Определение № 405 от 24.07.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 405 гр. Враца, 24.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20251400500336 по описа за 2025 година Производството е по реда на вр. чл.413, ал.2, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, подадена чрез юрисконсулт И. Н., против Разпореждане № 199/04.03.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 287/2025 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, с което е отхвърлено заявлението на дружеството-жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:

***, и настоящ адрес: ***, в частта, в която се претендира присъждане на договорна лихва за периода 11.09.2023 г. – 12.02.2024 г. в размер на 119,35 лв. и обезщетение за забава за периода 12.09.2023 г. – 28.02.2025 г. в размер на 446,21 лв.

В жалбата се поддържа, че така постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Излагат се аргументи, че районният съд е излязъл извън правомощията си, като е коментирал клаузата за неустойка за неосигуряване на обезпечение, на която заявлението по чл.410 ГПК не се основава. Изтъква се, че в заповедното производство не се разрешава по същество материалноправния спор между страните и съдът няма задължение да следи за наличието на всички възможни основания за недействителност на договора, съобразно ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълк.д.№ 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. При позоваване на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК се прави извод, че проверката за съответствие на искането с императивната норма на закона и добрите нрави, както и за наличие на неравноправни клаузи, се отнася само до тези клаузи от договора, на които се основава искането.

На следващо място в жалбата се изразява несъгласие с изводите на районния съд, че в случая са нарушени императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Според изложеното, разпоредбата на чл.11, т.10 ЗПК изисква да се посочат не всички разходи, които са част от годишния процент на разходите /ГПР/, а само допусканията, използвани при изчисляването му.

1

Излагат се теоретични съждения относно същността и вида на допусканията или предвижданията по смисъла на чл.19 от Директива 2008/28 на Европейския парламент и на Съвета и на ЗПК, като се сочи, че в процесния договор е спазено изискването за отразяване на единственото приложимо базово допускане. Развиват се и съображения, че чл.11, т.10 ЗПК не изисква в договора да се посочва математическия алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Акцентира се, че в договора за кредит са посочени годишния лихвен процент /ГЛП/, ГПР и общата сума, дължима от потребителя, което според цитирана практика на съдилища в страната е достатъчно съдържание, въз основа на което потребителят да прецени обхвата на своето задължение и неговата икономическа тежест.

Във връзка с претенцията за присъждане на договорна лихва, жалбоподателят навежда подробни правни доводи относно съдържанието на понятието "добри нрави" и спецификите на договаряне на лихвите при предоставяне кредитни услуги на потребители. Прави анализ на съдебната практика и съпоставяне с изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК.

Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане и да бъде уважено заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта за сумите от 119,35 лв. – договорна лихва и 446,21 лв. – обезщетение за забава.

По делото липсват данни на коя дата жалбоподателят е получил препис от обжалвания съдебен акт, поради което в полза на страната следва да бъде прието, че срокът е спазен. Жалбата е подадена от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл.413, ал.2, изр.1 ГПК. При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността на същата, съдът взе предвид следното:

Производството пред Районен съд-Козлодуй е образувано по заявление от "Агенция за събиране на вземания" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. И. П. за заплащане на следните суми:

1000,00 лв. – главница; 119,35 лв. – договорна лихва за периода 11.09.2023 г.12.02.2024 г.; 446,21 лв. – обезщетение за забава за периода от 12.09.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законната лихва от подаване на заявлението в районния съд до окончателното й изплащане. Претендира се и сумата от 31,31 лв. - платена държавна такса и 150, 00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението се посочва, че паричните вземания произтичат от Договор за паричен заем № ***, сключен на 04.09.2023 г. между "Сити кеш" ООД и Д. И. П., като впоследствие тези вземания да прехвърлени от "Сити кеш" ООД в полза на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД по силата на Приложение № 1 от 05.08.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.08.2024 г.

