Решение № 30 от 31.03.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Раднево, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20255520101114 по описа за 2025 година

Предявени са субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Г. В. С., действащ чрез пълномощника адв. М. от АК-Пловдив, срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № ***** от *****г., с който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 853.22 лв. Твърди, че съгласно чл. 4.1 от договора следвало да сключи договор за поръчителство с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД като обезпечение по договора за кредит. Твърди, че на ***** г. сключил с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати възнаграждение в размер на 500 лева. Твърди, че е заплатил по договор за потребителски кредит от *****г. към „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 100 лева за лихва, а към „Ай тръст“ ЕООД по договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 500 лева. Твърди, че договора за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за което развива съображения. Твърди, че договора за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – нарушаване на добрите нрави при нееквивалентност на престациите, чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл.

19, ал. 4 ЗПК – заобикаляне на закона при надвишаване на лимита на ГПР и 1 чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК – неравноправност на клаузите при нарушаване на принципа за справедливост и добросъвестност, за които също развива съображения. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят сумите както следва: ответникът „Кредисимо“ ЕАД сумата от 100 лв., недължимо платена по нищожен договор за кредит, а ответникът „Ай тръст“ ЕООД сумата от 500 лв., недължимо платена по нищожен договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху главниците. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, действащо чрез юрисконсулт Т., в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че действително е сключен процесния договор за кредит с № ***** от *****г., като била отпусната на ищеца сумата от 853.22 лв., от тях 800 лв. кредит и 53,22 лв. за закупуване на застраховка, в която втора част договорът имал характеристика на стоков кредит. Твърди, че сумата била усвоена от ищеца и се бил задължил да върне общо сума с възнаграждение в размер на 1052.91 лева (от която сума: главница в размер на 853.22 лева и 199.69 лв. – договорна възнаградителна лихва) на 12 месечни вноски при уговорени ГПР в размер на 48,21% и ГЛП в размер на 40,00%. Твърди, че кредитът бил предсрочно доброволно погасен от ищеца изцяло. Твърди, че поради предсрочно погасяване на кредита от ищеца, същият не е заплатил цялата договорна лихва по погасителен план, а тази, която е била дължима. Твърди, че не оспорва твърденията за получена сума от 100 лв. за погасяване на договорната лихва по кредита, равняваща се на 51,13 евро. Развива съображения за липса на нищожност на договора за кредит на претендираните от ищеца основания. Твърди, че съгласно договора за кредит ищецът не бил длъжен да сключи договор за поръчителство, нито това било задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да се включва в ГПР, не е включено в ГПР, а в ГПР били включени само главница и договорна лихва. Твърди, че договора за поръчителство бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, по който договор те не били страна и не възниквали за тях права и задължения за получаване на възнаграждение.

Развива съображения за действителност на договора за кредит и на клаузата на чл. 4.1 от договора за кредит, предвиждаща спорната между страните клауза за сключване на договор за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД. Твърди, че евентуална нищожност на клаузата за поръчителство или на договора за поръчителство не се отразяват на действителността на договора за кредит като 2 цяло. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ай тръст“ ЕООД, чрез юрисконсулт С., в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че не оспорва наличието на сключения договор за кредит при посочените в исковата молба условия, както предсрочното доброволно погасяване на кредита от страна на ищеца. Твърди, че не оспорва и наличието на договор за поръчителство, но твърди възнаграждението да не е 500 лв., а 611.54 лв. за срока на договора за кредит, погасяването на което е разсрочено на дванадесет намаляващи месечни погасителни вноски. Твърди, че предсрочното погасяване на кредита не е наложило изплащане на цялата договорна лихва за кредита и на цялото възнаграждение по договора за поръчителство, а само дължимите такива до погасяването. Твърди, че ищецът е платил общо по договора за поръчителство сумата от 292,87 лева, равняваща се на 149,74 евро, а не 500 лв. Развива съображение за липса на нищожност на договора за поръчителство на претендираните от ищеца основания. Твърди, че съгласно договора за кредит ищецът не бил длъжен да сключи договор за поръчителство, нито това било задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да се включва в ГПР. Излага съображения за валидност на договора за поръчителство и наличие на валидно задължение по него, което е погасено от ищеца до датата на предсрочното погасяване на кредита. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 26.03.2026 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е сключил с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № № ***** от *****г., като била отпусната на ищеца сумата от 853.22 лв., от тях 800 лв. кредит и 53,22 лв. за закупуване на застраховка, сумата била усвоена от ищеца и се бил задължил да върне общо сума с възнаграждение в размер на 1052.91 лева (от която сума: главница в размер на 853.22 лева и 199.69 лв. – договорна възнаградителна лихва) на 12 месечни вноски при уговорени ГПР в размер на 48,21% и ГЛП в 3 размер на 40,00%, като ищецът заплатил на ответника суми по кредита и го е погасил изцяло предсрочно и доброволно, като е върнал цялата главница и е платил за договорна лихва 100 лв.; възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в ГПР, а в ГПР били включени само главница и договорна лихва; в чл. 4.1 от договора за кредит е уговорена опция за сключване на договор за поръчителство с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД като обезпечение по договора за кредит и такъв ищецът сключил с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД и било уговорено възнаграждение /чийто размер е спорен между страните/, като е заплатено от ищеца възнаграждение за сумата от минимум 292,87 лв. /разликата над 292,87 лв. до 500 лв. е спорна между страните/.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест на фона на отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване факти, като е възложил на ищеца да докаже по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД твърденията си за нищожност/недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство на сочените основания, както и размера на уговореното възнаграждение по договора за поръчителство и че е платил за това възнаграждение сума от 500 лв.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит и договора за поръчителство, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

