Решение № 417 от 13.07.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Б., 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20221200500472 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от Д...

„М...“ гр. Д., ул. „О.“ № *, представлявана от И. Б., чрез адв. П.С., срещу решение № 27/ 08.03.2022 г., постановено по гражданско дело № 1173/ 2021 г. по описа на Pайонен съд – Р..

Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни съображения по процесуалните действия на страните и събрания доказателствен материал. Навежда се, съдът неправилно е приложил материалния закон.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 27/ 08.03.2022 г., постановено по гражданско дело № 1173/ 2021 г. по описа на Pайонен съд – Р., като съдът отхвърли исковете.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна.

В отговора на въззивната жалба се оспорва подадената въззивна жалба, 1 като се навежда, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано, а изводите на съда съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което следва да се остави в сила.

Навежда се, че правилно и обосновано е решението на районният съд, поради което жалбата е неоснователна. Претендира сторените в настоящето производство разноски въззиваемия.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустимо.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от П. П. Х., с ЕГН **********, против решение № 27/ 08.03.2022 г., постановено по гражданско дело № 1173/ 2021 г. по описа на Pайонен съд – Р., в частта, с която е отхвърлена като неоснователна, претенцията за заплащане на разликата над присъдените 7489.05 лева /седем хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и пет стотинки/ до претендираните 8986.86 лева /осем хиляди деветстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/, както и е отхвърлена като неоснователна и претенцията за законна лихва върху тази разлика.

Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като неправилно е приложил чл. 235, ал. 3 ГПК, като не е взел предвид фактите, настъпил след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 27/ 08.03.2022 г., постановено по гражданско дело № 1173/ 2021 г. по описа на Pайонен съд – Р., в частта, с която е отхвърлена като неоснователна, претенцията за заплащане на разликата над присъдените 7489.05 лева /седем хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и пет стотинки/ до претендираните 8986.86 лева /осем хиляди деветстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/, както и е отхвърлена като неоснователна и претенцията за законна лихва върху тази разлика, като съдът уважи исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по насрещната въззивна жалба от въззиваемата страна.

Насрещната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд - Б., ГО, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството е инициирано по искова молба, подадена от П. П. Х., ЕГН **********, против Д... „М. П.“ – град Д., ул. „О.“ № *, представлявана от директора И. Б.. В исковата молба се сочи, че активно легитимираната 2 страна е работила при ответника въз основа на сключен между тях трудов договор, по силата на който П.Х. упражнява професия „учител“. Наведени са доводи, че между ищеца и ответника съществуват множество трудово-правни спорове, по повод неизплащане на допълнително трудово възнаграждение и незаконно издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание, заради което били инициирани граждански производства пред съда. Твърди се и че това е причината, поради която директорът на Д... „М. П.“ – град Д. променил в негативен аспект отношението си към П.Х.. Ищецът сочи, че на 30.08.2021 г., докато ползвала отпуск по болест, била извикана от директора на учебното заведение, който и заявил, че трудовият договор с нея е прекратено, след което я изгонил, без да й бъде връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Със заповедта се запознала едва няколко дни по-късно, когато се опитала да отиде на работа, но не била допусната от персонала на детската градина, по повод на което били извикани полицейски служители, със съдействието на които ищеца успял да влезе на работното си място, а впоследствие й била представена и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, в която било записано, че същото е прекратено заради „съкращаване на щата поради недостиг на финансов ресурс“. Твърди се, че не е спазена процедурата по връчване на заповедта, понеже към датата на връчване служителката е ползвала отпуск по болест, а така също и че не й е връчено писмено известие за неспазване на едномесечния срок за предизвестие. На следващо място са наведени доводи, според които оспорената заповед е немотивирана, тъй като не било описано фактическото основание за неспазване на срока. Според ищцата работодателят не е обосновал и причините, довели до липса на финансов ресурс, което обстоятелство според последния е наложило съкращаването на една щатна бройка от педагогическия персонал. Сочи се, че работодателят не е представил щатно 1 разписание, от което да е видно дали действително е налице намаляване на щатната численост. Твърди се и че недостигът на финансов ресурс не може да обоснове прекратяване на трудово правоотношение поради съкращаване на щата. Ищцата излага съображения, според които не е достатъчно в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е посочено, че е получено съгласие за това от съответната синдикална организация, а трябвало даденото съгласие също да се връчи на уволнения служител, защото само по този начин последният може да направи реална оценка на обстоятелствата и да защити правата си. В исковата молба е защитена тезата, според която не е налице реално съкращаване на щата, понеже единствената цел на извършеното съкращаване била именно П.Х. да бъде освободена от заеманата длъжност. Настоява се, че работодателят реално не провел задължителен подбор, а така също и че процедурата по провеждането му не е спазена. Сочи се и че уволнената служителка е изпълнявала дейност като секретар на Общински синдикален съюз на КТ „П.“ и че се полза от закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ. Допълнено е, че работодателят е получил съгласие за уволнението от синдикалната 3 организация в образователната институция Д... „М...“ към СБУ на КНСБ, без обаче да бъде отчетено обстоятелството, че П.Х. не е член на КНСБ. В тази връзка се твърди, че разрешение от Общински синдикален съюз на КТ „П.“ не е давано.

