Решение № 139 от 27.05.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Монтана, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20221600500177 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК, образувано по жалба на „ххххх ЕАД чрез адв. Н. Шуштарков, против постановление на ДСИ при ЛРС от 15 февруари 2022 г. за прекратяване на изпълнително дело № 475/2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т . 8 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, затова моли да бъде отменено. Посочва, че не са настъпили предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство поради бездействие на взискателя, тъй като дружеството е подало молба на 19 януари 2019 г. за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника, на 2 май 2019 г. е поискало насрочване на опис на движими вещи, на 10 януари 2020 г. е отправено искане за извършване на справка в КАТ за притежавани от длъжника МПС, на 20 януари 2021 г. е подало молба с искане за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника и на 18 юни 2021 г. е заявило ново искане за извършване на опис на движими вещи. Тази поредица от действия на кредитора показва, че той не се е дезинтересирал от изпълнението и двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е бил прекъсван с всяка от тези молби.

Ответникът по жалбата и длъжик по изпълнението Т. ПЛ. П. не взема становище.

Държавният съдебен изпълнител е приложил мотиви по обжалваното действие съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК.

МОС обсъди доводите в жалбата и след анализ на доказателствата по делото, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от взискателя по изпълнението, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Изп. д. № 475/2018 г. е образувано по молба на „хххх“ ЕАД, чийто правоприемник е „ ххххх“ ЕАД, за събиране на парично вземане срещу Т.П.. По молба на взискателя от 17 януари 2019 г. ДСИ е наложил запор върху банкова сметка на длъжника в Банка ххх разпореждане от 17 януари 2019 г.

На 2 май 2019 г. взискателят е подал молба за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника.

Следващото искане на взискателя е било за проверка в КАТ за притежавани от длъжника МПС и налагане на запор, ако се установи притежаването на МПС. Искането е от 10 януари 2021 г. Проверката е показала липса на такъв вид имущество.

На 20 януари 2020 г. взискателят отново е поискал да се провери в БНБ дали длъжникът има разкрити банкови сметки и да се наложи запор върху тях. При проверката ДСИ е установил, че освен вече запорираната сметка длъжникът не притежава друга.

Следващото действие на взискателя е от 18 юни 2021 г. за извършване на опис на движими вещи.

ДСИ е прекратил производството по изп. д. №475/2018 г. като е приел, че от последното действие – молба за извършване на опис от 2 май 2019 г., до новото искане за опис на 18 юни 2021 г., са изминали повече от две години, поради което е настъпило автоматичното действие на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.

МОС намира обжалваното постановление за законосъобразно.

Бездействието на взискателя в период по-дълъг от две години законодателят приравнява на дезинтересиране от изпълнението, поради което е предвидил прекратяване на производството, което настъпва ex lege. В случая ДСИ правилно е установил изтичането на повече от две години от последното действие и с обжалваното постановление е констатирал настъпилия прекратителен ефект.

Неосноватено е твърдението в жалбата, че с молба от 20 януари 2021 г. срокът от две години е бил прекъснат. С тази молба е заявено искане за справка в БНБ за наличие на банкови сметки и налагане на запор, ако се установи, че длъжникът разполага с такива.

Проверакта е показала, че длъжникът притежава само една банкова сметка – тази в Банка ДСК ЕАД, по която през 2019 г. вече е наложен запор по същото изпълнително дело.

Прекъсването на срока може да бъде извършено само с допустимо искане за действие по изпълнието. Повторно налагане на запор върху същата банкова сметка е недопустимо, поради което тази молба не е прекъснала двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Молбата за справка в КАТ от януари 2021 г. не съдържа искане за извършване на изпълнително действие, затова и няма ефекта на ново изпълнително действие. Извършването на справки за събиране на информация относно притежавано от длъжника имущество не е същинско действие по принудително изпълнение, затова и съгласно т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК не поставя началото на нов 2 двугодишен срок почл. 433, т. 8 от ГПК.

МОС намира ходадената жалба за неоснователна, затова я оставя без уважение и потвърждава постановлението за прекратяване на изпълнителното производство.

На основание горното МОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 15 февруари 2022 г. на държавен съдебен изпълнител при Ломския районен съд за прекратяване на производството по изпълнително дело № 475/2018 г..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3