Ответникът „Ай тръст“ ЕООД следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за поръчителство, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

По делото е приети като писмени доказателства договора за потребителски кредит № ***** от ***** г. и Приложение № 1 към него /л.4346/ и общите условия за предоставяне на кредити на ответника „Кредисимо“ ЕАД /л.33-42/, както и договора за поръчителство от ***** г. и Приложение № 1 към него /л.22-27/.

Независимо, че в договора за кредит не е изрично посочено, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за сключване на договора за кредит, на съда е служебно известно от всички съдебни спорове с тези страни, че винаги договорите за кредит са съпътствани от сключени от потребителите договори за поръчителство, с което в посочения текст на всички разпоредби на договора е уредена формална възможност, която въобще кредитодателят не предоставя на кредитополучателите, тъй като 4 условията за нея са изключително неизгодни и не отговарят на целите за предоставяне на тъй наречените бързи креди /самото одобряване е предвидено до 14 дни съгласно чл. 4-3 от договора за кредит/. В тази връзка съдът намира да посочи, че противоречи на човешката природа при сключване на договор за потребителски кредит, което логически означава физическото лице да няма парични средства и да са му нужни такива, да има възможност да не сключи договор за поръчителство с възнаграждение, равно или по-голямо от размера на потребителския кредит, и въпреки това да го сключва този договор за поръчителство. Интерес от договора за поръчителство има кредитодателят, а не кредитополучателят, поради което съдът въобще не може да се съгласи с аргументите на ответника „Кредисимо“ ЕАД, че ищецът съгласно чл. 3 и чл.

4-3 от договора за кредит е имал възможност да сключи необезпечен договор за кредит. Допълнителен аргумент в тази насока е следното: в случая е видно, че договорът за кредит е сключен при ГПР в размер на 48,21 %, което означава, че необезпечен кредит би следвало да е с по-висока лихва, съответно ГПР, което означава, че същият би следвало да превиши максималния праг по ЗПК. Именно комплексът от всички тези преки и косвени доказателства, водят до единствен извод, че клаузите на договора за кредит за незадължителност на обезпеченията и застраховките са формални.

От приетия договор за кредит е видно, че в разпоредбата на чл. 4-1 е предвидено, че когато кредитополучателят посочи в заявлението, че ще предостави обезпечение, същият следва да представи банкова гаранция или договор за поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице, в срок от 48 часа от подаване на заявлението.

В изпълнение именно на това желание на ищеца Г. В. С., който е имал нужда от парични средства към онзи момент, принудили го да вземе кредит при ГПР в почти максимален по закон размер, същият е сключил с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД договор за поръчителство, защото е имал нужда да обезпечи кредита си към „Кредисимо“ ЕАД и да се лиши всеки месец от още по 611,54 лв. месечно /уговорен размер на възнаграждението за поръчителство, виж приложение № 1 към договора/.

По делото е приет и договора за предоставяне на поръчителство от ***** г., сключен между ищеца и ответника „Ай тръст“ ЕООД и Приложение № 1 към него, от които е видно, че с въпросния договор е поето поръчителство от страна на „Ай тръст“ ЕООД за задълженията по процесния договор за кредит, срещу възнаграждение от средно около 55 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит /варира от 59,18 лева до 52,09 лева/, тоест за 12 5 месеца, които се дължат с месечните вноски по погасителен план на договора за кредит, като общият размер на възнаграждението за целия срок на договора е 1 664,45 лв. /1052,91 лв. по кредита плюс 611,54 лв. по поръчителството/.