Решение № 177 от 01.04.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш

Е Н

И Е

№ 177 гр. Пловдив, 01.04.2019 година

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в публично заседание на седми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА при секретаря Боряна Костанева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2 6 7 по описа за 2 0 1 8 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена на 16.04.2018 год. А.С.Б., С.А.Б. и П.А.Д. против дружествата „Старт Инвест“ ЕООД и „Веле груп“ ЕАД. Предявени при условията на евентуалност са искове за прогласяване нищожността на клауза от договор, респ. за обявяване на относителната й недействителност спрямо ищците като кредитори на „Старт Инвест“ ЕООД.

Исковата молба се основава на следните фактически обстоятелства:

Твърди се, че тримата ищци, заедно с Ю.Б. са били съдружници в „Старт инвест“ ООД, при равни дялове На 30.12.2013 год. в Търговския регистър било вписано изключването на ищците като съдружници в дружеството и поемане на техните дялове от Ю.Б.; освобождаването на управителите и избор на Ю.Б. за управител на дружеството. С вписването на изключването на ищците като съдружници в дружеството всеки от тях придобил правото да получи от дружеството стойността на дружествения си дял по счетоводен баланс към 31.12.2013 год., а оттам и качеството на кредитори на „Старт инвест“ ЕООД. С влязло в сила решение на ОС – Пловдив по т.д. № 306 / 2014 год. „Старт инвест“ ЕООД било осъдено да заплати на всеки от тримата ищци сума в размер на 1 150 000 лв., представляващо стойността на дружествения им дял, ведно със законната лихва и разноски. До момента на подаването на исковата молба тези парични вземания на ищците не били удовлетворени.

На 02.01.2014 год. адвокат Б., пълномощник на вписания нов управител на „Старт инвест“ ЕООД Ю.Б., заедно с други мъже, сред които и Л.В. /по това време представляващ ответника „Веле груп“ ЕАД/, се явил в тогавашния адрес на управление на дружеството в **** и легитимирайки се пред служителя П.С. като представител на новия управител на дружеството, заявил, че Б. и Д. не са съдружници в дружеството, че Б. не са и управители и отстранили служителя С., а впоследствие не допуснали и управителя С.Б.. При смяната на органите на дружеството всички документи останали в офиса.

Узнали за вписването в Търговския регистър, ищците предявили искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на всички решения на ОСС на „Старт инвест“ ЕООД от 08.10.2013 год.

Образувано било т.д. № 9/2014 год. по описа на ПОС. По това дело било допуснато обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана върху недвижимите имоти, собственост на „Старт инвест“ ЕООД. Възбраната била вписана в Сл.Вп. при РС – Несебър на 21.01.2014 год.

Впоследствие, по частна жалба на дружеството, допуснатото обезпечение било отменено от състав на АС – Пловдив и възбраната е била вдигната на 12.03.2014 год.

На 28.01.2014 год., по време, когато възбраната все още е била вписана, „Старт инвест“ ЕООД заявило за вписване в ТР учредения от него в полза на „Веле груп“ ЕАД особен залог върху цялото си предприятие за обезпечение на вземането на „Веле груп“ ЕАД за неустойка в размер на 2 500 000 лв., съставляваща 50% от договорената цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, с нотариална заверка на подписите от 22.01.2014 год. Вписването на особения залог било спряно на 29.01.2014 год.

Узнавайки за спирането на вписването на особения залог, на 07.02.2014 год., с НА № 35, том 1, дело № 299 на Сл.Вп. при РС – Несебър „Старт инвест“ ЕООД учредило в полза на „Веле груп“ ЕАД договорна ипотека върху 72 недвижими имота за обезпечение на същото вземане за неустойка, за което било посочено, че е изцяло изискуемо от 24.01.2014 год., но заплащането й било разсрочено до 15.09.2014 год.

Ищците се запознали със съдържанието на предварителния договор впоследствие и узнали, че по силата на този договор „Старт Инвест“ ЕООД поело обещание да прехвърли на „Веле груп“ ЕАД 275 поземлени имота и самостоятелни обекти в сгради в к.к.

