Решение № 15 от 05.04.2024, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. ***, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Административно наказателно дело № 20244420200025 по описа за 2024 година

Производството по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на С. С. П. от с.***, чрез адв.Б.К. от ЛАК срещу НП *****/***г. на началник РУ ОДМВР ***, РУ ***.

Твърди се че обжалваното НП, е издадено при съществени нарушения и напълно несъответствие с фактическата обстановка.Отрича да е изпреварил на непрекъсната пътна маркировка, както и да е представлявал опасност с оглед избраната скорост и наличието на видимост на улицата.

Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание редовно призован, се явява лично, и с адв.К., подържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Ангажира гласни доказателства, посредством водените от него двама свидетели.

Административнонаказващият орган - редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Контролиращата страна РП *** - редовно уведомени, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

От доказателствата по делото безспорно се установи, че на 02.01.2024г. около 13.22ч., актосъставителят А. Ф. и свидетелите З. М. и Е. Н.о - служители на РУ *** се движили със служебният автомобил, по ул.***, в с.***, общ.***. Безспорно също така се установи, че по същото време и място, пред тях се движил автомобил *** *** с рег. № ***, управляван от 1 жалбоподателя, а пред неговия автомобил се движил друг л.а, в зоната на непрекъсната пътна маркировка тип М1. Движейки се в колона от автомобили двамата полицейски служители видели, че преди да навлезе в завой, движещият се пред тях л.а. управляван от жалбоподателя, пресича непрекъснатата осева линия, и предприема изпреварване на л.а. движещ се пред него. След излизане от завоя, жалбоподателя бил спрян за проверка от патрулният автомобил на св. Ф., М. и Н.. При така посочените обстоятелства и предвид установеното по време на проверката, актосъставителят в присъствието на св.М., съставил на жалбоподателя АУАН, приложен към делото, за извършени нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл.43, т.1 от ЗДвП.. Актът бил връчен и подписан от жалбоподателят без възражения. Допълнителни възражения не постъпили и в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП от Началника на РУ *** с което на жалбоподателя били наложени две наказания по чл.179, ал.1, т.5 пр.5 от ЗДвП в размер 150лв. за всяко.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на всички разпитани по делото свидетелите - както и на тези доведени от жалбоподателя - св.С. П. и св.И. Д., така и на свидетелите на АНО, доколкото същите взаимно се допълват и не си противоречат помежду си относно основните подлежащи на доказване факти.

И двамата свидетели доведени от жалбоподателя, установиха, единствено че жалбоподателя не се е движил с висока скорост, което не е спорно по делото и поради което АНО не констатирал такова нарушение и не е санкционирал водача.

Тези свидетели установиха, също, че жалбоподателя е изпреварил движещият се преди него автомобил и е навлязъл първи в завоя, от общо движещите се в колона три автомобила, последният от който е бил полицейският патрул със св.Ф., З. М. и Е.Н..

Свидедетелите на жалбоподателя, не обориха установенето в АУН и НП, че жалбоподателя е пресекъл непрекъсната линия, както и че при изпреварването, в завой, е имал ограничена видимост за другите участници в движението, с което е създал непосредствена опасност за същите и за себе си.

Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото.

Въз основа на горната установеност, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съдът прие, че в хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Както АУАН така и обжалваното НП са съставени от оправомощени за това органи, в предвидените в ЗАНН срокове и съдържат необходимите реквизити.

2

С оглед постигане пълнота на изложението, съдът следва да отбележи ,че съгласно разпоредбата на чл. 53,ал.2 от ЗАНН, в случаите когато в АУАН са допуснати неточности при издаване на АУАН стига да е установена по безспорен начин самоличността на извършителя,неговата вида и основните елементи от състава на допуснатото административно нарушение.

В конкретния казус е налице идентична хипотеза, поради което съдът счита,че не следва да приеме допуснатите неточности като основание за отмяна на съставения АУАН и издаденото,въз основа на него НП.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил състава на нарушенията по чл.6, т.1 от ЗДвП, и по чл.43, т.6 от ЗДвП .

