Решение № 297 от 19.07.2024, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 708/2023
- Вид
- Решение № 297
- Подписан
- 19.07.2024
- В сила
- 24.08.2024
- Състав
- Цветан Христов Петков
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.108 ал.2 · Закон за горите
РЕШЕНИЕ
№ 297 гр. Б., 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ц.Х.П. при участието на секретаря Л.Б.П. като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело № ***1810200*** по описа за *** година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Ц. Н. З. с ЕГН********** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №*** от ****г., издадено от Зам. Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със заповед РД ***г. на Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение на чл.257, ал.1, т.1 във връзка с чл.108, ал.3 от Закона за горите /ЗГ/ във връзка с чл.12, ал.1 т.7 от Наредба №****г. за сечите в горите, на основание чл.257, ал.1 т.1 и чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00 лева, като излага съображения за незаконосъобразност на същото, за недоказаност и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици .
В съдебно заседание упълномощения от жалбоподателя адвокат П.
Д. от САК, кантора гр.Б. поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде уважена, съобразно изложените доводи в същата, както и да се присъдят разноските за платено адвокатско възнаграждение.
Въззивната страна – Зам. Директора на регионална дирекция по горите - София, в писмена защита оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства. Писмено е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
1
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН Серия *** Бл.№***г.; Констативен протокол №***г.;
НП №***/***г.; АУАН № ***/***г. Серия *** Бл.№***г.; Констативен протокол серия *** № ***.***г.; Констативен протокол №***г.; приемопредавателен протокол; позволително за сеч № ***; доклад; писмо РДГ14***.***г. от РДГ-София; известие за доставяне; Заповед №РД-***г. на министъра на МЗХ; Заповед №***г. на изпълнителния директор на ИАГ; пощенски плик, технологичен план №2 и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите П. И. П.– актосъставител, на длъжност “главен спец. г. инспектор” при РДГ - София, Х. Д. Д., Д. Ц.В., И.Т. И. и Ю. Н. Л. се установява следната фактическа обстановка:
На 07.07.2023г. свидетелите Ю. Н. Л. и Д. Ц.В., и двамата експерти при ИАГ - София извършили проверка в подотдел ***, в имот №***, в землището на с.С. обл.Софийска, частна собственост, за който имало издадено позволително за сеч №***/***.***г. на Ц. Н. З. – лесовъд на частна практика. При извършването на проверката в горепосочения имот, служителите на ИАГ - София установили, че в същия / с площ 2.1ха/ има направени 2бр. технологични просеки. За своите констатации служителите на ИАГ-София съставили констативен протокол №*** от ***.***г. На 16.07.23г. свидетелите Х. Д. Д. и П. И. П. и двамата на длъжност гл. спец ГИ при РДГ – София извършили теренна проверка на горецитирания имот и констатирали 2бр. изградени технологични просеки с обща дължина 180м. като същите не били посочени в технологичния план №1 от ***г. На 27.07.***г. в гр.Б., св. П. И. П., в присъствието на св. Х. Д. Д. съставил АУАН Серия *** Бл.№***г. срещу Ц. Н. З. за това, че същия в качеството си лице по чл.108 ал.2 от ЗГ, на чието име е издадено позволителното за сеч в гореописания имот не е изпълнил контрол и не е следил за спазването на одобрения технологичен план, вследствие на което са изградени два броя технологични просеки с обща дължина 180м. , като същите не са предвидени в одобрения технологичен план от ***г. Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение на чл.257, ал.1, т.1 във връзка с чл.108, ал.3 от Закона за горите /ЗГ/ във връзка с чл.12, ал.1 т.7 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за сечите в горите. Актът бил предявен на З. за запознаване със съдържанието и за подпис и той го подписал с възражение.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е 2 издадено атакуваното наказателно постановление №* * * ***** о т Зам.
Директора на регионална дирекция по горите - София.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съдът намира, че събраните по делото доказателства не установяват, че жалбоподателят е извършил нарушението, което му е вменено. В показанията на всички разпитани по делото свидетели е видно, че при извършените проверки не са били установени отсечени дървета, които да не са били маркирани. От друга страна, от приложените по делото писмени доказателства, както и от свидетелските показания се установява, че при извършването на двете проверки от служителите на ИАГ и на РДГ-София не са били измерени широчините на сочените в АУАН и НП изградени просеки.
Единствено в показанията си св.Д. сочи, че окомерно на места тези просеки са били между 2 и 4метра, но като и той, и св.П. и св.В. са на становище, че такива просеки могат да се образуват и при извършване на самата разрешена сеч. В своите показания тези свидетели и св. Ю. Н. Л. посочват и че дърветата, отсечени по продължение на тези просеки са били маркирани и именно по тях са били изкарани с коне от подотдела добитите дърва до съседния съществуващ извозен път. С оглед на това, не може да се установи с категоричност дали тези просеки са били предвидени за изграждане от З. или са се получили така наречените естествени просеки, вследствие на извършената маркирана сеч. Съдът намира показанията на свидетелите П., В., Д. и Л. за достоверни и ги кредитира изцяло, като счита че същите са дадени от лица, незаинтересовани от изхода на делото. Съдът не кредитира показанията, дадени от И.Т. И., който е присъствал при първоначалната проверка от служители на ИАГ, като намира, че същите не са конкретни и детайлни, както и че като в приятелски отношения с жалбоподателя е заинтересован от изхода на делото. Съдът кредитира изцяло приетите по делото писмени доказателства.
Дори и да се приеме, че тези две технологични просеки са били 3 предвидени от З., за да послужат за прекарване по тях на отсечените дърва също не се доказа, че последният е осъществил нарушението вменено му с издаденото НП и конкретно, че не е осъществил контрол и не е следил за спазването на одобрения технологичния план. Свидетелите П., В., Д. и Л. в показанията си сочат, че З. е следвало с оглед маркираните от него дървета за сеч, да очертае на терен тези просеки предварително и да ги отрази в технологичния план, т.е и те като контролни органи са установили, че деянието на жалбоподателя не се състои в неупражняване на контрол върху лицата, добиващи дърва за недопускане направата на двете технологични просеки, неотразени в технологичния план.
С оглед на това на З. не е следвало да се вменява, че не е осъществявал контрол и не е следил за спазването на технологичния план от лицата, изпълняващи сечта, тъй като в случая самия той е предвидил изграждането на двете просеки и не е следвало да се започва сечта в подотдела, без да е отбелязал на терена изграждането на технологичните просеки, както и да ги отрази в технологичния план и да публикува в системата на ИАГ.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора и на осн.чл.63д, ал.1 от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / на Р.В.Н. се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. Претендира се заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 500,00 лв.
Писмено от Зам. Директора на РДГ – София е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът счита претенцията за основателна. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лв. в полза на адв.П. Д. от САК. В случая, платеното от З. адвокатско възнаграждение е над минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 400лв.
Предвид гореизложеното, РДГ- София следва да заплати на З. разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № ***/***г. пред 4
Районен съд Б., с оглед направеното възражение от въз. страна, както и с липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №*** от ****г, издадено от Зам. Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със заповед РД ***г. на Министъра на земеделието и храните против Ц. Н. З. с ЕГН**********, като неправилно.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - София да заплати на Ц. Н. З. с ЕГН********** разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № ***/***г. пред Районен съд Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5