Определение № 47 от 12.01.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47 гр. Велико Търново, 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Катина Минева

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно частно гражданско дело № 20254100501176 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК.

С определение от 29.10.2025 год., постановено по гр. дело № 2581 по описа на Великотърновски районен съд за 2025 година, производството е прекратено, разпоредено е връщане на исковата молба.

Определението е обжалвано от ищеца „ФН Група“-ООД, гр. Габрово, с искане за отмяната му и връщане на преписката за разглеждане на спора по същество. Изложени са доводи за неправилно приложение на процедурния закон.

Производството по делото е образувано по искова молба на жалбоподателя против „ДЕЛТА ГАРД“-ЕООД, гр. Елин Пелин, с претенции да се приеме за установено, че към юни, 2025 година страните са били в правоотношение, възникнало от договор за охрана, че ищецът е владял охранявания обект, ответникът да предаде фактическата власт върху последния и да преустанови действията си, с които пречи на ищеца да ползва имота.

Исковете са основани на твърдение, че неправомерно ответникът е осуетил достъпа на ищеца до въпросния имот.

С разпореждане от 09.10.2025 година производството е оставено без движение по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК и на ищеца са дадени указания представи документ за внесена по сметка на съда държавна такса от 21 752, 54 лв. Съобщение с дадените указания е връчено на ищеца на 20.10.2025 година. По преписката на първостепенния съд липсват доказателства указанията да са изпълнени.

За да постанови атакуваното определение първостепенният съд е приел, че претенциите за установяване на правоотношение и факта на владение са недопустими – 1 първото искане е предявено в отсъствие на интерес, второто има за предмет установяване на факт - а тази за владението върху имота не подлежи на разглеждане, защото указанията на съда за внасяне на такса не са изпълнени.

Определението е правилно. В съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1 т. 4 от ГПК първостепенният съд е констатирал нередовностите на исковата молба в частта за владелческия иск и е дал правилни указания за отстраняването им. Неизпълнението вменените на ищеца задължения в срока по чл. 129, ал. 2 от ГПК е породило правото и задължението на съда да върне исковата молба.

От текста на исковата молба е видно, че претенциите за установяване факта на владение и на правоотношението по договора за охрана всъщност обслужват искането на владение върху имота и преустановяване на действията на ответника, осуетяващи спокойното му ползване. Доколкото обаче са посочени като нарочни претенции за самостоятелна защита, правилно съдът се е произнесъл по допустимостта им. Изводите по атакуваното разпореждане следва да бъдат споделени. Владението е факт и установяването му като вариант на самостоятелна искова защита е недопустимо – арг. от чл. 124, ал.4, изречение второ, от ГПК.

Въпреки обстоятелствеността на искова молба и дадената възможност за уточнения по нея ищецът не е посочил факти, които да формират интерес от нарочно установяване на произтичащото от договора за охрана правоотношение. Затова като е отрекъл съществуването на правото на иск по тази претенция, първостепенният съд е постановил правилно определение.

Доводите по частната жалба са неоснователни. Тезата че владелческият иск е неоценяем и таксата за него е внесена влиза в откровено противоречие с чл. 69, ал.1, т. 3 от ГПК, заради което нарочни съображения по неоснователността й съдът не излага.

Твърденията за ролята на договорното отношение в казуса не формират интерес по смисъла на чл. 124 от ГПК. Интересът всякога произтича от поведение на страна в правоотношението, различно от предписанието на материалния закон, което има за последица нарушаване на права. Търсенето произтичащи от договора за охрана последици би формирало правен интерес от исковата им защита ако ответникът оспорва било факта на договора, било съдържанието му. Изложените от ищеца твърдения не сочат такива и затова интересът му от нарочен иск за договорното правоотношение следва да бъде отречен.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 29.10.2025 год., постановено по гр. дело № 2581 по описа на Великотърновски районен съд за 2025 година.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 2 седмичен срок от съобщението до ищеца.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47 гр. Велико Търново, 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Катина Минева

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно частно гражданско дело № 20254100501176 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК.

