Решение № 189 от 11.08.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. ЛЕВСКИ, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. И.ОВСКА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20264410100237 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В РС – Левски е постъпила искова молба от Н. Г. Ш. ЕГН**********, с адрес: *****, чрез пълномощник адв. А. А. от АК-Разград, против ***** ООД, ЕИК:*****, с правоприемник ***** ЕАД, ЕИК:*****, със седалище и адрес и управление: *****, с правно основание чл.

439, във вр. с чл. 124 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 02.03.2026г. от Банка ДСК заявили на ищеца, че банковата му сметка е запорирана и са представили запорно съобщение от ЧСИ А. Б. с рег.№850 КЧСИ с район на действие Софийски градски съд. Сочи, че до този момент не знаел, че срещу него има образувано ИД №20148500400330 на ЧСИ А. Б.. Твърди, че не бил получавал покана за доброволно изпълнение. Срещу него не били извършвани изпълнителни действия от ЧСИ.

От РС – *****заявили на ищеца, че има издаден изпълнителен лист срещу него по гр.д. 1344/2013г. с взискател Банка ***** клон ***** ИЛ бил получен от адв. Н.К. от САК на 11.02.2014г. Твърди, че по ИД 330/2014г. на ЧСИ А. Б. били начислени следните суми от длъжника: олихвяема сума за главница в размер на 782,64 лв., ведно със законната лихва от 28.11.2013г., която до момента била 598,82лв., неолихвяема сума за договорна лихва в размер на 3563,67 лв., неолихвяема сума за такси в размер на 2156,40 лв., неолихвяема сума за разноски по делото в размер на 190,05 лв., неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение в размер на 650,27 лв., неолихвяема сума за ТТРЗЧСИ в размер на 726 лв., както и дължима сума по т.26 в размер на 719,43 лв., или сума в общ размер на 9387,28 лв. Счита,че към датата на 1 предявяване на иска вземанията по издадения ИЛ били погасени по давност.

Искането е съдът да признае за установено на основание чл. 439, ал.1, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника, олихвяема сума за главница в размер на 782,64 лв., ведно със законната лихва от 28.11.2013г., която до момента била 598,82лв., неолихвяема сума за договорна лихва в размер на 3563,67 лв., неолихвяема сума за такси в размер на 2156,40 лв., неолихвяема сума за разноски по делото в размер на 190,05 лв., неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение в размер на 650,27 лв., неолихвяема сума за ТТРЗЧСИ в размер на 726 лв., както и дължима сума по т.26 в размер на 719,43 лв., или сума в общ размер на 9387,28 лв., за които задължения е образувано ИД №330/2014г. на ЧСИ А. Б. с рег. №850, с район на действие Софийски градски съд, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

Претендира направените съдебноделоводни разноски.

Представени са писмени доказателства.

Направени са доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който изразява становище, че предявеният иск е недопустим в частта, в която се иска признаване, че ищецът не дължи сумите в размер на 2156,40 лв. разноски по делото, адвокатско възнаграждение в размер на 650,27 лв., 726 лв., представляваща такси и разноски по изпълнителното дело, както и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 719,43 лв. Доводите са, че ищецът няма правен интерес да установява недължимост на вземанията за такси и разноски по делото, доколкото ако се установи недължимост на главното вземане, би отпаднало и задължението за плащане на такси и разноски, като акцесорни вземания към главното вземане. Посочва, че в случая ищецът изкуствено се опитва да увеличи размера на предявения иск, с оглед евентуалното осъждане на ответника за разноски в настоящото производство. Счита, че исковата молба следва да бъде върната в частта, в която са предявени искове за установяване недължимост на сумите 2156,40 лв. разноски по делото, адвокатско възнаграждение в размер на 650,27 лв., 726 лв., представляваща такси и разноски по изпълнителното дело, както и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 719,43 лв.

Становище по фактите, на които се основава искът

Сочи, че спрямо ищеца е издаден изпълнителен лист по гр.д. 1344/2013г. на РС – ***** За събиране на вземането първоначалният кредитор „Агенция за събиране на вземания” е образувал изп.дело №330/2014г. по описа на ЧСИ А.

Б.. Всички тези обстоятелства дружеството признава.

Ответникът оспорва изложените твърдения в исковата молба, че спрямо ищеца не били предприемани действия по принудително изпълнение.

Позовава се на ТР№3/2020г. на ОСГТК на ВКС, че давност за вземането би могла да започне да тече едва след постановяване на ТР 2/2013г. на ВКС, т.е. след 26.06.2015г.

Навежда довод, че съгласно практиката на ВКС, влязлата в сила заповед 2 за изпълнение на парично задължение се ползва със силата на пресъдено нещо и има последиците, визирани в чл. 117, ал.2 ЗЗД. Посочва съдебна практика.

