Решение № 73 от 05.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Пловдив, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Н.Божилов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600629 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава XХІ от НПК.

С присъда № 45 от 10.11.2021 г. по НОХД № 1266/2021 г., Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, е признал подс. И.Я.Н. за виновен за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, за това, че на 03.02.2021 г. в гр. А., обл. П., без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, както следва: марихуана с нето тегло 0,846 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 4,8 тегловни % на стойност 5,076 лв.; марихуана с нето тегло 22,426 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 5 тегловни % на стойност 134,556 лв., като всички наркотични вещества са на стойност 139,63 лв., съгласно Приложение № 2 на чл. единствен от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, за което му е наложил наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК десет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като на подс. Н. не е било наложено кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба“.

1

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК първият съд е приспаднал от наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият И.Я. Н. е бил задържан под стража по ЗМВР и по НПК, считано от 03.02.2021 г. до 05.02.2021 г., като един ден задържане е бил зачетен за един ден лишаване от свобода.

Със съдебния си акт окръжният съд се е произнесъл и за останалите веществени доказателства по делото – прозрачен плик, съдържащ електронна везна и запечатена полиетиленов плик, съдържащ празни опаковки, като се е разпоредил същите да бъдат унищожени като вещи без стойност. Относно приобщения по делото мобилен телефон, се е разпоредил да бъде върнат на собственика му П.А.Н., след влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 354а, ал. 6 НК в полза на Държавата е бил отнет предметът на престъплението – остатък от наркотични вещества.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия И.Я.Н. са били възложени направените разноски на досъдебното производство в размер на 127,55 лева, за които е постановено да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР – П..

Срещу постановената присъда е постъпила жалба от защитника на подс.

И.Я.Н. – адв. П.Щ., която моли съдебният акт на окръжен съд да бъде изменен, като деянието бъде преквалифицирано като престъпление по чл.

354а, ал. 3 НК, а подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, а именно че е държал високорисковото наркотично вещество, предмет на обвинението, с цел разпространение. В тази връзка се иска и намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода.

В жалбата се релевират доводи за това, че съдът се е произнесъл в противоречие със събрания доказателствен материал, като е допуснал нарушение, както на материалния, така и на и процесуалния закон. В допълненията към същата защитата навежда доводи за необоснованост на постановения съдебен акт, изводима от отсъстващата доказателствена обезпеченост на изводите, че наркотичното вещество било държано с цел разпространение. Адв. Щ. релевира и доводи, че първият съд не е изпълнил задълженията си за цялостна и съвкупна оценка на доказателствената маса, като от вниманието му е убягнало обстоятелството, че показанията на свидетелите Б. и К. по никакъв начин не обосновават специфичната престъпна цел на вмененото престъпление. Претендира за преквалификация на деянието по по-леко наказуем престъпен състав, който не предвижда специална цел, както и за индивидуализация на наказанието в неговата полека санкционната рамка чрез намаляване на наказанието лишаване от свобода към минимума.

Представителят на Пловдивската апелативна прокуратура счита жалбата за неоснователна.

2

Въз основа на възприетите от първия съд фактически положения, намира че първият съд е достигнал до верни правни изводи, като законосъобразно е индивидуализирал наказанието на подсъдимия. Счита, че наказанието отговаря напълно на целите, визирани от законодателя в разпоредбата на чл. 36 от НК. Моли въззивния съд да остави жалбата на подсъдимия без уважение, като потвърди атакуваната присъда.

В съдебното заседание пред настоящия съд, жалбата на подс. И.Я.Н., се поддържа от неговия защитник – адв. Щ.. Подсъдимият и неговият защитник молят да се вземат под внимание всички данни по делото и да се приеме че на инкриминираната дата подсъдимият е държал предмета на престъплението за лична употреба, а не с цел разпространение. В подкрепа на доводите си сочат обясненията на подсъдимия и акцентират върху данните за вида, количеството и начина на пакетиране на наркотичното вещество, които не могат да бъдат свързани с притежанието за разпространение на процесното вещество. Релевират, че коментираното от първия съд веществено доказателство мобилен телефон е било приобщено по делото в разрез с разпоредбата на чл. 164, ал. 1 НПК, което следва да се санкционира с недопускането му поради опорочаване на законустановената процедура.

От настоящия съд се иска подс. Н. да бъде частично оправдан по повдигнатото му обвинение, поради липса на доказателства в подкрепа на приетите фактически положения по отношение на целта на държането на предмета на престъплението. Поддържа се искане за преквалификация на деянието по по-леко наказуем престъпен състав само за държане на предмета на престъплението без да е налице специална цел, както и за изменение на присъдата в санкционната й част чрез намаляване размера на наказанието лишаване от свобода до около минимума на съответната правна квалификация при запазване на приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.

В последната си дума подсъдимият моли наложеното му наказание лишаване от свобода да бъде намалено след като съдът го признае за виновен само за държането на наркотика за лична употреба.

Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи, становището на страните и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, в принципен план възприема установената от първия съд фактическа обстановка в следния смисъл.

Свидетелите А. К. и Б.Д. познавали подсъдимия И.Я.Н., като им било известно, че той употребява марихуана. Тъй като тримата живеели в А., си уговаряли различни срещи чрез приложението „М.“. Случвало се няколко пъти на такива срещи К. и Д. да закупуват марихуана от подсъдимия на цена между 10 и 15 лева за грам, а Н. се снабдявал с наркотика от неизвестни лица.