С определение от 29.10.2025 год., постановено по гр. дело № 2581 по описа на Великотърновски районен съд за 2025 година, производството е прекратено, разпоредено е връщане на исковата молба.

Определението е обжалвано от ищеца „ФН Група“-ООД, гр. Габрово, с искане за отмяната му и връщане на преписката за разглеждане на спора по същество. Изложени са доводи за неправилно приложение на процедурния закон.

Производството по делото е образувано по искова молба на жалбоподателя против „ДЕЛТА ГАРД“-ЕООД, гр. Елин Пелин, с претенции да се приеме за установено, че към юни, 2025 година страните са били в правоотношение, възникнало от договор за охрана, че ищецът е владял охранявания обект, ответникът да предаде фактическата власт върху последния и да преустанови действията си, с които пречи на ищеца да ползва имота.

Исковете са основани на твърдение, че неправомерно ответникът е осуетил достъпа на ищеца до въпросния имот.

С разпореждане от 09.10.2025 година производството е оставено без движение по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК и на ищеца са дадени указания представи документ за внесена по сметка на съда държавна такса от 21 752, 54 лв. Съобщение с дадените указания е връчено на ищеца на 20.10.2025 година. По преписката на първостепенния съд липсват доказателства указанията да са изпълнени.

За да постанови атакуваното определение първостепенният съд е приел, че претенциите за установяване на правоотношение и факта на владение са недопустими – 1 първото искане е предявено в отсъствие на интерес, второто има за предмет установяване на факт - а тази за владението върху имота не подлежи на разглеждане, защото указанията на съда за внасяне на такса не са изпълнени.

Определението е правилно. В съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1 т. 4 от ГПК първостепенният съд е констатирал нередовностите на исковата молба в частта за владелческия иск и е дал правилни указания за отстраняването им. Неизпълнението вменените на ищеца задължения в срока по чл. 129, ал. 2 от ГПК е породило правото и задължението на съда да върне исковата молба.

От текста на исковата молба е видно, че претенциите за установяване факта на владение и на правоотношението по договора за охрана всъщност обслужват искането на владение върху имота и преустановяване на действията на ответника, осуетяващи спокойното му ползване. Доколкото обаче са посочени като нарочни претенции за самостоятелна защита, правилно съдът се е произнесъл по допустимостта им. Изводите по атакуваното разпореждане следва да бъдат споделени. Владението е факт и установяването му като вариант на самостоятелна искова защита е недопустимо – арг. от чл. 124, ал.4, изречение второ, от ГПК.

Въпреки обстоятелствеността на искова молба и дадената възможност за уточнения по нея ищецът не е посочил факти, които да формират интерес от нарочно установяване на произтичащото от договора за охрана правоотношение. Затова като е отрекъл съществуването на правото на иск по тази претенция, първостепенният съд е постановил правилно определение.

Доводите по частната жалба са неоснователни. Тезата че владелческият иск е неоценяем и таксата за него е внесена влиза в откровено противоречие с чл. 69, ал.1, т. 3 от ГПК, заради което нарочни съображения по неоснователността й съдът не излага.

Твърденията за ролята на договорното отношение в казуса не формират интерес по смисъла на чл. 124 от ГПК. Интересът всякога произтича от поведение на страна в правоотношението, различно от предписанието на материалния закон, което има за последица нарушаване на права. Търсенето произтичащи от договора за охрана последици би формирало правен интерес от исковата им защита ако ответникът оспорва било факта на договора, било съдържанието му. Изложените от ищеца твърдения не сочат такива и затова интересът му от нарочен иск за договорното правоотношение следва да бъде отречен.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 29.10.2025 год., постановено по гр. дело № 2581 по описа на Великотърновски районен съд за 2025 година.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 2 седмичен срок от съобщението до ищеца.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3