Определение № 36319 от 13.10.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36319 гр. София, 13.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20221110130302 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ искове процес – установителен иск за собственост)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

115935/07.06.2022 г., уточнена с молба с вх. № 261222/20.09.2023 г., от К. И.

А., ЕГН ********** и Р. И. А., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. А. А., със съдебен адрес: **************, [email protected] срещу А. П. А., ЕГН ********** и Г. И. А., ЕГН ********** и двамата със адрес: ***********, с която са предявени следните два обективно кумулативно съединени искове, както следва:

Правна квалификация:

1. Положителен установителен вещен иск с правна квалификация чл.124, ал.1, пр. 1 ГПК, с който да се признае за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на гореописания имот, докладван като предмет на иска

1.

Главен вещен иск - на основание наследство, договор за делба, обективиран в протокол по гр.д. № 5923/1993г. по описа на СРС, 53 състав.

2.

Евентуален вещен иск – на основание давностно владение 22.07.1994 г.

2. Кумулативно предявен Конститутивен облигационен иск с правна квалификация с чл.28, ал.1 ГПК, с който да бъде частично унищожен договор за покупко – продажба между страните от 22.07.1994г., обективиран в нотариален акт (н.а.) № 142, том LXXXIV дело 16806 от 22.07.1994г., издаден от I Нотариат – СРС , по отношение на предмета на вещния иск, поради грешка в предмета относно процесните 27 1 кв.м. на договор за покупко-продажба от 22.07.1994г., обективиран в нотариален акт № 142, том LXXXIV дело 16806 от 22.07.1994г., издаден от I Нотариат – СРС.

Предмет на вещния иск:

Частта от парцел X.-279 от кв. 73 по плана на ***********, попадаща между днешната кадастрална граница между поземлен имот (ПИ) с идентификатор *********** и ПИ с идентификатор ********** и вътрешната регулационна линия между У. X.-279 и У. IV-279, минаваща на отстояние 4 метра от изградената в собствения на ищците имот сграда, с приблизителна площ на частта от 27 кв.м, което представлява реална част с площ от 27 кв.м. от ПИ с идентификатор ***********, оцветен в жълт цвят на приложената към молба вх. № 261222/20.09.2023г. комбинирана скица, при следните граници: на север - улица „61 -ва“; на изток - вътрешна регулационна граница между У. X.-279 и У. IV-279; на юг - поземлен имот с идентификатор *******; на запад - граница между поземлен имот с идентификатор *********** и поземлен имот с идентификатор ********** съгласно действащата КККР, одобрена със Заповед №РД-18-61/27.09.2010г. на ИД на АГКК), която регулационна линия минавана отстояние 4 метра от сграда в ПИ с идентификатор ***********, с номер по предходен план: парцел IV-279 от кв. 73 по плана на **********, която правилно е отразена в кадастъра в границите на собствения им ПИ с идентификатор ***********, В обстоятелствената част на исковата молба (ИМ) ищците твърдят, че са съсобственици парцел IV-279, находящ се в гр. София, кв. „**********“, ул. „******** ВЕДНО с построената в него жилищна сграда със ЗП от 78 кв. м. и гараж 28 кв. м., който сега представлява ПИ с идентификатор ***********. Твърдят, че този имот са придобили по наследство и договор за делба, обективиран в протокол по гр.д. № 5923/1993г. по описа на СРС, 53 състав, а по силата на посочения договор за делба ответниците са собственици на граничещия с имота им ПИ с идентификатор **********, с номер по предходен план: парцел X.-279.

Излага твърдения, че през 1994 г., ищците и техният наследодател и ответниците са сключили предварителен договор за покупко-продажба между ищците, като при сключване на договора страните са имали намерение вътрешната регулационна линия между двата имота да е с отстояние от 4 метра от сградата в имота на ищците.

Сочат, че впоследствие бил изменен действащият регулационен план със Заповед № 134/29.06.1994г. и от описаното дворно място с обща площ от 650 кв.м. са обособени два самостоятелни имота, а именно: собственият на ищците У. IV-279 и собственият на ответниците У. X.-279.

Твърдят, че на 22.07.1994г. страните сключили договор за продажба, въз основа на който част от дворното място с площ от 304 кв.м. от У. VI-279 е прехвърлено на ответниците, без построения в него гараж с площ от 27 кв.м., а през 1994г. ответникът А. изградил ограда на отстояние от 4 метра от 2 сградата в имота на ищците, като същата граничела с долепеният до западната външна стена в имота на ищците гараж. Твърдят, че оградата е заснета и нанесена като кадастрална граница между имота на ищците с идентификатор *********** и имота на ответниците с идентификатор ********** съгласно действащите КККР . Твърдят, че са уведомени за инициирана със заявление от 23.09.2021 г. процедура по изменение на КККР по реда на чл. 54 ЗКИР спрямо съседния на ищците ПИ с идентификатор **********, собственост на ответниците, с което последните оспорват правото на собственост на ищците по отношение на процесните 27 кв.м., с което ответниците претендират да са собственици на посочената част, която ищците владеят от 22.07.1994 г. и понастоящем. Във връзка със заявлението е издадена Заповед № 18-178/16.01.2022 г. на Началника на СГКК- гр. София, срещу която е подадена жалба от ищците и е образувано адм.д. № 2113/2022 г. по описа на АССГ, 56 състав. Претендират разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответниците подават отговор на ИМ (ОИМ).

Излагат подробни съображения, че ИМ е нередовна, предвид противоречие в обстоятелствената част на исковата молба и неточен петитум. По същество ответниците оспорват исковете при твърдение, че те са собственици на процесната реална част, попадаща в собствения им ПИ с идентификатор ***, като ищците не са придобили правото на собственост върху процесните 27 кв.м. на посочените основания, тъй като ответниците са придобили същата на основание покупко-продажба по договор от 22.07.1994г.

Намират, че ищците не са придобили правото на собственост върху тази реална част от имота поради липса на годен обект на собственост, доколкото процесната реална част не отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен парцел. В този смисъл излагат доводи, че представките за обособяване на самостоятелен парцел не са изпълнени, доколкото според минимално установените в чл. 54, ал. 1 ППЗТСУ /отм./ размери, парцелите на малкоетажно застрояване в градовете следва да са най-малко 14 м. лице и 300-1000 кв.м. повърхност, поради което не е било допустимо съществуването на парцел с размери по-малко от посочените, с оглед на което и при действието на посочената разпоредба, така и според чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ, не е било допустимо придобитият от ответниците имот да е с площ под 300 кв.м. Излагат доводи, че сключеният предварителен договор не съдържа изискуеми задължителни уговорки, поради което от съдържанието на същия не могат да бъдат правени изводи относно съществените условия на окончателния договор, тъй като липсва индивидуализация на предмета му, а единствено в процесния договор за покупко-продажба е отразена окончателната воля на страните. Поддържат, че грешката в мотивите, съображенията и подбудите на страна по оспорения от ищците договор няма отношение към действителността на сделката, а касаят субективен елемент, който е ирелевантен по отношение на наведените от ищците доводи за недействителност на сделката в оспорената част. Релевират възражение за погасяване по давност на правото на ищците да оспорват процесния договор 3 за покупко-продажба като унищожаем, а при условията на евентуалност– в случай, че съдът приеме, че е налице частична унищожаемост на договора, претендират осъждане на ищците да им заплатят сумата от 578 лв., представляваща равностойността на дадената продажната цена относно частта от 27 кв.м. по договора. Оспорват ищците да са придобили процесната реална част от имота по давност, тъй като не е налице годен обект , който да е възможно да бъде придобит по давност, доколкото не отговаря на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ, като е налице законова забрана по чл.200 ЗУТ за придобиването й. Оспорват твърденията в исковата молба, че ищците необезпокоявано и добросъвестно са владели процесната реална част при твърденията, че последните не са демонстрирали открито спрямо ответниците промяната на намерението си за своене. По предявените положителни установителни искове за собственост въвеждат възражение на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР , че спорната част от процесния поземлен имот не е нанесена правилно в кадастралната карта, като вследствие на това границите, отразени в нея, не отговарят на границите и действителната площ на притежавания от ответниците имот. Претендират разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в ИМ, нейното уточнение и ОИМ, приема следното:

По редовността на ИМ:

На този етап, съдът приема, че исковата молба, уточнена с молба с вх.

№ 261222/20.09.2023 г., е нередовна, на две основания.

Съгласно чл.114 ЗС и чл. 11 ПВ задължително се вписват исковите молби, които имат за предмет вещни права и исковите молба за делба.

Представената уточнителна молба не е вписана в Служба по вписванията.

Съгласно приетото в ТР № 3/2010 по тълк. д. № 3/2009г. на ОСГТК на ВКС, съдът следи служебно в рамките на проверката по чл.127 – 128, чл.130 ГПК за наличие на вписана искова молба по исковете по чл.114 ЗС.

Неизпълнението на указанието за вписване е основание по чл. 114 ЗС за връщане на исковата молба чл. 129 ал.3 ГПК, поради нередовност на ИМ.

На следващо място, съгласно чл.127, ал.1, т.2 ГПК ИМ трябва да съдържа адреса на ищците. Такъв не е посочен, поради което молбата е нередовна.

В този смисъл, на основание чл.129, ал.4 вр. чл.127 ГПК искова молба с вх. № 115935/07.06.2022 г., уточнена с молба с вх. № 261222/20.09.2023 г., следва да бъде оставена без движение, като се укаже на ищците К. И. А. и Р.

И. А.А – **********, че в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, както и в същия срок да представят доказателства за отстраняване да следните нередовности: уточнителна молба вх. № 261222/20.09.2023 г, да бъде вписвана ;

4 ищците да посочат адрес по лична карта ; като при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще се счита за нередовна и ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

Доколкото нередовностите касаят процесуално въпроси и уточнения от предмета на доказване, но не и броят и видове искове, то на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да бъде изготвен проект за доклад на делото. Доколкото се установяват други нередовностти (предмета на иска, търсената защита и правната квалификация), то съдът може да измени доклада си по всяко време и да даде указания по 129, ал.4 ГПК по всяко време на производството. За процесуална икономия, на този етап не е необходимо това да се извършва сега.

Съдът намира, че направените в отговора на исковата молба възражения за нередовност на исковата молба по наведените от ответниците доводи са неоснователни. Ищците са изложили твърденията си, въз основа на които считат, че оспорената сделка е частично унищожаема, като исковете са индивидуализирани в достатъчна степен. Ищците се легитимират като носители на право на собственост и предявявайки настоящия иск с възраженията за частична унищожаемост те бранят своето право на собственост, тъй като се домогват до постановяването на положително за тях съдебно решение, с което със силата на присъдено нещо да бъдат отречени правните последици на атакувания договор и на вещнопрехвърлителния ефект на договора в процесната част, който има за предмет част от имота, по отношение на която ответниците също заявяват права. В настоящия процес претенциите се основават и на новонастъпил факт- подаденото от ответника А. А. пред АГКК заявление с peг. № 01-530119/23.09.2021 г., въз основа на което е поискано изменение в КККР по реда на чл.54, ал. 2 от ЗКИР по отношение на съседния на ищците ПИ с идентификатор **********, като по този начин се засяга правото на собственост на ищците. Съдът намира, че към настоящия етап от производството не е налице основание за прекратяването му поради недопустимост на исковата претенция, тъй като в случай на наличие на вещни права на ищците върху съседен на този по оспорения договор недвижим имот, към който следва да се придадат съответните реални части, ищците имат интерес да оборят сключената с тяхно участие сделка, а дали са налице сочените пороци е въпрос по същество на спора. Не е основателно и възражението за недопустимост на исковете, тъй като иск за установяване на право на собственост върху реална част от имот, е допустим без оглед на спазване на изискванията на чл. 200 ЗУТ. Ето защо исковете се явяват допустими.