На 03.02.2021 г. той пътувал до П., откъдето си купил марихуана. Тъй като за действията му узнали служителите в РУ-А. вечерта на 03.02.2021 г. служителите от група „К.“ П., Я. и К. организирали секретен пост на ул.

3

„И.В.“ срещу № * в А. в близост до входа на предприятието, където работел подсъдимия. Около 22:00 часа го забелязали да върви на път за работа. След като се легитимирали, Н. видимо се притеснил. Признал, че в левия джоб на панталона си носи марихуана. После извадил оттам прозрачно полиетиленово пликче със суха зелена листна маса и го изхвърлил на тротоара.

Произшествието било запазено до идване на дежурна група и извършване на оглед, в хода на който било иззето. След това подсъдимият бил конвоиран до сградата на районното управление в А. със служебен автомобил. На задната седалка до него в патрулния автомобил пътувал полицейският служител Д. Б., а колегата му Б. шофирал. По време на пътуването подсъдимият, който бил с ръце зад гърба в белезници, започнал да ги движи и да се повдига от седалката под претекст, че му е неудобно. Б. го навел напред и видял, че всъщност Н. се опитва да напъха друго полиетиленово пликче, шарено на цвят, между седалката и облегалката на автомобила зад гърба си. При извършения по-късно оглед на патрулния автомобил полиетиленовото пликче със съдържащия се в него наркотик – марихуана, било иззето. В районното управление на подсъдимия бил извършения обиск, по реда на НПК, при който от преден ляв джоб на черен шушляков елек била иззета сива метална електронна везна.

На досъдебното производство била изготвена съдебно-химическа експертиза съгласно която иззетите при двата огледа вещества представляват високорисково наркотично вещество респективно марихуана с нето тегло 0,846 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 4,8 тегловни % и марихуана с нето тегло 22,426 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 5 тегловни %.

С основание първият съд е възприел посоченото заключение като изготвено от вещо лице с необходимия професионален ценз и компетентност, мотивирано и подробно, поради което го е кредитирал в цялост.

Изложената фактическа обстановка окръжният съд е приел за установена въз основа на показанията на свидетелите П., К., Д. и Б., частично от обясненията на подсъдимия без да възприема твърденията му за предназначението на наркотичните вещества изключително за лична употреба, от писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 283 НПК – протоколи за оглед на местопроизшествието (л. 6 и л. 9 от досъд. пр.) с фотоалбуми, заповед за задържане на лице (л. 12 от досъд. пр.), протокол за обиск и изземване (л. 25 от досъд. пр.), протокол за претърсване и изземване, протокол за оглед на веществени доказателства, приемо-предавателни протоколи (л. 36-43 от досъд. пр.), протокол за доброволно предаване (л. 44 от досъд. пр.), протокол за химическа експертиза № 258/04.02.2021г. (л. 46), както и от събраните в хода на съдебното дирене заверено копие от протокол за личен обиск (л. 46 от делото на ОС), писмо на Началника на РУ А. (л. 65 от делото на ОС), справка съдимост (л. 15 от делото на ОС), както и копие от приемо-предавателен 4 протокол и гаранционна карта на мобилния апарат (л. 8-9 от НОХД № 635/2021 г., приложено в кориците на делото на ОС). Първият съд е приел, че всички процесуално-следствени действия и изготвените във връзка с тях протоколи от досъдебното производство за били съобразени с разпоредбите на процесуалния закон. Наостоящият съд също намира, че по делото вида, количеството и стойността на наркотичните вещества се установява по несъмнен начин от химическата експертиза. Првилно решаващият съд е приел, че заключението на същото е безпристрастно и обективно, както и неоспорено от страните, като съответства на останалите доказателства по делото. Първостепенният съд е имал основание да кредитира протокола за претърсване и изземване от жилището на подсъдимия, в хода на което не са били намерени и иззети забранени от закона вещи и предмети, както и двата протокола за оглед на местопроизшествие, в хода на които е бил иззет предмета на престъплението. Същите се явяват годни доказателствени средства, тъй като отразяват валидно извършените процесуално-следствени действия. Те са били осъществени при спазване на правилата на процесуалния закон, от компетентен орган в присъствието на две поемни лица, като се явяват годни доказателствени средства, защото отразяват валидно извършените процесуално-следствени действия. Ето защо обосновано първият съд е формирал фактически изводи и върху тях.

Коректно е посочил още, че показанията на свидетелите са обективни, добросъвестно изложени и отговарящи на съдържанието на приобщените писмени доказателства. Действително на практика те не опровергават обясненията на самия Н. в кредитираната им от първия съд част за държане на инкриминираните вещества, забранени от закона. Съгласно изготвените протоколи за оглед на местопрестъпление в посочения от първия съд смисъл се установява начина, времето и мястото, на което подсъдимият е държал наркотичните вещества. Посочените протоколи кореспондират с показанията на полицейските служители П., депозирани непосредствено пред първия съд, както и показанията му, приобщени чрез прочитането им по съответния ред, както и с тези на Б., като са непротиворечиви, последователни, добросъвестни и корелират с обясненията на подсъдимия в кредитираната им част.