Определение № 1732 от 12.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1732 гр. Пловдив, 12.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501599 по описа за 2023 година

Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕООД против разпореждане в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 11457/5.5.2023г. по ч.гр.д.№ 5473/2023г. на ПРС, 6 гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против длъжника И. К. М. с ЕГН:********** за сумата от 766,14 – главница, 99,11 левадоговорна лихва за периода от 10.09.2021г. до 10.04.2022г. и 121,81 лв.-обезщетение за забава за периода 11.09.2021 г.- 19.04.2023 г. ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявелнието -20.04.2023 г. до окончателното погасяване.

В частната жалба се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че договорът за поръчителство е нищожен съгласно разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, тъй като нямал характер на потребителски договор и клаузата за заплащане на възнаграждение по сключения договор не е неравноправна по смисъла на чл.146,ал.1,т.19 от ЗЗП; с подписването на договора за заем заемателят не е бил длъжен, а е изявил желание и се е съгласил поръчителят да се задължи да отговаря солидарно със него по договора; счита, че клаузата на чл.4 от договора за кредит не е неравноправна.

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:

Производството е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против И. К. М. за следните суми: 766,14 – главница, дължима по Договор за кредит № 2406945 от 22.06.2021г., сключен между длъжника и „Кредисимо” ЕАД, заплатени от „Ай 1

Тръст” ЕООД като поръчител по договор за поръчителство от 22.06.2021г.; 99,11 левадоговорна лихва за периода от 10.09.2021г. до 10.04.2022г. и 121,81 лв.-обезщетение за забава за периода 11.09.2021 г.- 19.04.2023 г. ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението -20.04.2023 г. до окончателното погасяване, което вземане е цедирано на АСВ от „Ай Тръст” ЕООД с договор за цесия от 01.02.2022 г.

С молба от 03.05.2023 г. заявителят е уточнил, че процесните суми се дължат на основание договор за предоставяне на поръчителство сключен между Ай тръст ЕООД и длъжника, обезпечаващ вземания на „Кредисимо „ЕАД по договор за кредит № ***.

С обжалваното разпореждане заявлението е оставено без уважение по по мотиви на това, че договорът за поръчителство не установява уговорени задължения на И. К. М. за заплащане на главница и възнаградителна лихва, а само възнаграждение на поръчителя; не е уважил искането за издаване на ЗИ и поради нищожност на договора за поръчителство съгласно чл.146/1/ ЗЗП във вр. с чл.143 ЗЗП- наличие на неравноправна клауза в договор, сключен спотребител, поради това, че поръчителят получава възнаграждение без да има насрещно задължение, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване, а длъжникът няма интерес от заплащане на възнаграждението, защото няма да се освободи от задължението си да при погасяване на кредита от поръчителя

От договора за поръчителство с потребителя е видно, че възнаграждение за поръчителя в размер около 68% от заемната сума, а в договора за кредите - договорната лихва е 39,30 %, ГПР – 47,21%.

Измежду основанията по чл.411, ал.2 от ГПК да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение на парично задължения са по т.2, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, и по т.3, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора за потребителски кредит, по който се претендират горепосочените вземания, длъжникът И. М. се е задължила да обезпечи кредита с банкова гаранция в размер на цялото задължение по договора или като сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице- поръчител.

Обезпечение чрез банкова гаранция очевидно не би могло да бъде предоставено, тъй като, ако кредитополучателят би разполагал с парични средства, надхвърлящи размера на отпуснатия му кредит, то той не би прибегнал до сключване на договора за кредит.

Единственото възможно обезпечение е това чрез сключване на договор за поръчителство, като такъв действително е сключен с „Ай тръст“ЕООД. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски 2 клаузи и условия. Застрахователните премии, за които става дума в цитираната легална дефиниция, са такива по застраховки, гарантиращи вземанията на кредитора. Аналогична функция изпълнява сключените между кредитополучателя и „Ай тръст“ЕООД договор за поръчителство. Ето защо, възнаграждението за поръчителя следва да се включи в разходите по кредита. Същото е в размер 68,01 лева месечно или за срок от 10 месеца в размер от общо 680,10 лева, която сума се равнява на 68% от отпуснатия кредит. По този начин същият значително се оскъпява, което от своя страна дава основание да се счита, че информацията в договора за потребителски кредит относно общия размер на дължимите от кредитополучателя плащания и ГПР е некоректна.

Като се има предвид, че, съгласно чл.22 и чл.23 от ЗПК, к огато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а при недействителност на договора потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Неправилно РС е приел, че с уточняваща молба от 03.05.2023 г- заявителят е посочил, че процесните суми седължат единствено на основание договора за поръчителство, сключен между „Ай тръст“ и длъжника – в казаната молба не е казано, на кой от двата договора за поръчителство заявителят основава претенциите си, поради което неправилно РС е приел, че това е договорът за поръчителство, сключен между „Ай тръст“ и длъжника, където е предвидено единствено възнаграждение на поръчителя. От гореизложеното следва да се приеме, че обжалваното разпореждане следва да се отмени частично по отношение на гланицата и делото да се върне за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за гланицата, а в останалата отхвърлителна част – ЧЖ е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 11457/5.5.2023г. по ч.гр.д.№ 5473/2023г. на ПРС, 6 гр.с., в ЧАСТА, с което е оставено без уважение искането на „Агенция за събиране на вземания“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против длъжника И. К. М. с ЕГН:********** за сумата от 766,14 – главница, платена от „Ай тръст“ЕООД на „Кредисимо“ЕАД по два договора за поръчителство, сключени между „Ай тръст“ЕООД и И. К. М. и между„Ай тръст“ЕООД на „Кредисимо“ЕАД и

ВРЪЩА делото на същия съд за издаване на заповед за изпълнение за главницата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Агенция за събиране на вземания“ЕООД за отмяна разпореждане в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 11457/5.5.2023г. по ч.гр.д.№ 5473/2023г. на ПРС, 6 гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение 3 против длъжника И. К. М. с ЕГН:********** в останалата му част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4