Решение № 862 от 23.06.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1631/2023
- Вид
- Решение № 862
- Подписан
- 23.06.2023
- В сила
- 23.06.2023
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.2 т.6 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 862 гр. Пловдив, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20235300501631 по описа за 2023 година
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника по делото Ю. И. С. ЕГН ********** от гр.***, чрез адв.В. К. съдебен адрес *** против отказа на ЧСИ К.П. рег. № ***, район на действие ОС Пловдив, обективиран в постановление изх. № 41410/02.05.2023г. по изпълнително дело № 20098240400263, с което е оставено без уважение искането на длъжника Ю. И. С. ЕГН ********** от гр.*** за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради настъпила перемпция.
В жалбата се поддържа, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че е изтекъл двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК в периода на висящност на изпълнителното дело, когато не са поискани от взискателя да се извършат никакви изпълнителни действия, а насрочването на описи на движими вещи не са изпълнителни действия и не прекъсват срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Въззиваемият взискател «Макроадванс» АД, ЕИК 201127485 гр.София намира жалбата за допустима, но неоснователна. Претендира разноските по 1 делото.
Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.
ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и е допустима, като разгледана по същество е основателна.
Изпълнителното дело е образувано на 10.04.2009г. под номер 263/2009г. по описа на ЧСИ К.П. рег. № ***, район на действие ОС Пловдив по молба на взискателя «Уни Кредит Булбанк» АД, гр.София по представен изпълнителен лист от 16.01.2009г., по ч.гр.д.№ 104/2009г. на Районен съд Пловдив, с което Ю. И. С. е осъдена да плати на взискателя сумата от 4870,36 лева главница по договор за кредит, ведно с лихвите и разноските по делото. За взискател по делото е конституирано дружеството «Макроадванс» АД, ЕИК 201127485 гр.София, като придобило вземането по договор за цесия.
За сочения в жалбата първи период на настъпила перемпция от 2011 до 2013 или 2014 година, съдът няма да се произнася по същество на доводите, защото с ТР № 3/2020 от 28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г. на ОСГТК е посочено, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес за дела образувани до приемането на ТР 2/26.06.2015г. по т.д.
№2/2013г. на 26.06.2015г., с което ВКС променя виждането за теченето както на погасителната давност така и на перемпцията, като такава преди горната дата не е текла при висящ изпълнителен процес, с оглед тогавашната практика на ВКС.
За сочения в жалбата първи период на настъпила перемпция от 30.12.2019г. до 30.12.2021г. жалбата е основателна. Действието прекъсващо давността на 30.12.2019г. е искането на взискателя «Макроадванс» АД за извършване на нови изпълнителни действия от ЧСИ П.. До дата 30.12.2021г. други искания на взискателя или действия на ЧСИ не са били извършвани и перемпцията е настъпила в този период.
Разпореждането на ЧСИ за насрочване на опис на движими вещи, не се 2 явява изпълнително действие прекъсващо теченето на преклузивния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Това е така защото т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС приема за изпълнително действие извършването на опис на движими вещи, но не и насрочването на такова действие, без реалното му извършване. Това е така и защото в чл.465 от ГПК, това е първото действие от производството по изпълнение върху движими вещи, като неговата подготовка, не съставлява отделно и самостоятелно изпълнително действие. Ето защо при неизвършване на опис на движими вещи, неговата подготовка е без правно значение, като някакво самостоятелно извършено изпълнително действие.
Съгласно трайно установената съдебна практика, включително приетото по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на бездействие от страна на взискателя през период от две години изпълнителното производство се прекратява по право към датата, последваща тази, на която е изтекъл посоченият двугодишен период. Предвид гореизложените съображения настоящият въззивен състав приема, че отказът на съдебния изпълнител да издаде надлежен акт, с който да констатира прекратяването на изпълнителното производство по процесното изпълнително дело, на основание чл.433 ал. 1 т. 8 от ГПК, се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, като делото следва да бъде върнато на съдебния изпълнител с указания за постановяване на надлежен акт, с който да констатира прекратяването на изпълнителното производство по изпълнително дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ К.П. рег. № ***, район на действие ОС Пловдив, обективиран в постановление изх. № 41410/02.05.2023г. по изпълнително дело № 20098240400263, с което е оставено без уважение искането на длъжника Ю. И. С. ЕГН ********** от гр.*** за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради настъпила перемпция.
ВРЪЩА делото на ЧСИ К.П. рег. № ***, район на действие ОС Пловдив, за издаване на надлежен акт, с който да констатира прекратяване на 3 изпълнително производство по изпълнително дело № 20098240400263, на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4