Решение № 279 от 05.11.2025, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Перник, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500476 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 12549/03.06.2025 г., подадена от И. Г. Р. с ЕГН:********** и с постоянен адрес: *** чрез адвокат Н. Ц. от САК срещу решение № 319/01.04.2025 г., постановено по гр. дело № 5466/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в частта му, с която са уважени исковите претенции.

Жалбоподателят излага съображения за недопустимост на предявения иск по чл. 422 ГПК поради липсата на идентитет между предмета на заповедното и исковото производства предвид несъответствие между сумите, периодите и основанието на вземането. В заповедното производство задължението било срещу трима наследници (включително И. Р.), а искът бил заведен само срещу нея и в различни размери и основания (частично като наследник, частично като самостоятелен длъжник по договор от ***), което нарушавало т. 11 от Тълкувателно решение № 4/2016 г. на ВКС (ОСГТК), според което не може да се изменя основанието или размерът на вземането по иска по чл. 422 ГПК.

Излага съображения и за неоснователност на иска поради недоказано право на собственост върху процесния имот в полза на наследодателя на ответника. Ищецът не бил доказал, че наследодателят Р.Р. е собственик на имота или че е имало договор с него за доставка на вода, следователно липсвало облигационно правоотношение, поради което И. Р.

1 не била материалноправно легитимирана като наследник по това вземане.

Поради това, жалбоподателят моли окръжния съд да обезсили обжалваното решение и издадената заповед за изпълнение на парично задължение, а в условията на евентуалност – да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и вместо него се произнесе по същество на спора. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Водоснабдяване и Канализация“ ООД гр. Перник, ул.

„Средец“ № 18, с ЕИК:823073638 чрез адвокатско дружество „Н., У., М.“, представлявано от адвокат Т. Н. - САК е подало отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поради което моли окръжния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят чрез адвокат Н. Ц. поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания. Въззиваемата страна не е изпратила представител. Депозирала е писмено становище, с което моли окръжния съд да потвърди обжалваното решение по съображения в отговора на въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба на И. Г. Р. срещу „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, с която са предявени искове, както следва: 1) установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 25,98 лв. - главница за отчетен период от 05.06.2021 г. до 10.02.2022 г.; сумата 77,04 лв. - главница за отчетен период от 10.02.2022 г. до 21.03.2024 г.; сумата 0,26 лв. - лихва за периода от 09.11.2021 г. до 21.02.2022 г., изчислена върху главницата от 25,98 лева, и сумата 12,03 лв. лихва за периода от 11.04.2022 г. до 14.05.2024 г., изчислена върху главницата от 77,04 лева, за които е издадена Заповед за изпълнение № 2044 от 24.06.2024 г., по ч.гр.д. № 2954/2024 г., на ПРС; 2) осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 51,96 лв. - главница за отчетен период от 05.06.2024 г. до 10.02.2022 г.; сумата 155,88 лв. - главница за отчетен период от 10.02.2022 г. до 21.03.2024 г.; сумата 0,52 лева - лихва за периода от 09.11.2021 г. до 21.02.2022 г. и сумата 24,06 лв. - лихва за периода от 11.04.2022 г. до 14.05.2024 г., равняващи се на разликата над наследствената й квота от 1/3 до пълния начислен размер на вземанията. Ищецът претендира и присъждане на разноски в заповедното и исковото производство.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника съществувало облигационно 2 правоотношение за доставка на питейна вода и отвеждане на канални води, което правоотношение възникнало първоначално с наследодателя на ответника – Р.И.Р., на чието име била открита партидата за имот, находящ се в ***. След неговата смърт на *** ответникът подал заявление за промяна на партидата и сключил договор с ВиК дружеството, като така станал новият потребител.

Ищецът сочи, че по партидата били налице 25 неплатени фактури за консумирана вода.

След подадени възражения от наследниците било признато, че част от старите задължения на наследодателя са погасени по давност. Поради това ищецът претендира само суми по 21 фактури, издадени за периода от 08.10.2021 г. до 05.04.2024 г., когато ответникът вече бил титуляр на партидата. Наследниците били подали възражения срещу издадената заповед за изпълнение, поради което бил предявен настоящият иск за установяване на вземането.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор. В открито съдебно заседание оспорва исковете чрез пълномощника си адв. Ц. като неоснователни.

Прави възражение за погасяване на сумите по давност и поддържа всички възражения, направени в заповедното производство в срока по чл. 414 ГПК. Претендира присъждане на разноските за производството. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав, в императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявените процесуално допустими искове с правно основание: установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК и осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното решение поради липсата на идентитет между предмета на заповедното и исковото производства предвид несъответствие между сумите, периодите и основанието на вземането.

От писмените доказателства по приложеното по ч. гр. дело № 2954/2024 г. по описа на Районен съд – Перник се установява, че ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу И. Г. Р. за заплащане на следните суми: 63,57 лв. – главница за периода 12.12.2019 г. – 10.02.2022 г.; 77,04 лв. – главница за периода 10.02.2022 г.

– 21.03.2024 г.; 6,58 лв. – лихва за периода 15.02.2020 г. – 21.02.2022 г.; 12,03 лв. – лихва за периода 11.04.2022 г. – 14.05.2024 г., които суми представляват 1/3 от общото задължение по партида с абонатен № ***, открита за имот в ***. Останалите 2/3 от същото задължение са предявени спрямо другите двама наследници на титуляря на партидата – Р.И.Р., а именно С.Р.Р. и И.Р.Р..

