Решение № 658 от 23.10.2020, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 658

Плевен, 23.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, втори състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.

Господинов при секретар

Бранимира Монова изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело № 545 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Н.В.Е.,*** при ОД МВР- Плевен с посочен адрес за кореспонденция и призоваване - гр. Плевен, ул. ***, подадена чрез адв. М.Б. ***, против Заповед № 305з - 105/19.06.2020г. на Началника на РУ - Никопол при ОД МВР- Плевен, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец, считано от датата на връчване на заповедта.

С жалбата се оспорва заповедта и се прави искане за нейната отмяна. Излагат се доводи, че при издаване с помощта на служебен таблет на ЕФ жалбоподателят е допуснал неволна техническа грешка, изразяваща се в това, че погрешно от падащото меню е избрал отменената разпоредба на чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП. Сочи се, че грешката е била констатирана от прекия ръководител на жалбоподателя, във връзка с което в сроковете по чл.34 от ЗАНН Н.Е. е предприел действия за поправянето ѝ-призовал нарушителя в РУ- Никопол и му съставил АУАН, във връзка с който е издадено НП и нарушителят е санкциониран с глоба в размер на 50 лв.

С оглед горното се твърди, че не е допуснато нарушение на чл.80, ал.2, т.1 и т.3 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г., както е приел дисциплинарнонаказващият орган, тъй като не е налице виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения на служителя.

Прави се оплакване, че дисциплинарнонаказващият орган не е мотивирал надлежно в оспорената заповед обстоятелствата по чл.206, ал.2 ЗМВР, поради което не може да се приеме, че са установени посочените в разпоредбата елементи на дисциплинарната отговорност и че е направена преценка за всеки от тях.

Излагат се доводи, че жалбоподателят веднага след констатиране на допуснатата грешка е предприел действия за отстраняването ѝ, вследствие на което не е допуснато избягване на административнонаказателна отговорност на нарушителя, поради което не е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, вр. ал.1 от ЗМВР. Твърди се, че в оспорената заповед не е посочено кои конкретни правни норми, регламентиращи служебната дисциплина са нарушени, както и кои нормативно установени задължения на жалбоподателя не са били изпълнени, поради което същата е издадена в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от и чл.146, т.4 АПК.

Твърди се също така, че не е спазен срокът за налагане на дисциплинарно наказание по чл.195, ал.1, вр. чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. В заключение се иска отмяна на заповедта.Претендира се присъждане на деловодни разноски.

От ответника по делото не е постъпил писмен отговор, въпреки дадената му с определение № 1059/20.07.2020 г. /л.44/ възможност.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Пледира да бъде постановено решение, с което да бъде отменена оспорената заповед. Твърди, че правният спор се свежда до това дали неволното изписване на старата санкционна разпоредба съставлява неизпълнение на разпоредба на закон и подзаконов нормативен акт, каквато квалификация самият орган е дал, т.е. дали е нарушен чл. 194, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Сочи, че в заповедта е прието от една страна, че жалбоподателят неволно е приложил санкционната разпоредба на вече отменения текст на чл. 183, вместо актуалния такъв по 178е от ЗДвП и в същото време адм. орган е приел, че е налице виновно поведение, поради което не са налице предпоставките на чл. 194, ал. 4 от ЗМВР. Дисциплинарната отговорност е лична и всеки служител отговаря за своите действия или бездействия, които следва да са извършени виновно. Излагат се доводи, че жалбоподателя е съставил АУАН за нарушението, предмет на процесния ЕФ, след което самият административнонаказващия орган, който е идентичен с дисциплинарнонаказващия в настоящото производство, е издал наказателно постановление, с оглед което се твърди, че всички действия, които е извършил жалбоподателят са били законосъобразни и в изпълнение на неговите служебни задължения, респективно не са настъпили каквито и да било вредни последици от деянието, за което е наказан, тъй като грешката е била изправена от самия него. Изразява се и становище, че процесната техническа грешка не се дължи единствено на действията на жалбоподателя, а и на несъвършенствата и несинхронизирането на софтуера на служебно предоставения му таблет, което е отговорност на работодателя. По отношение на писмо рег. № 3286р-28841/02.07.2020 г. на зам. директор ГД „Национална полиция“, представено от ответника и прието като писмено доказателство се твърди, че то не е относимо към правния спор, а освен това няма доказателства да е доведено до знанието на жалбоподателя. Твърди се, че от събраните по делото доказателства е видно, че жалбоподателят добросъвестно е изпълнил задълженията си, предприел е всички законови действия, свързани с отстраняване на неволно допуснатата техническа грешка, с оглед което не са налице законовите предпоставки да му бъде наложено дисциплинарно наказание.В заключение се прави искане да бъде отменена оспорената заповед, претендира се присъждане на разноски съобразно представения списък.

Ответникът се представлява от юрк. А., която изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена. Сочи се, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, издадена е от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, след проведена проверка по законоустановения ред и в законните срокове. Излагат се доводи, че жалбоподателят не може твърди, че не знае за отмяна на чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП, тъй като същата е отменена през 2015 г., а извършеното нарушение е през 2019 г. Не се оспорва, че посочената санкционна разпоредба е била налична в АИС, но се твърди, че това е така, защото е имало възможност за издаване на НП за извършено нарушение към дата на действие на старата разпоредба. Излагат се доводи, че от падащото меню е било видно коя санкционна разпоредба, до коя дата е действала или от коя дата нататък действа. От длъжностната характеристика и от самата длъжност на служителя произтича задължението на жалбоподателя да познава закона и да го прилага точно и ясно, както законодателят е счел за правилно, както и да налага глобите, които законодателят е предвидил. Осъщественото дисциплинарно нарушение, въпреки че е установено още на следващия ден, е довело до провеждане на административно производство, което е в нарушение на ЗДвП, тъй като в закона не съществува правна възможност за анулиране на издаден фиш след установена грешка на издалия го служител. Единствената регламентирана възможност за анулиране е поради несъгласие на лицето за установеното с фиша нарушение. Твърди се, че впоследствие издаденото НП за допуснатото административно нарушение е отменено, но по причини, които са извън настоящия правен спор. Сочи се, че нарушението е безспорно доказано, наложеното наказание е минималното, предвидено от закона и съобразно със степента на настъпилите вредни последици В заключение се прави искане за отхвърляне на подадената жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Плевен, втори състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.

149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № 305з- 99/04.06.2020 год. на началник РУ- Никопол при ОД МВР- Плевени е възложена проверка, с оглед данни за извършено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, съобразно разпореждане № 316р- 13811/23.04.2020 год. на ВПД Директор на ОД МВР- Плевен.

Изготвена е Докладна записка №

305р-3093/08.06.2020 г., в която е прието за установено, че на 11.07.2019 г. около 13.00 ч. в ОДЧ на РУ- Никопол е получен анонимен сигнал за неправилно паркиран лек автомобил на ул***. Дежурният в ОДЧ на РУ- Никопол изпратил на мястото мл. инспектор Н.Е., който констатирал наличие на неправилно паркиран автомобил върху тротоара. След извършена справка в ОДЧ жалбоподателят установил самоличността на собственика на въпросния автомобил, който не се намирал на място. С оглед горното жалбоподателят съставил фиш серия „Н“ с № 0977950, който поставил под чистачката на предното обзорно стъкло на автомобила. Посоченият фиш бил съставен на работна станция за отдалечен достъп- РСОД /таблет/, за извършено нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП. От опцията на падащото меню жалбоподателят Е. погрешно избрал като санкционна разпоредба чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП, съобразно която нарушението се наказва с глоба в размер на 30 лв., а не действащата към датата на нарушението санкционна разпоредба на чл.178е от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на 50 лв.

В изпълнение на задълженията си по чл.7, ал.1, т.6 и т.11 от Инструкция № 8121з- 749/20.10.2014 г. за реда и организацията на осъществяване на дейностите по пътен контрол на пътното движение, ст. инспектор М.Д.М.- началник група „ОП“, пряк ръководител на жалбоподателя, още на следващия ден- 12.07.2019 г. извършил проверка на съставения фиш и констатирал допуснатата грешка. С оглед горната констатация извършителят на нарушението, констатирано с посочения по- горе ЕФ, бил призован в сградата на РУ- Никопол, където на 26.09.2019 г. му бил съставен АУАН за същото нарушение, във връзка с който било издадено НП с рег. № 19- **********, в което е посочена коректно санкционната разпоредба на чл.178е от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства.

На 19.06.2020 год. е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № 305з

- 105/19.06.2020г. на Началника на РУ - Никопол при ОД МВР- Плевен, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец, считано от датата на връчване на заповедта.

В мотивите на същата е възпроизведена установената в хода на дисциплинарното производство фактическа обстановка, посочена по- горе.

Посочено е, че осъщественото от мл. инспектор Н.Е. представлява извършено нарушение на чл.80, ал.2, т.1 и т.3 от Инструкция № 8121з- 749/20.10.2014 г. за реда и организацията на осъществяване на дейностите по пътен контрол на пътното движение, във връзка с което и на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.1, чл.198, ал.1 и ал.2 и чл.204, т.3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец, считано от датата на връчване на заповедта.

Съдът намира за установено от правна страна следното:

Видно от приложената по делото кадрова справка /л.21/, към датата на издаване на оспорената заповед Н.В.Е. е заемал младша изпълнителска длъжност младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ към РУ- Никопол при ОД МВР- Плевен. Оспорената заповед е издадена от Началник РУ- Никопол при ОД МВР- Плевен, т.е. от лице, заемащо ръководна длъжност по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР, поради което същият е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР за служителите в ръководеното от него управление.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210 ал.1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.