„Слънчев бряг“ за обща цена от 5 000 000 лв., платима в едноседмичен срок след вписването на окончателния договор, при срок за сключване на такъв – 24.01.2014 год. и договорена неустойка при неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността върху имотите в размер на 2 500 000 лв.

Ищците считат, че клаузата на чл. 7, ал. 1 от предварителния договор, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка в размер на 50% от договорената продажна цена, при неизпълнение в срок до два дни от достоверната дата на договора, е нищожна, като накърняваща добрите нрави. Такава неустойка нямала за цел да изпълнява типичните й санкционна, обезщетителна и стимулираща функции; размерът й бил в явно несъответствие с всякакви разумно очаквани вреди от неизпълнението на задължението в срок. Ищците считат, че предварителният договор е бил сключен с ясното съзнание и от двете страни, че няма да бъде изпълнен и ще бъде задействана неустоечната клауза. „Веле груп“ ЕАД не е обявявало в ТР своите ГФО за 2011, 2012, 2013 год., отразяващи икономическата му активност, позволяваща плащане на цената по предварителния договор. Към датата на предварителния договор едноличният собственик на капитала на „Веле груп“ ЕАД – „Булмес“ ЕООД вече е бил в открито производство по несъстоятелност, открито на 19.12.2012 год., с приета начална дата на неплатежоспособността - 11.03.2008 год., поради което не е могло да се очаква да финансира покупката на имотите. Действителната цел на сключения предварителен договор била да се създаде голямо по размер задължение на „Старт инвест“ ЕООД в полза на второто ответно дружество, чийто представляващ към този момент е бил близък с Ю.Б., което да конкурира правата на ищците. Учредената ипотека за обезпечаване на вземането на „Веле груп“ ЕАД за неустойка целяла и създаване на привилегия на вземането, въпреки че купувачът „Веле груп“ ЕАД не е разполагал с доказателства, удостоверяващи готовност за сключване на окончателен договор на 24.01.2014 год. , вкл. заплащане на цената.

Изложени са и фактически твърдения за други действия на разпореждане с имущество на „Старт инвест“ ЕООД, целящи увреждането на правата на кредиторите му.

Обоснован е интересът на ищците да установят по съдебен ред нищожността на клаузата за неустойка, с доводи, че „Веле груп“ ЕАД ще загуби качеството си на конкуриращ кредитор на „Старт инвест“ ЕООД, а имуществото на последното дружество ще служи за удовлетворение само на действителните му кредитори.

Дори обаче, да се приемело, че клаузата за неустойка в процесния предварителен договор не е нищожна, включването й в договора било действие, увреждащо кредиторите на „Старт инвест“ ЕООД. Между страните по този договор било постигнато съгласие за неустойка, дължима от „Старт инвест“ ЕООД при предварителна яснота, че задължението, „обезпечено“ с неустойка, няма да бъде изпълнено и неустойката ще стане изискуема в кратък срок; при вече изискуема неустойка бил направен опит за учредяване на особен залог върху предприятието на продавача, а впоследствие била учредена договорна ипотека.

Задължението на „Старт инвест“ ЕООД към ищците възникнало преди сключването на предварителния договор. Към 22.01.2014 год. „Старт инвест“ ЕООД е „знаело“ за увреждането на кредиторите – длъжникът винаги знаел за увреждането, ако съзнавал, че дължи. В случая, дружеството „знаело“ че дължи изплащане на дружествените дялове на прекратилите участието си съдружници, а счетоводните книжа за определяне на размера на вземанията на ищците по чл. 125, ал. 3 ТЗ са били на негово разположение. Представляващият дружеството Ю.Б. е заявила за вписване прекратеното участие на ищците в дружеството /и се е ползвала от него/, което има за своя законова последица възникване на задължение за заплащане на стойността на дружествените им дялове. Ищците считат, че „Веле груп“ ЕАД също е „знаело“ за увреждането, тъй като тогавашния му управител Л.В. на 02.01.2014 год. е присъствал на установяването на фактическа власт върху офиса и документацията на „Старт Инвест“ ЕООД от нововписания ЕСК Ю.Б., придружавайки представляващия я адв. Б., при която му е станало известно прекратеното участие на ищците в дружеството, законова последица от което е възникването на задължение за заплащане на стойността на дружествените дялове.

