Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1580 от 29.03.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2114/2023
Вид
Решение № 1580
Подписан
29.03.2023
В сила
29.03.2023
Състав
Свилен Станчев, Невена Чеуз, Албена Ботева

Цитирани разпоредби

  • чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2 т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 437 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 82 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 1580 гр. София, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Албена Ботева

Невена Чеуз като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20231100502114 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2 т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Софийска вода“ АД срещу действие на частен съдебен изпълнител рег. № 924 – Г.К. на Камарата на ЧСИ по изп. д. № 1839/2022, изразяващо се в постановяване на отказ да отмени възложени в тежест на длъжника разноски за 3 броя допълнителни такси по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ в общ размер на 72 лв.

В срока по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от взискателя, в което са наведени твърдения за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски в настоящото производство.

Частният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които жалбата е неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Изпълнително дело № 1839/2022 г. по описа на ЧСИ рег. № 924 – Г.К. е образувано по молба на „Р.К.М.“ ЕООД и „Ф.М.“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 06.12.2021 г. на СРС, 125 състав по гр.д. 19939/2021 г., по който жалбоподателят е осъден да заплати на взискателя сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

На 20.12.2022 г. „Общинска банка“ АД е превела дължимата сума по изпълнителното дело с оглед наложен запор на ЧСИ.

1

Длъжникът е сезирал ЧСИ с искане да конкретизира дължимата сума по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ респ. искане за намаляване на адвокатското възнаграждение по електронен път с молба от 29.12.2022 г.

Със съобщение от 09.01.2023 г., изпратено на длъжника, ЧСИ е индивидуализирал поединично дължимите такси по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ и е намалил адвокатското възнаграждение на взискателя до размера на сумата от 200 лв. Като приложение към съобщението е приложено разпореждане за допълнителни разноски от същата дата. Процесното разпореждане за разноски касае такси по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на съобщение до взискателя за постъпило възражение от длъжника с указание за становище, както и за връчване на постановления до страните.

Видно от данните по делото съобщение до взискателя по повод възражението на длъжника за размера на адвокатското възнагражение е изготвено и изпратено на 04.01.2023 г. /стр. 20/.

На 09.01.2023 г. е изпратено съобщение до длъжника с постановлението на ЧСИ за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя респ. на 10.01.2023 г. е изпратено идентично съобщение до взискателя / стр. 21 и стр.22 в изп. дело/.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 от ГПК, съгласно която разноските от изпълнението са за сметка на длъжника. В сочената разпоредба са посочени изключенията от това общо правило: когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда,когато касая изпълнителни способи, които не са приложени. Настоящата хипотеза не попада в нито едно от посочените изключения. Фактът на реално изготвяне на съобщенията до страните, посочени в обжалваното разпореждане на ЧСИ е обективно установен от наличните в изпълнителното производство материали респ. по-горе в настоящото съдебно решение.

Съобразно т. 5 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително връчване на изявление на взискателя по чл. 517 ал.2 и ал.3 от ГПК се събира такса 20 лв. Първата такса касае изпратено съобщение от ЧСИ с препис от възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК на взискателя, поради което попада в приложното 2 поле на т. 5 от ТТР към ЗЧСИ и в тази част жалбата е неоснователна. Другите две съобщения касаят връчване на постановление на ЧСИ за разноски по повод това възражение на длъжника и като такива не попадат в приложното поле на сочената разпоредба. Съобразно нормата на чл. 82 от ЗЧСИ обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата, и не зависят от материалния интерес, поради което липсва правно основание да се търси събирането им от ЧСИ. Предвид тези съображения разпореждането за разноски на ЧСИ от 09.01.2023 г. за горницата над 24 лв. подлежи на отмяна като незаконосъобразно .

Съвсем отделен въпрос, че не е изготвена от ЧСИ сметка, съобразно изискването на чл.

79 ал.1 от ЗЧСИ респ. таксите не са индивидуализирани като аритметично изражение.

Разноски на взискателя за настоящото производство не се следват доколкото същото е по повод отговорност за разноски в друго производство. Не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима. В този смисъл определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК **** разпореждане за разноски от 09.01.2023 г. на ЧСИ 924 – Г.К. по изп.дело 1839/2022 г. в частта за горницата над 24 лв. до пълния определен размер от 72 лв.

Решението е окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3