Счита, че в настоящия случай погасителната давност за вземането е прекъсната с извършването на надлежни изпълнителни действия, последното от които е на 10.06.2021г., поради което погасителната давност изтича на 10.06.2026г., с огледа на което искът се явявал преждевременно предявен. посочва, че дори през годините по изп. дело да е настъпил перемционният срок от 2 години по чл. 433, ал.1,т.8 ГПК, съгласно актуалната тълкувателна практика на ВКС, обективирана в Т.Р. 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, „погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемция“.

Искането е съдът да върне исковата молба с която се иска да бъде признато по отношение на ответника, че не дължи сумата от 2156,40 лв. разноски по делото, адвокатско възнаграждение в размер на 650,27 лв., 726 лв., представляваща такси и разноски по изпълнителното дело, както и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 719,43 лв.; да постанови съдебен акт, с който да отхвърли иска в останалата част.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна:

Безспорно е, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.

№1344/2013г. по описа на РС – ***** е образувано изпълнително дело №330/2013г. по описа на ЧСИ А. Б. срещу ищеца.

От приетото като доказателство заверено копие на изпълнителното дело се установява, че след образуването му са извършвани различни действия, включително налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

Последното действие, имащо характер на изпълнителен способ по смисъла на т.10 от Тълкувателно решение №2/2015г. на ОСГТК на ВКС, е извършено на 10.06.2021г.

От правна страна:

По допустимостта: Съдът намира възражението на ответника за недопустимост на предявения иск в частта, в която се иска да се признае, че ищецът не дължи сумите в размер на 2156,40 лв. разноски по делото, адвокатско възнаграждение в размер на 650,27 лв., 726 лв., представляващи такси и разноски по изпълнителното дел, както и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 719,43 лв. за основателно.

Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът има право да оспори с иск изпълнението срещу него, но претенцията му може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В съдебната практика – определение 02395/25.07.2025г. по т.д.

№2751/2024г., ВКС приема, че разноските начислени в изпълнителното производство, т.е. разноските, които не са посочени в изпълнителния лист, въз основа на който се осъществява принудителното изпълнение не са предмет на иска по чл. 439, ал.2 ГПК и когато отрицателният установителен иск има за 3 предмет и тези разноски, е недопустим в тази му част при условията на чл. 130 ГПК поради липса на правен интерес.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439 ГПК с предмет вземанията, чието право на принудително изпълнение ищецът иска да бъде отречено със съдебното решение. Въведените като предмет на иска разноски по в изпълнителното производство, в тази му част искът е недопустим.

Спорният въпрос е дали вземането на ответника е погасено по давност.

Съгласно чл. 110 ЗЗД, всички вземания се погасяват с изтичането на петгодишна давност, ако законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 116, б „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение. С чл. 117, ал.1 от ЗЗД е предвидено, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

В т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона (перемция), като нова погасителна давност започва да тече от датата на последното валидно изпълнително действие.

Съгласно ТР №3/28.03.2023г. по тълк.д. №3/2020г. погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР№2/26.06.2015г.

При съобразяване на цитираните ТР съдът приема за безспорно, че погасителната давност по отношение на процесните вземания не е текла по конкретното изпълнително дело до 26.06.2015г. Няма спор, че последното изпълнително действие, което е прекъснало погасителната давност по отношение на процесните вземания е извършено от ЧСИ на 10.06.2021г. чрез налагане на запор върху банковите сметки на ищеца, като давностният срок е петгодишен.

С ТР №2/04.07.2024г. по т.д. №2/2023г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на въпроса дали погасителната давност се прекъсва от изпълнително дело, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемция.

Съгласно актуалната тълкувателна практика на ВКС, обективирана в ТР 2/2023г., погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемция.

По делото безспорно е установено, че на 10.06.2021г. е предприето действие за принудително изпълнение. Това действие, съгласно задължителната практика е прекъснало погасителната давност, независимо дали към този момент изпълнителното производство е било прекратено поради перемция. Следователно, от 10.06.2021г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който изтича на 10.06.2026г. Исковата молба е предявена преди този срок.

Поради това вземането на ответника не е погасено по давност и предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен и следва 4 да бъде отхвърлен.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр.д.№ 237/2026г. по описа на РС-Левски В ЧАСТТА, в която се иска да се признае, че Н. Г. Ш. не дължи сумите в размер на 2156,40 лв. (1102,55 евро) разноски по делото, адвокатско възнаграждение в размер на 650,27 лв. (332,48 евро), 726 лв.

(332,48 евро), представляваща такси и разноски по изпълнителното дело, както и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 719,43 лв. (367,84 евро).

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г. Ш., ЕГН**********, адрес: *****, против ***** ООД, ЕИК:*****, с правоприемник ***** ЕАД, ЕИК:*****, със седалище и адрес и управление: ***** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника суми в общ размер 4536,36 лв. (2319,4 евро) по изпълнително дело №20148500400330 на ЧСИ А. Б., като

НЕОСНОВАТЕЛЕН.

РЕШЕНИЕТО в частта, с която е прекратено частично производството по делото има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред ОС-Плевен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 5