Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 09.03.2023, Районен съд - Карнобат

Съд
Районен съд - Карнобат
Дело
Административно наказателно дело 439/2022
Вид
Решение № 11
Подписан
09.03.2023
В сила
02.08.2023
Състав
Тонка Ванева Мархолева

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 20, ал. 1 и 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 20, ал. 1 и 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 3, т. 2 · Наредба за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Карнобат, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря Петя Н. Ганчева като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Административно наказателно дело № 20222130200439 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Г. А. А. , ЕГН **********, с адрес: ***, ул. „**“ ***, чрез адв. И. П. Ц. от БАК срещу Наказателно постановление № 785/13.12.2022 г., издадено от Директор на РДГБургас, с което за нарушение по чл. 85, предл. 3 във вр. с чл. 43, ал. 2, предл. 10 във вр. с чл.

23, ал. 1, предл посл. от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и на основание чл. 85 от ЗЛОД на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева, а на основание чл. 94, ал. 1 ЗЛОД му е наложено наказание "Лишаване от право да ловува" за срок от 3 години. Със същото НП е постановено жалбоподателят да заплати обезщетение в размер на 200 лева на основание чл. 2, раздел IБ, т. 10 във вр. с чл. 3, т. 2 от Наредбата за размера на обезщетенията за щетите нанесени на дивеча, а на основание чл. 95, ал. 1 ЗЛОД и чл. 95, ал. 2 ЗЛОД в полза на държавата са отнети вещите предмет на нарушението – 1 брой труп на див женски заек с огнестрелни рани, както и вещите средство на нарушението – ловна пушка надцевка марка *** и лек автомобил ** с рег. № А 9100 МР.

С жалбата бланкетно се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподател н е се явява лично, представлява се от пълномощник- адв. Ц., който заявява наличието на процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП, а именно – фактът, че последното не съдържа отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, както и др. обстоятелства, взети предвид при определянето вида и размера на наказанието; счита, че деЯ.ето било описано по неясен начин, по начин, по който да не позволява на жалбоподателя да се защити и че не е станало ясно трупът на див женски заек дали представлява дивеч по ЗЛОД. Под евентуалност се прави искане за отмяна на НП касателно отнемането на лекия автомобил и ловното оръжие като несъразмерна на нарушението мярка. Допълнителни аргументи развива в депозираната по делото писмена защита.

Административнонаказващият орган – РДГ-Бургас, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д., която оспорва жалбата и посочва, че нарушението е безспорно доказано, 1 поради което и НП следва да се потвърди.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН - видно от известието за доставяне (л. 13) - НП е връчено на жалбоподателя на 15.12.2022 г., а жалбата е входирана в деловодството на РС-Карнобат 20.12.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 24.11.2022 г. св ид. Я. Л. бил на работа, като бил изпратен с колегите му от ЮИДП Сливен, общо три мобилни екипа, на територията на ДГС–Карнобат. Инспекторите били позиционирали автомобила си под сметището на гр. Карнобат, като за точното определяне на координатите си ползвали приложението „System IAG” на мобилните си телефони. До антената срещу сметището на гр. Карнобат забелязали автомобил, който се движел в посока към асфалтовия път, като от автомобила се светело с боен фар или прожектор с изкуствена светлина, чрез който автомобилът осветявал местността покрай него. След като започнали да наблюдават автомобила инспекторите дочули изстрел и предприели движение в посока последния, за да го проверят. В хода на проверката автомобилът, марка „**“, зелен на цвят, модел „**“, бил спрян след подаване на светлинен и звуков сигнал. Когато свид. Я. Л. се приближил до купето на шофьора и го осветил с носения от него прожектор, установил между краката на шофьора ловно оръжие, поставено с цевите към прозореца. Свид. Л. се легитимирал и помолил жалбоподателя А. да слезе и да обезопаси оръжието си, което било заредено с два патрона. Свид. Л. продължил да свети с прожектора си в купето на автомобила и установил отдясно под седалката до тази на водача, на стелката труп на див заек. Поискал от шофьора документи за извършване на лов, като такива не му били предоставени, поради което бил съставен констативен протокол на 24.11.2022 г. в 18.50 ч., като били задържани следните вещи : 1 бр. див заек, 1бр. МПС ** с рег. **** , 1 бр. ловна пушка надцевка марка *** и един брой фенер с магнитна стойка, за което били издадени разписки №000378, 000379 и №000380 за отговорно пазене на вещи, предадени в РУКарнобат. Нарушителят А. бил поканен да се яви на 28.11.2022 г. в сградата на ЮИДПСливен в гр. Бургас на 28.11.2022 г., когато бил съставен и връчен АУАН.

Въз основа на АУАН от 28.11.2022 г. било издадено и атакуваното НП № 785/13.12.2022 г., в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 85, предл. 3 от ЗЛОД, поради което и на основание същата разпоредба наложил на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева, а на основание чл.

