Определение № 1520 от 27.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1520 гр. София, 27.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20248002103520 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. В. М., чрез адв. Н. Ц., срещу решение № 5387 от 25.10.2023 г. по в. гр. дело № 938/2023 г. на Софийски градски съд, с което се отменя решение от 17.07.2020 г. по гр. д. № 18856/2020 г. на Софийски районен съд.

В проведеното производство по трудов спор са отхвърлени предявените от касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № 56/15.04.2020 г. на работодателя „Фокс лазер“ ЕООД, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инженер конструктор“ НКИД 2562 НКПД 21446042, както и за заплащане на обезщетение за оставане без работа.

При разглеждане на делото съдебните инстанции са приели за безспорно установено, че страните са били в трудово правоотношение, по валидно сключен трудов договор.

Дисциплинарното наказание е наложено на основание чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ поради неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила и произвеждане на некачествена продукция. По делото са представени докладните записки, с които са установени, сочените в процесната заповед за уволнение нарушения, както и дадените обяснения от страна на работника по всяка една от тях. Така също са представени три заповеди за налагане на дисциплинарно наказание на същия работник - за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ - Заповед № 29 от 12.03.2020 г. и Заповед № 28 от 12.03.2020 г и за налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ Заповед № 30 от 12.03.2020 г. Сред писмени доказателства, събрани по делото е приложена и длъжностната характеристика на въззиваемия, събрани са и гласни доказателствени 1 средаства, чрез разпит на един свидетел – П. Д., бил е изслушан и Д. Л., управител на фирмата работодател. При така събраните доказателства първоинстанционния съд е признал уволнението за незаконосъобразно и го е отменил, възстановил е работника на заеманата преди уволнението длъжност, уважил е частично иска по чл. 225, ал.1 КТ и е отхвърлил иска на работодателя за присъждане на обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ. Тaка постановеното решение е обжалвано от работодателя. След като е разгледал наведените във въззивната жалба оплаквания и се е запознал с фактическата обстановка по делото инстанцията по същество е отменила първоинстанционното решение, отхвърлил е исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал.1 КТ, осъдила е на основание чл. 221, ал.2 КТ работникът да заплати обезщетение на работодателя и е разпределил разноски между страните

. Въззивното решение е обжалвано пред ВКС от работника. В решение от 17.01.2023 г. по гр.д. 1480/2022 г. ВКС, III г.о. е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения от страна на двете инстанции, поради което решението на въззивния съд е отменено и делото е върнато на за ново разглеждане при спазване на дадените от ВКС указания.

Въз основа на така посоченото и предвид указанията по отменителното решение е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, въз основа, на която се установява, че по отношение на соченото в заповедта за уволнение нарушение по чл. 187, ал.1, т.4 КТ произвеждане на некачествена продукция във връзка с поръчка № 024069-междуцентровото разстояние на отвори ф9 не съответстват на зададените от клиента параметри - се установява, че е налице грешка в размерите. Заключението на вещото лице дава насока , че е налице неизпълнение от страна на работника на конкретни задължения по длъжностната му характеристика. Във връзка със сочените в заповедта за уволнение нарушения по т. 5 (установена грешка в преначертаването на платформата, не е спазено заданието, затруднено е производството, като са добавени обработки за лазерно рязане), т. 6 (при монтажа на допълнителна площадка за прахова линия 2 е установено, че доставените плоскости са с размери по-малки от необходимите с около 20-30 мм.), т. 7 (установено е, че са именуване чертежи по поръчка за изработка на платформа-удължаване на камера за прахово боядисване, което е причинило грешно изработване от подизпълнителя), които нарушения са свързани съобразно изводите в експертизата с една и съща платформа и чертежи.Заключението след преценка на технологичния и вътрешнокомуникационен ред на фирмата, е че именно инж. М. М. е допуснал съществени грешки в преначертаването на платформата за прахово боядисване, не е изпълнил заданието за разработката и изискванията на длъжностната си характеристика и инструкцията за работа в конструктивния отдел, в резултат на което се е стигнало до произвеждане на изделия, които са негодни за използване и следва да се бракуват, с което е нанесъл щети на работодателя.

По т. 9 от заповедта за уволнение в експертизата се посочва, че след преценка на техническите изисквания и конкретния работен процес се установява, че именно уволнения работник е допуснал решаващите грешки, довели до несъвпадение на производствените фланци на събирателния колектор и на двете „кофи“, като те се дължат на неизпълнение от негова страна на изискването на клиента, да заложи бъбрековидни отвори за болтовете на 2 единия от фланците на събирателния колектор, или на „кофите“.Отбелязано е с кои изисквания на длъжностната му характеристика това поведение е в пряко противоречие.

