Определение № 5785 от 16.04.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5785 гр. София, 16.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20211100511206 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 115128/07.12.2023 г. на ищеца П. А. П., чрез адв. П. С., за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 5550/01.11.2023 г. в частта за разноските.

Поддържа се, че с решението неправилно е прието, че разноските, сторени от страните във въззивното производство, не следва да се разпределят от съда. Доколкото и двете страни са подали въззивни жалби, а първоинстанционното решение е потвърдено, се счита, че в П.за на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за защита срещу жалбата на насрещната страна. Поради това се иска изменение на въззивното решение в частта за разноските, като „Летище София“ ЕАД бъде осъдено да заплати на П. А. П. следните суми:

660 лева - разноски за производството по в. гр. д. № 11206/2021 г. на СГС, ГО, II-Б въззивен състав, 1590 лева - разноски за производството по гр. д. № 1178/2020 г. на ВКС, IV г.о., и 453,29 лева - разноски за производството по в. гр. д. № 14846/2018 г. на СГС, ГО, III-В въззивен състав.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „Летище София“ ЕАД, чрез адв. А.

К., взема становище за неоснователност на молбата и излага доводи за прекомерност на размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-Б въззивен състав, намира молбата за изменение на решение № 5550/01.11.2023 г. в частта за разноските за процесуално допустима, доколкото същата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и молителят своевременно е представил списъци по чл. 80 ГПК. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

С решение № 397712/30.04.2018 г., постановено по гр. д. № 58735/2016 г. по описа на Софисйки районен съд, 127 състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, че „Летище София“ ЕАД дължи на П. А. П. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (преживени негативни емоции) от противоправно действие на служители на ответника, изразяващо се в направен отказ да допуснат П. А. П., като член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, да напусне територията на Република България 1 с паспорт, ведно със законната лихва от 03.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане на 12.08.2016 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 44623/2016 г. по описа на СРС, 127 състав, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 3000 лева до пълния предявен размер от 10000 лева и са присъдени разноски за заповедното производство и за първоинстанционното производство с оглед изхода на спора.

Решението на СРС е обжалвано от ищеца в отхвърлителната му част, а от ответника – в частта, с която искът по чл. 422 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата от 3000 лева, като всяка от страните е депозирала отговор на въззивната жалба на насрещната страна.

С решение № 5550/01.11.2023 г. по в. гр. д. № 11206/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав, постановено по реда на чл. 294 ГПК при повторно въззивно разглеждане на делото, първоинстанционното решение е потвърдено, като е прието, че с оглед извода за неоснователност на подадените въззивни жалби, разноските във въззивното производство не следва да се разпределят от съда.

Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, като съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси и разноски по производството се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а според разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.

По разноските за въззивното производство:

Според константната съдебна практика, намерила израз в определение № 162/13.06.2023 г. по ч. гр. д. № 4767/2022 г. на ВКС, III г.о., определение № 45/10.02.2021 г. по ч. гр. д. № 2779/2020 г. на ВКС, IV г.о., определение № 360/12.05.2014 г. по ч. т. д. № 1009/2014 г. на ВКС, І т. о. и др., правилото на чл. 78 ГПК за съразмерно заплащане на разноските се прилага и в случаите, когато и двете страни са подали въззивни жалби срещу неизгодната за всяка от тях част от първоинстанционното решение. Ако последното бъде потвърдено, т.е. не бъдат уважени жалбите и на двете насрещни страни, искът остава уважен в същата част, поради което ответникът дължи заплащане на направените от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция съразмерно (пропорционално) на уважената част от иска, а ищецът – разноските на ответника за въззивното производство съразмерно с отхвърлената с въззивното решение част от иска.

При първото разглеждане на делото от въззивния съд ищецът, видно и от представения списък по чл. 80 ГПК, е претендирал разноски за държавна такса в размер на 140 лева и за адвокатско възнаграждение за изготвяне на въззивна жалба и защита пред въззивната инстанция в размер на 1360 лева, заплатени в брой, съгласно представения на л.

8 от в. гр. д. № 14846/2018 г. договор за правна защита и съдействие от 21.05.2018 г. Предвид това, съобразно уважената част от иска, за производството по в. гр. д. № 14846/2018 г. на СГС, ГО, III-В въззивен състав, на П. П. се дължи сумата от 408 лева - разноски за адвокатско възнаграждение.

Основателно е искането за присъждане на разноски за настоящото въззивно производство, в което ищецът претендира сумата от 660 лева, заплатена в брой, за защита по въззивната жалба на „Летище София“ ЕАД, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 17.01.2022 г.

Основателно се явява обаче релевираното от процесуалния представител на „Летище София“ ЕАД в съдебното заседание по настоящото дело възражение за прекомерност на претендираните разноски. С оглед даденото тълкуване с решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, при определяне размера на подлежащите на 2 възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и на действително извършената работа (определение № 1016/06.03.2024 г. по ч.гр.д. № 4123/2023 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 1059/07.03.2024 г. по ч.гр.д. № 982/2023 г. на ВКС, IV г.о.). В конкретния случай, с оглед правната и фактическа сложност на спора, материалния интерес по делото и защитата, осъществена от процесуалния представител на ищеца при повторното въззивно разглеждане, изразяваща се в явяване в едно съдебно заседание, без да са извършвани други действия, настоящият състав счита, че сумата от 660 лева се явява прекомерна и следва да бъде редуцирана до 400 лева.

По разноските за касационното производство:

Разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК съобразява обстоятелството, че с оглед неприключването на спора в касационна инстанция, възмездяването на разноски следва да бъде отложено до произнасяне по съществото му и с оглед изхода при новото разглеждане на делото във въззивна инстанция, тъй като възмездяването е функция от основателността, респ. неоснователността на претенцията. В този смисъл - определение № 720 от 19.02.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2739/2023 г., II г. о., определение № 60392/12.11.2021 г. по ч. т. д. № 465/2021 г. на ВКС, I т. о.; о пределение № 50/21.01.2021 г. по ч. т. д. № 2348/2020 г. на ВКС, II т. о., и др.

Предвид развитието на производството и по аргумент от чл. 294, ал. 2 ГПК, с оглед уважената част от иска за неимуществени вреди, в П.за на П. А. П. следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 477 лева.

Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав, ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 5550/01.11.2023 г. по в. гр. д. № 11206/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав, в частта за разноските, КАКТО СЛЕДВА:

ОСЪЖДА „Летище София“ ЕАД, ЕИК 121023551, да заплати на П. А. П., ЕГН **********, на основание на основание чл. 273, вр. чл. 78 ГПК и чл. 294, ал. 2 ГПК следните суми: 408 лева - разноски за адвокатско възнаграждение в производството по гр. д. № 14846/2018 г. на СГС, ГО, III-В въззивен състав, 400 лева - разноски за адвокатско възнаграждение в производството по. гр. д. № 11206/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав, и сумата 477 лева - разноски за производството по гр. д. № 1178/2020 г. на ВКС, IV г.о.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. А. П. за изменение на решение № 5550/01.11.2023 г. по в. гр. д. № 11206/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав, в частта за разноските, като в П.за на молителя бъдат присъдени: разноски за гр. д. № 14846/2018 г. на СГС, ГО, III-В въззивен състав, за разликата над 408 лева до 453,29 лева, разноски за в. гр. д. № 11206/2021 г. на СГС, ГО, II-Б въззивен състав, за разликата над 400 лева до 660 лева и разноски за производството по гр. д. № 1178/2020 г. на ВКС, IV г.о., за разликата над 477 лева до 1590 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок 3 от връчване на съобщението на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4