С оглед на изложените по-горе доводи се прави искане да бъде признато за незаконосъобразно уволнението и да бъде отменено същото /да бъде отменена Заповед № 138 от 27.08.2021 г. на Директора на Д... „М. П.“ – Д./, да бъде възстановена ищцата на работа и да й бъде изплатено обезщетение в размер на 8986.86 лева, представляващо обезщетение за времето /шестмесечен период/, през което е останала без работа. Претендира се и законна лихва върху сумата от 8986.86 лева считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Също така ищецът иска ответникът да бъде осъден да й заплати и сумата от 410 лева допълнително трудово възнаграждение, дължимо на основание чл. 59 от КТ, във вр. чл. 32 от Колективен трудов договор № Д01-197 от 17.08.2020 г. В тази връзка се заявява, че работодателят планира и изплаща в рамките на годишния бюджет по три плащания на допълнително трудово възнаграждение на работниците в Д... „М. П.“ - Д., всяко от които е в размер на 410 лева. Сочи се, че последното /третото/ такова било изплатено на всички останали работници през месец май 2021 г., но не и на ищцата. Върху сумата от 410 лева се претендира и законна лихва от 01.09.2021 г. до погасяване на дълга.

При условията на евентуалност, ако не бъдат уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, е предявен и иска за заплащане на сумата от 1571.82 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие. Според ищцата трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 01.09.2021 г. Същата заявява, че е член на синдикална организация КТ „П.“ и че последното получено от нея брутно трудово възнаграждение за месец август е в размер на 1497.81 лева. Твърди и че съгласно чл. 29 от колективния трудов договор срокът на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 1-3 и т. 10 от КТ по отношение на работници и служители в предучилищното и училищното образование, членове на синдикални организации, е два месеца. Поради това сочи, че обезщетението, което й се дължи, възлиза на 2995.62 лева, а тя е получила такова в по-малък размер, а именно – 1423.80 лева. Въз основа на тези обстоятелства се предявява, в условията на евентуалнсот, иск за сумата от 1571.82 лева /разликата между 2995.62 лева и 1423.80 лева/.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът е подал такъв, в който навежда, че признава, че страните по делото са били обвързани от валидно сключен трудов договор, като всички останали твърдения, направени от ищеца в исковата молба, се оспорват. От ответника са изложени подробни съображения, според които нормативните изисквания били спазени при издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Твърди се, че същата е връчена на ищеца при условията на отказ, тъй като на 4

30.08.2021 г. П.Х. отишла сутринта на работа и преди обяд й е била връчена, процесната заповед, едва след което служителката напуснала работното място и се е сдобила с болничен лист от същата дата /30.08.2021 г./. В отговора изрично е застъпено становище, според което на служител, чието трудово правоотношение се прекратява, не следва да се връчва екземпляр от съгласието по чл. 333 от КТ, дадено от съответната синдикална организация, а така също и че в настоящия случай реално е извършена промяна на щатното разписани и че е проведена процедура по подбор. Наведени са доводи от пасивно легитимираната страна, според които освободената от длъжност служителка към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е изпълнявала дейност като секретар на Общински синдикален съюз на КТ „П.“. Ответникът потвърждава, че действително към исковата молба е представено писмо, с което е уведомен от Общинския синдикален съюз на КТ „П.“, че П.Х. е секретар в този синдикален съюз. Твърди се обаче, че след това писмо, при работодателя е постъпило второ такова от КТ „П.“, в което е отразено, че ищцата е индивидуален член на СРС на КТ „П.“, което според ответника означава, че тя вече не била секретар на общинския синдикален съюз. В проведеното открито съдебно заседание ищцата, посредством своя процесуален представител – адвокат Я., поддържа предявените искове и настоява същите да бъдат уважени, като се излагат подробни съображения за това. Ответникът, посредством своя процесуален представител – адвокат С., оспорва изцяло исковите претенции и аргументира теза, според която същите се явяват неоснователни, по повод на което моли да бъдат отхвърлени.