Съобразявайки разяснения, дадени т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 г., ОСГТК въззивният съд е приел, че следва да обсъди спазването на императивните норми на чл. 193 КТ и чл. 195 КТ /относно формата и съдържанието на заповедта на уволнение/ при налагане на дисциплинарното наказание. Съда е приел, че видно от събраните по делото доказателства и от твърденията на ищеца в исковата молба, същият е узнал своевременно фактическите и правните основания за налагане на наказанието, като в частност от писмените му обяснения става ясно, че във всеки един момент той знае точно за какво събитие става въпрос и кога е извършено то. Следователно изложените мотиви в заповедта за уволнение отговарят на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ и не е налице основание да се приеме наличието на формално основание за отмяна на уволнението като незаконосъобразно. В мотивите на въззивния акт са изложени подробни съображения и е посочена конкретна практика на ВКС, съобразно които инстанцията по същество е постановила, че доколкото съдът не следи служебно за спазване на сроковете за налагане на наказанието и предвид факта, че работникът е коректно информиран и видно от писмените обяснения знае във всеки един момент за кое точно нарушение във връзка с кое изпълнение е наложено наказанието, то липсата на посочване на датата на извършването му не се явява формално основание за отмяна на уволнението като незаконосъобразно. От представените по делото доказателства е установено, че задължението на работодателя по чл. 193 КТ също е изпълнено. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, включитено съдебно-техническата експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентна въззивната инстанция е намерила за основателно възражението на работодателя срещу изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е установено извършването на виновно противоправно нарушение на трудовата дисциплина. В тази връзка съдът е приел, че в заповедта за уволнение са описани девет броя нарушения на трудовата дисциплина –едно по чл. 187, ал. 1, т. 4 КТ и осем по чл. 187, ал. 1, т.3 от КТ, които са индивидуализирани в уволнителната заповед, съгласно изискванията на чл. 195, ал.

1 от КТ, както е посочено горе и са послужили за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по реда на чл.190, ал.1, т.3 КТ. В настоящия случай системността на дисциплинарните нарушения се обосновава от работодателя, чрез посочването на три такива ( по т.2, т.3 и т.4 от заповедта), които вече са били санкцинирани и шест, за които не е наложено дисциплинарно наказание. От събраните по делото доказателства, съдът е установил, че по т.7 от заповедта за уволнение не са налице данни, от които да може да се направи обаснован извод за извършено виновно противоправно поведение от страна на работника. Работодателят не е събрал доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че сочената клапа не трябва да е в комплектацията, за какво служи тя, какво е трябвало да има на нейно място и кой я е поставил неправилно. Инстанцията по същество, обаче е прилела за доказано нарушението по чл.187, ал.1, т.4 от КТ-произвеждане на некачествена продукция, установено на 02.05.2019г., изразяващо се в това, че по поръчка № 024069 междуцентрово разстояние на отвори ф 9 не съответства на зададените от клиента 3 параметри. Работникът е бил длъжен и е могъл да знае за вменените му с длъжностната характеристика задължения при изпълнението на всяко задание, предвид което несъобразяването с тях, е основание да се приеме, че е действал при условията на небрежност в резултат от което е извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал.1, т.4 КТ и е произвел некачествена продукция. По отношение на т.5, т. 6 и т. 8 и т.9 от заповедта за уволнение, съда е възприел заключението на вещото лице, че именно работника е допуснал произвеждане на некачествена продукция, с което е нанесъл щети на работодателя. При така изложеното съдебния състав е установил, че в рамките на производството работодателят е доказал при условията на пълно и главно доказване извършването на 8 нарушения на трудовата дисциплина (предходно санкционирани и несанкционирани до този момент) предвид което е установил и наличието на системност по смисъла на чл. 190, ал.1, т.3 КТ, от което следва обоснован извод, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е законосъобразно, като се отчетат тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя по смисъла на чл. 189, ал.1 КТ.

В касационната жалба се изтъква неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение. Според касатора, въззивният съд неправилно е прил, че той има конкретна вина за допуснатия брак, станал причнина за уволнението му на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. В тази връзка моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.

В изложение към жалбата /допълнение към касационната жалба от 02.05.2024г ,депозирано след указания / касаторът се позовава единствено на предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.

Ответникът по касация „Фокс лазер“ ЕООД не взема становище по жалбата.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Не се констатира въззивното решение да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл трето ГПК. Като самостоятелно основание за допускане до касационен контрол тази квалифицираща степен на порочност е изводима от съдържанието на въззивни решения, при които законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай. Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени. При констатацията, че извършеното от работника дисциплинарно нарушение е тежко и наложеното дисциплинарно наказание съответства на неговата тежест,съобразно нормативните изисквания, предписани в правната норма на чл. 189 КТ, инстанцията по същество е приела, че предявените по чл. 344, ал. 1, т. 1, -т.3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ искове, се явяват неоснователни. При приетите за установени фактически констатации относно правнорелевантните факти решаващите изводи на съда по предмета на спора са логични ,те 4 са и съобразени с установената съдебна практика по приложението на Кодекса на труда. От мотивите към обжалваното решение е видно, че съдебният състав е извършил самостоятелна преценка на доказателствата и е формирал разрешението си по спорния предмет след обсъждане на всички доводи на страните ,като съдържанието им е възприел съответно.