Изложени са следните обстоятелства, от които произтичат вземанията:

На 04.09.2023 г. между "Сити кеш" ООД и Д. И. П. е сключен Договор за паричен заем № ***, съгласно който дружеството-заемодател се е задължило да предостави на физическото лице-заемател под формата на заем парична сума в размер на 1 000 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема. Посочено е, че с полагането на подписа си на договора заемателят е 2 удостоверил, че е получил заемната сума в брой, и е възникнало задължение за него да заплати на заемодателя погасителните вноски, посочени в договора, които включват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя. Сочи се също, че страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 119,35 лв., като по този начин договорената обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 1119,35 лв., платима на 23 броя седмични погасителни вноски, от които първите 3 са в размер на 8,65 лв., а следващите 20 – в размер на 54,67 лв. В заявлението се посочва още, че съгласно приложимите ОУ при забава в плащането на дължима погасителна вноска заемателят дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава, считано от датата на настъпването й до окончателното изплащане на дължимите по договора суми, което в случая е начислено в размер на 446,21 лв. за периода от 12.09.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Твърди се, че заемателят не е заплатил дължимия паричен заем, с оглед на което за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД възниква правен интерес от предявяване по съдебен ред на претенция против Д. И. П. за сума в общ размер от 1 5656,56 лв., включваща главница, договорна лихва и обезщетение за забава в посочените размери.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 287/2025 г. по описа на РС – Козлодуй. С Разпореждане № 199/04.03.2025 г. заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта, в която се претендира присъждане на договорна лихва за периода 11.09.2023 г. – 12.02.2024 г. в размер на 119,35 лв. и обезщетение за забава за периода 12.09.2023 г. – 28.02.2025 г. в размер на 446,21 лв., излагайки мотиви, че е налице съмнение за наличие на включена в договора неравноправна клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение, както и че в ГПР не са включени разходите, които заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора и по-конкретно разходът за неустойка, поради което същият не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и е недействителен на основание чл.22 ЗПК, тъй като в него липсва действителния процент на ГПР.

При тези съображения районният съд е приложил разпоредбата на чл.23 ЗПК и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с рег.

№ 165/04.03.2025 г. само за чистата стойност на кредита от 1000,00 лв., а в останалата част е отхвърлил заявлението.

Въззивният съд намира, че така постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно при следните съображения:

Нормативно в рамките на заповедното производство по чл.410 ГПК съдът дължи следните проверки по подаденото заявление:

- съгласно чл.411, ал.2, т.1, вр.чл.410, ал.1 и ал.2 ГПК – дали вземането е за парични суми или заместими вещи, респ. за предаването на движими вещи, и искът е подсъден на районния съд, и дали заявлението отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК;

- според чл.411, ал.2, т.2 ГПК - дали искането противоречи на закона /чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД/ или е в противоречие с добрите нрави /чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД/;

- съобразно чл.411, ал.2, т.3 ГПК, вр. чл.410, ал.3 ГПК – дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е 3 налице обоснована вероятност за това 8чл.143-146 ЗЗП/;

- съгласно чл.411, ал.2, т.4 и 5 ГПК – дали длъжникът има постоянен адрес или седалище на територията на РБ или обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на РБ.

Изискването съдът да извърши проверка дали заявеното вземане противоречи на закона или на добрите нрави, както и за наличие на неравноправни клаузи, се отнася за тези уговорки, с които се обосновава това вземане, защото заповедното производство по чл.410 ГПК не цели разрешаването по същество на материалноправния спор между страните и сезираният съд няма задължение да следи за наличието на всички възможни основания за нищожност/недействителност на договора. Съгласно приетото в мотивите на ТР № 1/20202 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, с новелата на чл.7, ал.3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 г./ се предвижда изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл.146, ал.1 ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство и при установяването на такава клауза, на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват, и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно.

При така изяснения обем на дължимата проверка, настоящият съдебен състав констатира, че в случая се касае до облигационно правоотношение по кредитиране между небанкова финансова институция и физическо лице, имащо качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл.9, ал.3 ЗПК, на което се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, т. е. договор за потребителски кредит. Затова и в съответствие със законовите изисквания, заповедният съд дължи служебната проверка за валидност на правопораждащите вземането договорни клаузи, изискуема от чл.411, ал.2, т.2 и 3 ГПК. В предмета на проверката следва да се включи и проверка за приложимост на чл.22 ЗПК, доколкото ако договорът е нищожен, вземането за възнаграждение и мораторната лихва биха били недължими – чл.23 ЗПК. С оглед ограничените правомощия на заповедния съд и невъзможността в рамките на това производство да бъдат изследвани въпроси, свързани с разрешаването на материалноправния спор между страните, тази проверка следва да се сведе до най-обща преценка на формата и съдържанието на договора, позволяваща да бъде направен извод относно неговото съответствие с императивни материалноправни норми, в т.ч. тези на ЗПК, касаещи действителността на договора за кредит, както и с нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договори.

Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при 4 изчисляване на ГПР.