Решение № 478 от 07.06.2026, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. гр. Хасково, 07.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20255640100561 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на Я. С. Я., с ЕГН ********** и И. И.

Я., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***********************, чрез пълномощника адв. В.З. от АК-Хасково, с която са предявени при условията на обективно и субективно съединяване установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците И. М. И., с ЕГН **********, с адрес: ***********************, Б. Н. М., с ЕГН **********, с адрес: *********************** и Л. В. М., с ЕГН **********, с адрес: ***********************, че ищците, са собственици в режим на СИО на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № КД-14-26185/02.09.2010г. на Началник на СГКК-Хасково, с адрес на ПИ: гр.Хасково, местност „Халилово“, с площ 1392 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор 229, при граници: ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***, на основание правна сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 174, том VII, н.д.№ 3061/1996 г., издаден от нотариус при РС-Хасково, а при условията на евентуалност – на основание придобивна давност - чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗС.

Твърдени обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищците права:

1

Ищците твърдят да са собственици в режим на СИО на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Хасково, одобрен със Заповед № КД-14-26-185/02.09.2010 г. на Началник на СГКК-Хасково, с адрес на ПИ: гр.Хасково, местност „Халилово“, площ 1392 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор 229, при граници: ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***, ведно с построената в него сграда със застроена площ 90 кв.м., брой етажи два, предназначение: вилна сграда, еднофамилна.

Твърдят имотът да е бил закупен по време на брака им с нотариален акт за покупко-продажба № 174, том VII, н.д.№ 3061/1996 г., издаден от нотариус при РС Хасково, от Д.М. И., Х.Д.Г. и С.М.Д., които от своя страна да са го притежавали по наследство от М. И. Г. – признат за собственик по давност, видно от нот. акт № 64, том IV, н.д.№ 1198/1978 г. на Районен съдия при ХРС Маргарита Раева. Твърдят от придобИ.ето на имота да владеят същия явно, безспорно и като свой.

Твърдят, с получена от ищеца Я. С. Заповед № 2227/13.12.2019 г. на Кмета на община Хасково, да е наредено да бъде възстановено правото на собственост, при условията на § 4б, aл.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на М. И. П./ върху новообразуван имот в строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково, с идентификатор ***, м. „Халилово“, землище на гр.

Хасково, с площ 1392 кв.м., при граници:***, ***,

*** и ***, която да е обжалвана от ищеца като постановена при липса на предвидените законови предпоставки. Сочи се, по образуваното в тази връзка адм.дело № 4/2020 по описа на РС-Хасково ответниците да са участвали като заинтересовани страни и да оспорили жалбата, както и с влязло в сила Решение № 260001 от 13.02.2023г. съдът да е отхвърлил същата, приемайки че е налице спор за материално право, подлежащ на разглеждане по исков ред.

Твърдят да липсва идентичност между собствения им имот с идентификатор *** и притежаваната от наследниците на М. И. П. земеделска земя, възстановена им с Решение № 36-51 от 01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50015/04.09.1991 г. по чл.11 от ЗСПЗЗ. Твърдят да липсва извършена анкета за установяване местоположението на нивата от 15.00 дка в м. „Старите лозя“ Халилово собственост на М. П., както и съдът да не е обсъдил списъка на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС в м. „Старите лозя“ /сега „Халилово-юг“/, от който да е видно, че М. П. не е притежавал нива от 15.00 дка в тази местност и процесният имот *** не е възможно да е част от нея. Поддържат включването на тази нива от 15.00 дка в Помощния план с определено местоположение, а по-късно и в плана на новообразуваните имоти (ПНИ) да е извършено произволно и без законово основание.

2

Въз основа на изложеното, поддържат да са единствени собственици в режим на СИО на процесния имот на основание правна сделка - Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 174, том VII, н.д.№ 3061/1996 г.на нотариус при РС Хасково, който надлежно да е вписан в имотния регистър на АВ-Хасково, да не е оспорен по съдебен ред и да не е отменен на законно основание, и имотът да е бил неправомерно възстановен по силата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на ответниците. Освен това, и независимо от наличието на извършената сделка, ищците твърдят в тяхна полза да е изтекла предвидената в закона придобивна давност, която да ги е направила собственици и на оригинерно основание. Твърдят да са добросъвестни владелци на имота по смисъла на чл. 70, вр. с чл. 68, ал.1 ЗС. Твърдят да са владяли имота на правно основание, годно да ги направи собственици, считано от датата на съставяне на нотариалния акт за покупко-продажбата - 19.07.1996 г., т.е. повече от пет години, като владението им да е било непрекъснато и необезпокоявано и в тяхна полза да е бил осъществен фактическия състав на чл. 79, ал.2 вр. с ал.1 от ЗС. Въз основа на изложеното, искат съдът да признае за собственици на процесния имот, придобит в режим на СИО. Претендират присъждане на разноски по делото.

Твърдени обстоятелства, от които произтичат направените от ответниците възражения:

Ответниците депозират общ отговор на исковата молба в законоустановения срок, чрез процесуален представител – адв. А.Ч., с който оспорват изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Считат за безспорно установено по делото, че в качеството им на наследници на М. И. П. б.ж. на град Първомай, област Пловдивска, починал на 10.09.1959г., с издадена на основание §4б ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ Заповед № 2227/13.12.2019г. на Кмета на Община Хасково, им е възстановено правото на собственост върху процесния имот с площ от 1392 кв.м. в землището на град Хасково, с идентификатор на имота № *** по КК и КР на град Хасково. одобрени със Заповед № Кд-14-26/02.09.2010г. на Началника на СГКК Хасково.