Предвид изложеното ищците молят съда да постанови съдебно решение, с което прогласи нищожността на клаузата за неустойка в размер на 2 500 000 лв., дължима от продавача „Старт инвест“ ЕООД на купувача „Веле груп“ ЕАД съгласно чл. 7, ал. 1 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти с нотариално заверени подписи под рег. № 146 от 22.01.2014 год., на основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД, като накърняваща добрите нрави.

При условията на евентуалност, в случай че бъде отхвърлен искът за нищожност, предявяват иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност по отношение на ищците на клаузата за неустойка в размер на 2 500 000 лв., дължима от продавача „Старт инвест“ ЕООД на купувача „Веле груп“ АД, съгласно чл. 7, ал. 1 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти с нотариално заверени подписи под рег. № 146 от 22.01.2014 год.

Ангажирани са доказателства.

Претендират се сторените по делото разноски.

По делото са постъпили отговори на исковата молба от двамата ответници в указания им двуседмичен срок.

И двамата ответници са направили възражение за неподведомственост на спора, тъй като между страните по предварителния договор е подписано арбитражно споразумение – според чл. 3 от Анекс към предварителния договор подведомствеността на спора досежно неустойката по чл. 7, ал. 1 е пред арбитър ad hoc Н. Й.. Съдът се е произнесъл по това възражение с определение № 1697 01.10.2018 год., с което е оставил възражението без уважение, а определението на първоинстанционния съд е потвърдено от въззивния съд с окончателен съдебен акт по ч.в.т.д. № 649 / 2018 год.

- Ответникът „СТАРТ ИНВЕСТ“

ЕООД счита иска за нищожност за недопустим, позовавайки се на чл. 299 ГПК - спорът за дължимостта на неустойката е бил разгледан и по него е постановено арбитражно решение, с което „Старт инвест“ ЕООД е осъдено да заплати договорената неустойка. Поради това счита, че спорът не може да бъде пререшаван.

Смята производството по делото за недопустимо и поради наличие на висящо по-рано образувано дело между същите страни – т.д. № 446/2017 год. по описа на ОС – Бургас. По това дело ищците също твърдели нищожност на клаузата за неустойка като накърняваща добрите нрави. Поради това се настоява производството по настоящото дело да бъде прекратено.

Искът бил предявен от трети за процесния предварителен договор лица, които не са страни по него и като такива не можели да предявяват права от името на „Старт инвест“ ЕООД срещу другата страна по договора.

Липсвал и правен интерес от предявяването на този иск, тъй „Веле груп“ ЕАД не е конкуриращ с ищците взискател, поради това, че имотите вече не са собственост на „Старт инвест“ ЕООД, а на трето лице – „КПП 77“ ООД.

По същество счита исковете за неоснователни.

Оспорват се твърденията за фактите и събитията, описани от ищците като осъществени на 02.01.2014 год., както и твърдението, че към датата на предварителния договор е имало вписана възбрана върху имотите. Сочи се, че в предмета на дейност на „Старт инвест“ ЕООД било включено извършването на продажби на имоти и дружеството-собственик е сключило процесния договор, за да продаде имоти, предвидени за продажба.

Оспорват се доводите, че неустойката е нищожна и че същата не съответства на очакваните вреди, както и твърденията, че договорът е сключен със съзнанието, че няма да бъде изпълняван и че представляващите двете дружества са близки.

Счита, че липсва интерес да бъде оспорвана отделна клауза от договор, а не самия договор.

Към датата на твърдяното увреждане ищците нямали качеството на кредитори по отношение на „Старт инвест“ ЕООД, поради което искът по чл. 135 ЗЗД бил недопустим, като предявен от ненадлежна страна и при липса на правен интерес. Оспорва се качеството на ищците на кредитори, знанието и намерението за увреждане. Оспорва се и наличието на увреждане - клаузата за неустойка не представлявала отчуждителна сделка, с която да се намалява имуществото на длъжника.