Длъжниците са подали възражения по чл. 414 ГПК, в които оспорват вземанията, твърдейки, че не са в облигационни отношения с ВиК дружеството, както и че част от 3 задълженията са погасени по давност, с оглед на което заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви иск по чл. 422 ГПК.

Видно от настоящата искова молба, същата е подадена по пощата на 12.09.2024 г. и с нея „Водоснабдяване и Канализация“ ООД е предявило срещу И. Г. Р. установителен иск по чл. 422 ГПК за признаване дължимостта на следните суми, включени в заповедта за изпълнение: 25,98 лв. – главница за периода 05.06.2021 г. – 10.02.2022 г.; 77,04 лв. – главница за периода 10.02.2022 г. – 21.03.2024 г.; 0,26 лв. – лихва за периода 09.11.2021 г. – 21.02.2022 г.; 12,03 лв. – лихва за периода 11.04.2022 г. – 14.05.2024 г., като положителният установителен иск е съединен с осъдителен иск за заплащане на следните суми: 51,96 лв. – главница за периода 05.06.2021 г. – 10.02.2022 г.; 155,88 лв. – главница за периода 10.02.2022 г. – 21.03.2024 г.; 0,52 лв. – лихва за периода 09.11.2021 г. – 21.02.2022 г.; 24,06 лв. – лихва за периода 11.04.2022 г. – 14.05.2024 г.

При така установеното, необосновано жалбоподателят твърди, че в исковата молба не бил посочен периодът, за който се претендират сумите. Разликата между сумите в заявлението по чл. 410 ГПК и тези в исковото производство се дължи на това, че ищецът е съобразил направеното от длъжниците възражение за изтекла погасителна давност и не претендира погасените по давност задължения, което изрично и подробно е разяснено в исковата молба. Съгласно трайната съдебна практика (напр. определение № 226/08.05.2018 г. на ВКС по т.д. № 2991/2017 г., I т.о.) е допустимо искът по чл. 422 ГПК да обхваща по-малка сума от тази, за която е издадена заповед за изпълнение, което не ограничава правото на защита на длъжника, защото той оспорва вземането в цялост. Не е налице недопустимост и поради това, че предмет на исковото производство е и осъдителен иск за остатъка от вземането, тъй като такава възможност изрично произтича от чл. 415, ал. 1 ГПК, в какъвто смисъл е и практиката на съдилищата (напр.: решение № 288/14.09.2018 г. по в.гр.д. № 280/2018 г. на ОС-Перник; решение № 436/06.04.2022 г. по в.гр.д. № 3349/2021 г. на ОСПерник).

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за недопустимост на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК поради несъответствие между основанието, въз основа на което са претендирани сумите по иска, и това, посочено в издадената заповед за изпълнение.

От депозираното заявление по чл. 410 ГПК е видно, че процесните суми се претендират за доставени ВиК услуги по партида, открита за недвижим имот, находящ се на адрес: ***. Вземанията се претендират от И. Г. Р. в качеството и на наследник на титуляра на партидата - Р.И.Р.. В депозирания установителен иск е уточнено, че Р.И.Р. е починал в момент следващ началото на неизпълнението за плащане на ВиК услуги по процесната партидата - на ***, като след неговата смърт, наследници му също не са погасявали задълженията по партидата, а единственото извършено от тях действие във връзка с доставката на ВиК услуги до процесния имот е осъществено на ***, когато И. Г. Р. е депозирала заявление за промяна на титуляра на партидата, представила е удостоверение за наследници, за да се легитимира като такъв и е сключила индивидуален договор за доставка на вода с цел тя да бъде единственото задължено лице за процесната партида, а не 4 задължението да се разпределя между всички наследници.

В тази връзка, жалбоподателят необосновано твърди, че Р.И.Р. не бил „отдавна починал“ и партидата, на която бил титуляр, не била закрита. Той е починал на ***, докато непогасеният отчетен период на задълженията по партидата обхваща периода от 12.12.2019 г. до 21.03.2024 г., т.е. починал е по средата на този период. Това обстоятелство, въпреки че не е изрично посочено в заявлението по чл. 410 ГПК, е допълнително уточнено в исковото производство. Освен това, след смъртта на Р.И.Р., партидата за недвижимия имот на посочения адрес не е била закривана. На *** И. Р. е депозирала заявление за промяна на партидата, вследствие на което тя е станала титуляр на вече съществуващата партида с абонатен № *** за процесния недвижим имот. Нова партида на името на И. Р. не е открита, което опровергава твърденията на въззивника. Самото основание за сключване на договора за доставка и за промяна на титуляра на процесната партида е качеството на И. Р. на наследник на съпруга си - предходен титуляр на същата партида. Следователно, основанието на предявените искове не е променено - сумите се претендират за доставени ВиК услуги по партида с абонатен № ***, открита за недвижим имот, намиращ се на адрес: ***. В случая, както в заповедното, така и в исковото производство заявителят/ищецът претендира вземане, произтичащо от неизпълнението от страна на И. Р. да погасява задълженията си за предоставени ВиК услуги до процесния имот. С исковата молба изложеното в заявлението по чл. 410 ГПК основание за претендиране на процесните суми е допълнително уточнено, което обаче по своята същност не представлява „промяна на основанието“ и не води до недопустимост на иска по чл. 422 ГПК. В този смисъл и решение № 281 от 06.01.2016 г., постановено по гр.д. № 1589/2015 г., III г.о., ВКС.