Решение № 4318 от 08.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4318 гр. Пловдив, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20245330120511 по описа за 2024 година

Предмет на делото са искове по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД.

Производството е образувано е по искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81 В, ап. 3, против Л. И. Х., ЕГН **********, с адрес в ****************, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за главница в размер на:

900 лв., дължима по Договор за паричен заем Кредирект № ******/20.08.2019 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г.; договорна лихва в размер на 86,32 лв., дължима за периода от 20.08.2019 г. – 20.01.2020 г.; обезщетение за забава в размер на 254,90 лв., дължимо за периода от 20.01.2020 г. – 27.06.2024 г.; такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Ситикеш“ ООД, в размер на 308,81 лв.; неустойка по чл. 6.2. от договора в размер на 255,68 лв.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.07.2024 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 12751/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

Изложено е в исковата молба, че между „Сити Кеш“ ООД в качеството си на кредитодател и ответника в качеството си на кредитополучател е сключен по електронен път при спазване на ЗПФУР Договор за потребителски кредит, по силата на който 1 ответникът е получил сумата от 900 лв., срещу което се съгласил да върне 5 брой вноски по 308 лева в срок до 20.01.2020 г., когато е падежирала последната вноска.

Сочи се, че ГЛП е 40,05%, а ГПР 47,44%. Наведени са твърдения, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Сочи се, че с договор за цесия кредитодателят като цедент е прехвърлил своите вземания към ответника по описания договор за потребителски кредит на цесионера ищец.

Моли се, ако не бъде прието уведомяването на длъжника преди заявлението, да се счита, че уведомлението за цесията е извършено с исковата молба. Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото производства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който особеният представител на ответника – адв. С. оспорва основателността на исковата молба по основание и размер.

Отправено е възражение за изтекла погасителна давност на вземанията на ищеца с тригодишна давност за всички вземания.

Оспорва, че договорът за цесия е нищожен, тъй като не става ясно кои вземания са прехвърлени.

Възразява се ответникът да е бил уведомен за цесията преди завеждане на делото.

Оспорва се наличието на сключен договор за кредит, тъй като няма подписи на страните.

Твърди се, че не се доказва по безспорен начин, че сумата по кредита е предадена и усвоена от ответницата, както и че сумата по кредита не е върната от ответника, какъв е размера на дълга и дали част от него не е платена.

Сочи се, че процесният договор за кредит е недействителен. Излага се, че посочените ГЛП и ГПР са немотивирано високи в посочените размери – съответно 40.05% и 47.44%.

Изтъква се, че предвидената в чл. 6.2 от Договора неустойка от 566,64 лева е нищожни поради накърняване на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Наведени са доводи, че клаузата за възнаградителна лихва също е нищожна, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както и е неравноправна.

Ответникът е на мнение, че в Договора за кредит липсва клауза, която да дава възможност на кредитополучателя при едностранна промяна от кредитора ищец на лихвите и таксите по договора за кредит да се откаже от същия и дори да изрази несъгласие Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Н а 20.08.2019 г. между ответника в качеството на кредитополучател и СИТИ КЕШ ООД е сключен договор за паричен заем кредирект, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата от 900 лв., която е следвало да върне ведно с договорна лихва или общо сумата от 1006,36 лв. чрез заплащане на 5 вноски за периода от 20.09.2020 г. до 20.01.2020 г. Видно от приетия договор, уговореният годишен лихвен процент е в размер от 40,05%, а ГПР е в размер на 47,44 %. Съгласно чл. 6.2 от договора, е отразено, че в случай, че в тридневен срок заемополучателят не изпълни задължението си по чл. 6.1. от договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 533,64 лв. с начин на разсрочено плащане, като неустойката се начислява автоматично с подписване на договора. В договора за заем е инкорпориран погасителен план с включена неустойка и без включена неустойка. В чл.33, т.1 от Общите условия е предвидено, че поръчителите следва да отговарят на следните условия, а именно: поръчителството да е на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най – малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за заем, 2 сключени от заемодателя, не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, нямата кредити към банки и финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни от ЦКР на БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. В чл. 33, т. 2 от Общите условия са предвидени предпоставките за приемане като обезпечение на предоставяне на банкова гаранция, като се сочи, че същата се следва да е безусловна , издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключването на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за заплащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва. Приета е като писмено доказателство и Тарифа за таксите и разходите, за която липсват данни да е подписана от някоя от страните.

На 13.01.2022 г. между Сити Кеш ООД в качеството на продавач/цедент и ищцовото дружество в качеството на купувач/ цесионер е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който е прехвърлено вземането по процесния договор за заем, като същото е описано в Приложение № 1 към договора.

Между ответника и СИТИ КЕШ ООД са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ примат над правото на отделните държави членки. Това принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и техните граждани.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .

Относно възраженията за недействителност на процесния договор за паричен заем, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, съдът намира следното:

3

Съдът счита за основателни възраженията на ищеца за нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съдът намира, че посочените в договора годишен процент на разходите от 47,44 % и общата сума за плащане от заемополучателя – 1540 лв. не съответстват на действителните такива. Предвидено е още при сключването на договора, че неустойката по чл.6.2 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка месечна вноска по договора, като към вноската се добавя сума от по 308 лв., като общият размер на допълнителната сума за неустойка е повече от 50% от предоставената в заем сума. Така въведените изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. В случая е предвидената неустойка се кумулира към погасителните вноски, като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски неустойка на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

С оглед на това настоящият състав намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал.1 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

Тази разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Посочването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР, което представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО / Директива за нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22 във вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми такива. С оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между ищеца и ответника съдът счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен на това основание.