94, ал. 1 ЗЛОД му наложил и наказание "Лишаване от право да ловува" за срок от 3 години.

Със същото НП жалбоподателят бил задължен да заплати на ЮДП – Сливен обезщетение в размер на 200 лева на основание чл. 2, раздел IБ, т. 10, вр. с чл. 3, т. 2 от Наредбата за размера на обезщетенията за щетите нанесени на дивеча, а на основание чл. 95, ал. 1 ЗЛОД и чл. 95, ал. 2 ЗЛОД в полза на държавата били отнети вещите предмет на нарушението – 1 брой труп на див женски заек с огнестрелни рани, както и средство на нарушението – ловна пушка надцевка марка *** и лек автомобил ** с рег. ****.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, както следва:

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели – Я. Л. и актосъставителя П. Л. като констатира, че същите са логични, последователни и взаимосвързани. И двамата свидетели описват действията си по установяване и документиране на нарушението, като съдът не намира причина да не се довери на 2 изложеното от тях и гради изводите си именно на възпроизведените от тях факти.

По отношение на останалите писмени доказателства - съдът не намира причина да не ги кредитира, поради което и ги взима предвид при формиране на вътрешното си убеждение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на чл. 96, ал.

1 ЗЛОД, видно от приложената Заповед № РД49-199/16.05.2011 г. (л. 54), а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице по смисъла на чл. 96, ал. 1 ЗЛОД.

Относно спорния въпрос дали АУАН е съставен от компетентно лице, съдът намира, че възраженията относно липсата на доказано лесовъдство образование на актосъставителя свид. Л. са неоснователни. Съгласно чл. 96, ал.1 от ЗЛОД нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове, съставени от служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование. Критерият, възприет от законодателя, що се касае до компетентността на актосъставителите следователно е формален – достатъчно е актосъставителят да заема длъжност, за която се изисква лесовъдско образование. Няма спор по делото, че актосъставителят заема длъжността главен специалист „Горски инспектор“ към РДГ Бургас, а това е достатъчно, за да се счете, че има компетентност по чл. 96, ал.1 от ЗЛОД, тъй като длъжността, която заема, е такава, за която се изисква лесовъдско образование, съгл. чл. 30, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НАРЕДБА № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Критерият не е лицето, съставящо акта, да има лесовъдско образование, като дали конкретното лице има необходимото образование да заема тази длъжност може да бъде предмет на обсъждане в друго производство, но не и в настоящото, по отношение на което законодателят е поставил едно единствено условие – актосъставителят да заема длъжност, за която се изисква лесовъдско образование. След като актосъставителят в настоящото производство заема точно такава длъжност – горски инспектор към РДГ Бургас, то възраженията се явяват неоснователни.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Настоящият състав счита, че вмененото във вина н а А. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно, прецизно и изчерпателно са посочени нарушените материалноправни норми. Жалбоподателят възразява, че не се разбирало от описанието на нарушението дали е нарушил чл. 85, предл. 3 или чл. 84 от ЗЛОД.

Разпоредбата на чл. 84 от ЗЛОД ангажира отговорност само за ловуване по смисъла на чл.

43, ал. 2 от ЗЛОД, без в резултат от него да е на лице убит дивеч, а чл. 85 от ЗЛОД визира съвсем различна хипотеза, която разкриват и установените обстоятелства на процесния случай, при все че в описанието на нарушението в НП, както и в АУАН е посочено, че се превозва „труп на женски див заек“, което не е от естество да създаде каквото и да е объркване у жалбоподателя, водещо до извода, че последният само е ловувал, без да е убил дивеч, което да води до приложението на чл. 84 от ЗЛОД, както и до съответстващата му пониска санкция.

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че в случая не са налице формални предпоставки за цялостна отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на

3 административнонаказателното производство против него.

Възражението на жалбоподателя за допусната неяснота поради изложеното фактическо описание на нарушението и правната му квалификация, ограничаваща правото на защита на жалбоподателя се явява без основание. По смисъла на чл. 43, ал. 2 от ЗЛОД ловуване е убИ.е, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укрИ.е, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов. Правото на ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година, както и разрешително за лов – чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД.

Разпоредбата на чл. 85 от ЗЛОД предвижда, че който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов, се наказва с глоба от 200 до 1000 лева. В посочената норма законодателят е уредил няколко алтернативни форми на административното нарушение, като в предложение трето е посочено "превозва". Между страните не съществува спор, че жалбоподателят Г. А. е управлявал процесния автомобил, с който е превозван труп на див заек, който е дивеч по смисъла на чл. 5, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 1 и Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5, т. І. Б. 12 от ЗЛОД. При положение, че процесния автомобил е бил управляван от жалбоподателя А., няма спор, че същият е осъществил изпълнителното деЯ.е на нарушението под формата на превоз. Следователно жалбоподателят е ловувал, като превозвал с лекия автомобил убит дивеч без разрешително за лов.