Оспорват като неоснователни твърденията на ищците да липсва идентичност между притежавания и възстановения им с решение на ОСЗГ и в последствие обективиран в Заповед № 2227/13.12.2019г. на Кмета на Община Хасково имот, както и да не е спазена процедурата за установяване на местоположението на имот от 15 дка. в местността „Старите лозя/Халилово“.

Поддържат за основателността и законосъобразността на приетите и влезли в сила КК и КР на град Хасково да са проведени всички допустими от закона процедури, които да са установили по безспорен начин както местоположението, така и идентичността по отношение личността на правоимащите на правото на собственост върху процесния имот. Поддържат в качеството си на наследници на своя праводател никога да не са губили правото си на собственост върху процесния имот, а всички извършени без 3 тяхното съгласие и участие правни сделки да са нищожни, поради липса на годен предмет на сделката да направи ищците собственици.

По заявеното придобивно основание – изтекла в полза на ищците придобивна давност, заявяват, че никога не са губили правото на собственост върху процесния имот, за да могат ищците на основание, годно да ги направи собственици да могат да упражнят правото на придобивна давност и поддържат да няма как ищците да се считат за добросъвестни владелци на имота по смисъла на чл.70 във вр. с чл.68 от ЗС, без правно основание, годно да ги направи собственици, и ако такова да е било упражнявано, то да не е било непрекъснато и необезпокоявано.

Молят съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция, както и да признае и прогласи нищожността на Нотариален акт № 64, том ІV, н.д.№ 1198/1978г. по описа на нотариус при Хасковски районен съд и Нотариален акт № 174, том VІІ, н.д.№ 3061/1996г., издаден от нотариус при Хасковски районен съд, поради липса на годен предмет на придобИ.е по сделките, както и да обезсили същите с оглед наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е потвърдена издадената от Кмета на Община Хасково заповед за възстановяване на имота на ответниците. Претендират присъждане на разноски по делото.

По делото са събрани писмени доказателства, гласни доказателства на двама свидетели, посочени от ищеца, изслушано е и прието заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт за покупко-продажба № 174, том VII, н.д.№ 3061/1996г. от 19.07.1996г., издаден от нотариус при РС Хасково, Д.М. И., Х.Д.Г. и С.М.Д., са продали на ищеца Я. С. Я. имот с площ от 1200 кв.м. – нива, от които 500 кв.м. – лозе и 700 кв.м. – празно място, находящо се в местността „Старите лозя“ (с предишно наименование „Халилево“) в землището на гр. Хасково, заснето по кадастъра на района като имот с № 229 (л. 6).

Имотът, предмет на прехвърлителната сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 174, том VII, н.д.№ 3061/1996г. от 19.07.1996г., издаден от нотариус при РС Хасково, e придобит от продавачите Д.М. И., Х.Д.Г. и С.М.Д. на основание наследствено правоприемство от М. И.

Г.. Последният е придобил правото на собственост на основание давностно владение, за което е съставен нотариален акт № 64, том IV, н.д.№ 1198/1978 г. на районен съдия при РС Хасково Маргарита Раева (л. 8).

Установява се от удостоверение за граждански брак №052110 на Градски народен съвет – гр. Хасково, че ищците са съпрузи, считано от 06.08.1978г. (л. 7).

Не е спорно по делото, а и се установява от приетото по делото 4 заключение на вещото лице (вж. по-долу), че поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Хасково попада в границите на имота, предмет на сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 174, том VII, н.д.№ 3061/1996г. от 19.07.1996г., издаден от нотариус при РС Хасково.

Установява се от приетата преписка по заявление №50015/04.09.1991г., изпратена от ОС „Земеделие“ – гр. Хасково, че на 04.09.1991г. И. М. И. наследник на М. И. П. е заявил възстановяване собствеността върху земеделските земи в землището на гр. Хасково, а именно – нива от 17,2 дка в местност „Халилово“ (л. 107 – л. 111).

С т. 1 от решение №36-51 от 01.04.1998г. на ПК на гр. Хасково, на осн. чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, чл. 18ж, ал. 1, 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ, е признато право на собственост на наследниците на М. И. П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: нива от 15 дка, пета категория, находяща се в терен по § 4 на гр. Хасково, в местността Халилово и нива от 2.2 дка, пета категория, находяща се в терен по § 4 на гр. Хасково, в местността Халилово. С т. 2 от това решение е възстановено правото на собственост на наследниците на М. И. П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 15 дка, пета категория, находяща се в терен по § 4 на гр.

Хасково, в местността Халилово като е посочено, че възстановяването на правото на собственост върху този имот ще се извърши при условията на чл.

28ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила ПНИ по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. С т. 3 от решението е отказано възстановяването на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2.2 дка, пета категория поради това, че отказаните имоти се възстановяват по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ (л. 111 – л. 112).

Със Заповед № 2227/13.12.2019 г. на Кмета на община Хасково на осн.

§ 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а ал. 1 от ППЗСПЗЗ, вр § 4б ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила ПНИ за м. „Халилово“, землище на гр. Хасково, одобрен със заповед №ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областния управител на Област Хасково, решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50015/04.09.1991г. по чл. 11 от ЗСПЗЗ и скица № 4031/05.12.2019г. е наредено да бъде възстановено правото на собственост, при условията на § 4б, aл.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на М. И. П. върху новообразуван имот в строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково, с идентификатор ***, м. „Халилово“, землище на гр.