V от ППВС № 7/4.10.1978г .

Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.

По делото безспорно се изясни, че пътят, на който е реализирано произшествието, е местен (общински) съобразно чл. 3, ал. 3 Закон за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.

Община Пловдив като лице, което стопанисва пътната отсечка на бул. „Васил Априлов“ в гр. Пловдив осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая, именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя /вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им/ е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Въз основа на изложеното съдът достига до извода, че е налице основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ, вследствие на 4 настъпилото ПТП, по автомобила са причинени увреди, чиято възстановителна стойност възлиза на 1980,91 лева с ДДС.

Не може да се сподели възражението на ответникът, че водачът на увреденото МПС не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Същата предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По делото обаче не се установява, а не се и твърди от страна на ответника, че препятствието на пътя е било сигнализирано или обозначено по какъвто и да е начин, за да може да попадне в хипотезата на правната норма, която се отнася до задължението на водача да спре „пред всяко предвидимо препятствие”. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива. Задължението да се поддържа процесната пътна отсечка в добро състояние, годно за безопасно придвижване е в тежест на ответника Община Пловдив. Съобразно изложеното, то съдът не счита за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносното събитие от страна на водача на МПС.