Установи се че жалбоподателят като водач на лек автомобил *** ***, с рег. № ****, на 02.01.2024г., около 13.22ч. по в с.***, по ул. ***, до дом ***, извършил изпреварване на друго МПС, когато разстоянието на видимост е ограничено поради характера на пътя - непосредствено преди завой, с което е създал реална опасност за участниците в движението както и предпоставка за пътно транспортно произшествие.

Изложеното в АУАН, който съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДП има съответната доказателствена сила, не е бе опровергана в хода на настоящото производство. Доведените от жалбоподателя свидетели, не установиха, нито че при предприетото изпреварване от жалбоподателя, същият не е нарушил зоната на непрекъсната пътна маркировака на тип М1, нито пък, че при изпреварването същият е имал достатъчна видимост на улицата, при влизането му в завоя, за да не създаде предприетата от него маневра –, опасност за другите участници в движението или за ПТП.

Доколкото жалбоподателя е правоспособен водач, същият би следвало да познава правилата за движение и свързаните с тях обозначения на пътната маркировка – в случаят зоната на пътна маркировка тип М 1 - която представлява единична непрекъсната линия, съгласно НАРЕДБА № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка обозначава, че на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат.

Изпреварването на моторни превозни средства, също, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено, когато разстоянието на видимост, ограничено поради характера на пътя/ вконкретният случай завой/ е по-малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение.

Наказанията наложени на жалбоподателя по чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП, всъщност касаят две отделни нарушения, а именно това по чл.6, т.1 и по чл.43, т.1 от ЗДвП.

В санкционната разпоредба на чл.179, ал.1, т.5 е предвидено наказание глоба от 150 лв. за пет различни нарушения на ЗДвП - за лице, което не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Съдът, намира, че по отношение на наложената санкция по чл.179, 3 ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП относно нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП , жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран по чл.179, ал.1, т.5, предл.2 от ЗДвП, касаещ нарушение изразяващо се в неспазване на пътната маркировка.

Като не е сторил това административнонаказващия орган е допуснал неправилно приложение на материалния закон при избора на надлежната санкционна разпоредба, въпреки което съдът счита,че установената материална незаконосъобразност не е основание за цялостна отмяна на издаденото наказателно постановление, а само за неговото изменение в тази част. Извода на съда в тази насока се обосновава от това,че приложимата за деянието по чл.6, т.1 от ЗДвП, разпоредба по 179, ал.1, т.5, предл.2 от ЗДвП и тази по чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП са идентични по размер и и санкционирането на водача по нея не влошава положението му.

Воден от горепосоченото и като отчете обстоятелството,че производството по оспорване на наказателното постановление пред районния съд протича по реда на НПК,който допуска приложението на чл.337, ал. 1, т. 2 от НПК – за прилагане на закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо престъпление, съдът прие, че няма пречка да измени наказателното постановление в тази му част и да приложи закон за същото наказуемо нарушение при същите фактически положения. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на Върховен административен съд, която предвижда, че в производството по реда на раздел пети, глава трета за обжалване на наказателни постановления от ЗАНН, районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта относно наложеното на основание чл.179, ал.1, т.5, пр. 5 от ЗДвП наказание, за извършено нарушение по чл. 43, т.1 от ЗДвП наказание, като правилно и законосъобразно, поради липса на допуснати съществени нарушения и доказаност на извършеното нарушение.

Съдът следва да измени основанието на което е наложено наказанието за извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП , като промени същото от така наложеното по чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП и наложи на жалбоподателя за извършено от него нарушение, наказание на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.2 от същия закон, а именно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП *****/***г. на началник РУ ОДМВР ***, РУ *** в ЧАСТТА, с която на С. С. П. с ЕГН ********** на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лв. за нарушение на чл.43, т.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

4

ИЗМЕНЯ НП *****/***г. на началник РУ ОДМВР ***, РУ *** в ЧАСТТА, с която на С. С. П. с ЕГН ********** на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лв. за нарушение на чл.43, т.1 от ЗДвП, ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложимата санкционна норма на чл.179, ал.1, т.5, предл.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ***ски Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________

5