Решение № 31 от 08.03.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Велико Търново, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20224000500221 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от адвокат П. К. – пълномощник на И. Б. Х., действащ със съгласието на своя баща и законен представител Б. И. Х., за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 173/1.12.2022 година по в. гр. д. № 221/2022 година на Апелативен съд Велико Търново – относно крайния момент на дължимата лихва в диспозитива на решението вместо: „24.06.2020 година“, да се запише: „24.06.2021 година“. В молбата се излага, че на страница четиринадесета от мотивите на решението е посочено, че ответникът дължи лихва за забава върху присъдените суми от 27.11.2020 година до 24.06.2021 година. С диспозитива на решението е присъдена законна лихва за времето от 27.11.2020 година до 24.06.2020 година.

В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК не постъпил отговор от другата страна.

Депозирана е молба от адвокат П. К. – пълномощник на И. Б. Х., действащ със съгласието на своя баща и законен представител Б. И. Х., за изменение на Решение № 173/1.12.2022 година по в. гр. д. № 221/2022 година на Апелативен съд Велико Търново в частта за разноските – да се увеличи размера на присъденото адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца с още 868.80 лева, ведно с данък върху добавената стойност за първата инстанция, с още 1 557 лева с данък върху добавената стойност за второинстанционното производство. В молбата се изтъква, че дължимото възнаграждение 1 при иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева е 10 380 лева с данък върху добавената стойност (2 650 лева + 6 000 лева (8% от 75 000 лева) + 20% данък върху добавената стойност в размер на 1 730 лева, 20% от 10 380 лева е 2 076 лева с данък върху добавената стойност; при уважен иск за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева минималното адвокатско възнаграждение е 2 640 лева с данък върху добавената стойност (1 300 лева + 900 лева (9% от 10 000 лева) + 20% данък върху добавената стойност в размер на 440 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е подаден отговор на молбата от другата страна.

Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид данните по делото, приема за установено следното:

На страница четиринадесета от Решение № 173/1.12.2022 година по в. гр. д. № 221/2022 година на Апелативен съд Велико Търново е обективирано заключение, че „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД дължи лихва за забава върху присъдените в полза на И. Б. Х., действащ чрез своя баща и законен представител Б. И. Х., суми от 27.11.2020 година до 24.06.2021 година (от 25.06.2021 година е присъдена лихва за забава върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди).

В диспозитива на решението е отразено, че се отменя Решение № 5/14.01.2022 година по гр. д. № 283/2021 година на Окръжен съд Габрово в частите, с които са отхвърлени претенциите на И. Б. Х., действащ чрез своя баща и законен представител Б. И. Х., против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за законна лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди и върху обезщетението за имуществени вреди за периода 27.11.2020 година – 24.06.2020 година; осъжда се „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати законна лихва за забава върху: 20 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, 184.30 лева – обезщетение за имуществени вреди, за времето от 27.11.2020 година до 24.06.2020 година на основание чл. 429, ал. 3, във връзка с чл. 493, ал. 1, точка 5 и чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането и чл. 497, ал. 1, точка 2, във връзка с чл. 496, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Налице е несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Молба с вх. № 407/23.01.2023 година, депозирана от адвокат П. К. – пълномощник на И. Б. Х., действащ със съгласието на своя баща и законен представител Б. И. Х., за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 173/1.12.2022 година по в. гр. д. № 221/2022 година на Апелативен съд Велико Търново е основателна. Следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 173/1.12.2022 година по в. гр. д.

№ 221/2022 година на Апелативен съд Велико Търново като на страница седемнадесета, редове девети и двадесети вместо: „24.06.2020 година“, се чете: „24.06.2021 година“, на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК.

2

С Решение № 173/1.12.2022 година по в. гр. д. № 221/2022 година на Апелативен съд Велико Търново е отменено Решение № 5/14.01.2022 година по гр. д. № 283/2021 година на Окръжен съд Габрово, изменено за разноските с Определение № 205/8.04.2022 година по гр. д. № 283/2021 година на Окръжен съд Габрово, в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат П.

К. адвокатско възнаграждение с включен данък върху добавената стойност за първата инстанция на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер над 1 207.20 лева до присъдените 1 842.60 лева. С Решение № 173/1.12.2022 година по в. гр. д. № 221/2022 година на Апелативен съд Велико Търново „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат П. К. сумата 1 083.43 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция с включен данък върху добавената стойност съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба на застрахователното дружество, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

По делото е даден ход на устните състезания в съдебно заседание, проведено на 19.10.2022 година. За определяне на дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата са релевантни съответните разпоредби от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към момента на приключване на устните състезания. От Молба с вх. № 405/23.01.2023 година е видно, че адвокат П. К. е изчислила размера на адвокатското възнаграждение за първата инстанция и за производството пред Апелативен съд Велико Търново съобразно чл. 7, ал. 2, точки 3 и 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на разпоредбите, обн., ДВ, бр. 88/4.11.2022 година, които не са били в сила към 19.10.2022 година (моментът на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция) и са неприложими в случая. При изчисляване на дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата въззивният състав е съобразил нормата на чл. 7, ал. 2, точка 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията ѝ към 19.10.2022 година.

Въз основа на изложеното, съдът смята, че Молба с вх. № 405/23.01.2023 година, подадена от адвокат П. К. – пълномощник на И. Б. Х., действащ със съгласието на своя баща и законен представител Б. И. Х., за изменение на Решение № 173/1.12.2022 година по в. гр. д. № 221/2022 година на Апелативен съд Велико Търново в частта за разноските – да се увеличи размера на присъденото адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца с още 868.80 лева, ведно с данък върху добавената стойност за първата инстанция, с още 1 557 лева с данък върху добавената стойност за второинстанционното производство, е неоснователна, поради което следва да се отхвърли.

По изложените съображения и на основание чл. 247, чл. 248 от ГПК, Апелативен съд Велико Търново

РЕШИ:

3

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на Решение № 173/1.12.2022 година по в. гр. д. № 221/2022 година на Апелативен съд Велико Търново като на страница седемнадесета, редове девети и двадесети ВМЕСТО: „24.06.2020 година“, СЕ ЧЕТЕ: „24.06.2021 година“, на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ Молба с вх. № 405/23.01.2023 година, подадена от адвокат П. К. – пълномощник на И. Б. Х., действащ със съгласието на своя баща и законен представител Б.

И. Х., за изменение на Решение № 173/1.12.2022 година по в. гр. д. № 221/2022 година на Апелативен съд Велико Търново в частта за разноските – да се увеличи размера на присъденото адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца с още 868.80 лева, ведно с данък върху добавената стойност за първата инстанция, с още 1 557 лева с данък върху добавената стойност за второинстанционното производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4