Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1059 от 16.09.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1524/2025
Вид
Решение № 1059
Подписан
16.09.2025
В сила
03.10.2025
Състав
Валентин Пушевски

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, буква "а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 80а, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица

РЕШЕНИЕ

№ 1059 гр. Варна, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20253110201524 по описа за 2025 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Р. Й., с ЕГН: **********, с адрес: * и посочен съдебен адрес: * срещу Наказателно постановление № 817128 – F809808 от 06.03.2025 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна, с което на жалбоподателя Й., на основание разпоредбата на чл. 80а, ал. 1 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за това, че на 13.12.2024 г. в ТД на НАП гр. