Решение № 210 от 12.10.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Ихтиман, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Д. Царчински при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Борис Д. Царчински Административно наказателно дело № 20261840200400 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по подадена жалба от Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. И., ул. „*“ № 14, чрез адв. В. И., против Наказателно постановление № */25.06.2026 г., издадено от Началника на РУ – Ихтиман на ОДМВР – София, с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени на Д. В. Д. административни наказания „глоба“ в размер на 255,65 евро/ 500,01 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че актосъставителят и административнонаказващият орган (АНО) не са оправомощени да издават актове за установяване на административни нарушения (АУАН) и наказателни постановления (НП). Сочи, че не са спазени задължителните реквизити по отношение на съдържанието на АУАН и НП, като в АУАН липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, а в НП не е налице описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Според жалбоподателя в АУАН свидетелите, в чието присъствие е изготвен актът, следва да бъдат вписани освен с имената си, също и с техните адреси и дати на раждане. Счита, че деянието е несъставомерно от субективна страна. Жалбоподателят твърди също така, че в случая е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като този въпрос не е изследван от АНО. Моли да бъде отменено наказателното 1 постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Е. Х., който поддържа подадената жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като в право на лична защита и в последната си дума моли да бъде отменено наказателното постановление.

Ответната по жалбата страна – Началника на РУ - Ихтиман към ОДМВР - София, редовно призован, не изпраща представител по делото. Със съпроводителното писмо, с което изпраща жалбата и материалите по преписката, същият моли съдът да приеме за неоснователни възраженията на жалбоподателя и да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 27.02.2026 г. бил сключен договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите, с който „АМИГО ФИНАНС“ ЕООД – клон Пловдив, ЕИК *, с ЕИК на клона 0014, прехвърлило собствеността върху лек автомобил „*“, с рег. № * на З.П.Б., ЕГН ********** – майка на жалбоподателя Д. В. Д..

З.Б. предоставила стопанисването и управлението на процесния автомобил на своя син - жалбоподателя Д. Д..

На 07.06.2026 г. около 10:21 ч. жалбоподателят Д. В. Д. управлявал л.а.

„*“, с рег. № * в гр. Ихтиман на ул. „Пенчо Славейков“ пред дом номер 25 с посока на движение към ул. „Цар Самуил“, когато бил спрян за полицейска проверка от свидетелите К. В. К., А. С. П. и А. Б. В. - служители на РУ на МВР Ихтиман. Свидетелите К., П. и В. извършили проверка на документите на водача и на автомобила и след справка в базата данни на МВР чрез отдалечен достъп, било установено, че автомобилът е с прекратена регистрация. За констатираното нарушение на водача бил съставен АУАН, серия GA № * от 07.06.2026 г. от свид. К. К. на длъжност полицай към РУ на МВР Ихтиман и в присъствието на свидетелите А. П. и А. В.. Жалбоподателят е подписал посочения АУАН без възражения като препис от АУАН му е връчен на същата дата – 07.06.2026 г.

Преписката била изпратен на РП – Ихтиман, ТО - Ихтиман за преценка за образуване на досъдебно производство във връзка с извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. С постановление от 10.06.2026 г. РП Самоков, ТО - Ихтиман се произнесла с отказ да образува досъдебно 2 производство, като прокурорът е приел, че осъщественото деяние е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП в условията на кумулативност административни наказания „глоба“ в размер на 255,65 евро/ 500,01 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за това, че на 07.06.2026 г. в 10:21 ч. в гр. Ихтиман на ул. „Пенчо Славейков“ пред дом номер 25 с посока на движение към ул. „Цар Самуил“, управлявал л.а. „*“, с рег. № *, собственост на „АМИГО ФИНАНС“ ЕООД – клон Пловдив с булстат: *0014, като след направена справка с РСОД се установило, че водачът управлява МПС с прекратена регистрация по чл.

143, ал. 15 ЗДвП от 01.05.2026 г., с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите К. К., А. П. и А. В., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК.

Като писмени материали по делото са приобщени материалите по пр. пр.

№ */2026 г. по описа на РП – Самоков, ТО – Ихтиман. В същите се съдържат снето сведение от жалбоподателя Д. Д., в което е заявил, че не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията на процесното МПС.

Съдът намира, че свидетелските показания на св. К., П. и В. потвърждават фактическата обстановка по случая. Съдът кредитира показанията на полицейските служители, с изключение на частта им, в която свидетелите заявяват, че причината поради която е била прекратена служебно регистрацията на автомобила е била незаплатена застраховка „Гражданска отговорност“ за последните два месеца, доколкото това обстоятелство не кореспондира с останалия доказателствен материал. В показанията си дадени пред съдебния състав тримата свидетели точно и подробно описват нарушението и поведението на жалбоподателя, както и механизма, по който са извършили проверката.

Показанията на св. К., П. и В. намират пълна подкрепа в съставения АУАН. Съдът кредитира АУАН като писмено доказателство, което удостоверява извършена проверка на 07.06.2026 г. от компетентен орган за контрол на спазването правилата за движение по пътищата. Установената в него фактическа обстановка безспорно се потвърждава от показанията на свидетелите К., П. и В..

От приобщената по делото като писмено доказателство справка за регистрацията на МПС от АИС КАТ, като собственик на процесния автомобил е вписано лицето „АМИГО ФИНАНС“ ЕООД – клон Пловдив, ЕИК *, с ЕИК на клона 0014, а като предстоящ собственик – З.П.Б., ЕГН **********, тоест 3 автомобилът не е пререгистриран след прехвърлянето собствеността на З.Б..

Съгласно приетата по делото справка от ОДМВР - София в базата данни на МВР по отношение на автомобила бил регистриран договор № * от 27.02.2026 г. от нотариус с рег. № *, като на 01.06.2026 г. в 18:32 часа след изтичане на законоустановения двумесечен срок за пререгисрация на МПС от новия собственик, автомобилът бил дерегистриран.

От справка за нарушител/водач се установяват предходните нарушения на жалбоподателя по Закона за движението по пътищата.

С оглед възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи /л. 33-34 от делото/ се установява, че АУАН и НП са издадени от териториално и местно компетентни органи. Същите са издадени по предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити.

Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.

Съдът служебно констатира, че са спазени процесуалните правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Както в АУАН, така и в НП конкретно и ясно са посочени времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са били извършени/установени нарушенията.

АНО правилно и законосъобразно е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си предвидено в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места. От обективна страна се установи, че на посочените в НП дата, час и място Д. Д. е управлявал лек автомобил „*“, с рег. № *, който автомобил не е бил надлежно регистриран.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина евентуален умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че управлява МПС без необходимата регистрация, но се е отнасял безразлично към настъпването на общественоопасните последици. Ирелевантни са доводите на жалбоподателя, че не е знаел за дерегистрацията.

По отношение на субективната страна на нарушението и наличието или не на знание у водача, за прекратената регистрация на МПС следва да се 4 отбележи, че разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП има предвид прекратяване на регистрацията автоматично, по силата на закона. След като собствеността на МПС бъде променена, информация, за което се получава по електронен път в КАТ, и същото не бъде представено от новия собственик в КАТ за извършване на пререгистрация в двумесечен срок, то автоматично се прекратява регистрацията на МПС. При прекратяване на регистрацията на МПС собственикът не се уведомява, нито се издава заповед, с която да се налага принудителна административна мярка. Според чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (наричана по-долу за краткост „Наредбата“), основание за служебно прекратяване на регистрацията на превозно средство е налице, когато собственикът му в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. По аргумент от чл. 18б, ал. 2 от Наредбата, не е предвидено изискване за уведомяване на собственика или ползвателя на превозното средство за служебното прекратяване по ал. 1, т. 10. Правилата на ЗДвП и Наредбата ясно сочат способа за служебно прекратяване на регистрацията и момента на настъпване на неизгодния резултат, а именно от датата на отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР, за което действие не се дължи нарочно съобщаване.

В настоящия случай не са приложими постановките на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3 от 2022 г. на Общото събрание на съдиите от наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.

143, ал. 10 от ЗДвП без да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В конкретния случай, с оглед предмета на горното тълкувателно дело, в мотивите върховните съдии възприемат, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, за разлика от настоящия случай, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на 5 моторното превозно средство в хипотезата на прекратяване на основание чл.