Решение № 2691 от 23.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2691 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100511014 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 13432/09.07.2025 г., постановено по гр.д. № 49715/2024 г. на Софийски районен съд, 31 състав, съдът е отхвърлил предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че Н. П. Т., ЕГН **********, му дължи следните суми за магазин № 1, находящ се в гр. София, ж.к.

„********, аб. № 343814, с които Н. П. Т., ЕГН **********, се е обогатила неоснователно за сметка на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, а именно: сумата от 405,22 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.06.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 95,96 лева, представляващи мораторна лихва за периода 01.07.2021 г. – 10.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37195/2024 г. на СРС.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на Н. П. Т., ЕГН **********, сумата от 250 лева, представляващи разноски за първоинстанционното производство.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца – „Директ” ЕООД, ЕИК 121125435.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София” ЕАД. Поддържа се, че първоинстанционното решение е неправилно. Твърди се, че от доказателствата по делото е видно, че ответницата е собственик на процесния магазин. Твърди се, че между страните по делото не е сключен договор за продажба на топлинна енергия. Поддържа се, че трети лица, 1 различни от собственика, са длъжни да плащат за доставената топлинна енергия, когато между тях и топлопреносното предприятие е сключен договор. Поддържа се, че при облигационно отношение от извъндоговорен източник е от значение кое лице е следвало да сключи договор с ищеца, а не кой фактически се намира в имота. Твърди се, че между „Натали Н2000” и „Топлофикация София” ЕАД също не е сключен договор, въпреки че е била отправена покана в този смисъл. В тази връзка се заявява, че е налице неоснователно обогатяване и претенцията по чл. 59 ЗЗД следва да бъде уважена. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковете. Претендират се разноски.

В установения за това срок е постъпил отговор от Н. П. Т., с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че ответницата е оспорила, че лицето, което купува топлинна енергия, е тя самата. Твърди се, че наличието на наемател не се оспорва от ищеца и това обстоятелство е доказано по делото. Твърди се, че отговорен за задължението е действителният клиент, а това е лице, различно от ответницата. Заявява се, че искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен и е на разположение, когато ищецът няма друго средство за защита. Твърди се, че ищецът е знаел и е бил наясно с това, че през исковия период имотът се използва от трето лице. Поддържа се, че страните не спорят коя е фирмата ползвател, а именно – „Натали Н2000”. Сочи се, че на името на тази фирма са издавани счетоводни документи от ищеца. Поддържа се, че доколкото не съществува главно задължение, не се дължи и мораторна лихва. Твърди се, че ищецът няма правен интерес относно вземането за дялово разпределение, като в тази част са уважени чужди права. Твърди се, че няма основание в наредбата за топлоснабдяването или в общите условия на ищеца, по силата на което вземането за дялово разпределение да е лихвоносно. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Директ” ЕООД, не взима становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от правна и фактическа страна следното:

СРС е сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност съдът приема следното:

По делото не е спорно и се установява от Договор за продажба чрез търг с явно наддаване на недвижим имот – общинска собственост от 31.07.1996 г., че Н. П. Т. е закупила магазин № 1, находящ се в гр. София, ж.к. „********. По делото нито се твърди, нито се доказва Н. П. Т. да се е разпоредила с правото си на собственост върху посочения имот преди исковия период.

Процесният магазин се намира в сграда в режим на етажна собственост, която е топлоснабдена, видно от приетата по делото техническа експертиза, която трябва да се 2 кредитира като компетентно и задълбочено изготвена.

По делото не е спорно, че между „Топлофикация София” ЕАД и Н. П. Т. не е сключен съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмен договор за покупко-продажба на топлинна енергия за небитови нужди до процесния обект, представляващ магазин.

При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание същото поначало разполага със субсидирания иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. По делото обаче е разпитан свид. Н.К.Т., съпруг на ответницата. Свидетелят посочва, че е управител на дружеството „Натали Н2000” ЕООД. Тези твърдения на ищеца съответстват с вписванията в ТР по партидата на „Натали Н2000“ ЕООД. Свид. Т.. заявява, че използва процесния магазин № 1 чрез дружеството „Натали Н2000” ЕООД. Преди 15 години било поискано да се премахнат радиаторите и те били демонтирани. Били изготвени протоколи, че радиаторите са затапени. Ответницата като физическо лице не използва магазина. Свидетелят твърди, че той има сключен договор с „Топлофикация София“ ЕАД.

Въззивният съд намира, че показанията на свид. Т.. следва да бъдат кредитирани като достоверни, логични, непротиворечиви. Същите кореспондират с останалия събран доказателствен материал пред СРС. По делото са представени констативен протокол от 06.02.2018 г. и констативен протокол от 08.02.2018 г., съставени от третото лице помагач „Директ” ЕООД. И в двата протокола е вписан като титуляр на партидата за процесния имот с аб. № 343814 дружеството „Натали 2000” ЕООД. В протоколите е установено, че радиаторите в помещенията на самостоятелния обект са демонтирани, а щранговете са затапени. От страна на третото лице помагач са представени също така отчети и изравнителни сметки за процесния период, които се водят на името на „Натали Н 2000” ЕООД.

При разпита си пред СРС вещото лице топлотехник е заявило, че са му представени 2 бр. изравнителни сметки и 2 бр. отчети за процесния период, които са изготвени на името на „Натали Н 2000” ЕООД.

Вещото лице по счетоводната експертиза също е заявило при разпита си пред първоинстанционния съд, че са издадени фактури на името на ответницата Н. Т., но тези фактури са изготвени след исковия период, а именно – през м. 09.2023 г. Вещото лице е установило, че за всеки месец от процесния период са издавани фактури, които са за същия абонатен номер и за същата инсталация, но са водени на името на „Натали Н 2000”. Експертът посочва, че след процесния период в една дата са издадени всички фактури за имота на името на ответницата. Сумите по двете групи фактури са едни и същи. Констатациите на вещото лице не са оспорени от страните по делото.

От съвкупния анализ на горепосочените доказателства се установява, че макар ответницата да е била собственик на процесния имот през исковия период, ползването на магазина е извършвано от трето за спора лице – „Натали Н2000” ЕООД. Това обстоятелство е било известно на „Топлофикация София” ЕАД. Аргумент в подкрепа на посоченото е, че отчетите за процесния период и изравнителните сметки за имота са изготвяни от третото лице помагач на името на „Натали Н2000” ЕООД. Самият ищец е признал факта, че титуляр на партидата е дружеството „Натали Н2000” ЕООД, като е издавал месечните фактури за доставената топлинна енергия до имота на името на посоченото дружество. Постановените по предходни дела между същите страни решения и признанието във въззивната жалба, че е отправяна покана до „Натали Н2000“ ЕООД за сключване на договор за покупко-продажба на топлинна енергия, също водят до извода, че ищцовото дружество е било наясно, че процесният магазин № 1 е отдаден за ползване на третото за спора лице „Натали Н2000” ЕООД.

Следователно не се установява Н. П. Т. да се е обогатила неоснователно за процесния период, респ. да е спестила разход за сметка на ищцовото дружество във връзка с 3 доставена и ползвана топлинна енергия в процесния имот. Предвид това СРС правилно е отхвърлил исковете на

„Топлофикация

София”

ЕАД.

Първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България всички суми от първоинстанционното обжалвано решение следва да бъдат превалутирани в евро по фиксирания курс на БНБ от 1,95583 лева за 1 евро.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски за въззивното производство има само въззиваемата Н. П. Т.. Същата е представила списък по чл. 80 ГПК, като е претендирала разноски за безплатна правна помощ. Представен е и договор за осъществяване на безплатно процесуално представителство по чл. 38 ЗА, сключен между Н. П. Т. и адв. К.Г.-Б..

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ се определя от съда. Съобразно с невисоката правна и фактическа сложност на въззивното делото, извършените от адвоката действия по защита, вида на исковете и предвид обстоятелството, че е проведено едно съдебно заседание пред СГС, в което не са събирани нови доказателства, адвокатското възнаграждение за въззивното производство следва да се определи в размер на 150 евро. Тази сума следва да се присъди в полза на адв. К.Г.-Б..

Предвид цената на всеки от предявените искове настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13432/09.07.2025 г., постановено по гр.д. № 49715/2024 г. на Софийски районен съд, 31 състав.

ОСЪЖ Д А „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. К.Г.-Б., личен № ********, сумата от 150 евро, представляващи адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ във въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца – „Директ” ЕООД, ЕИК 121125435.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4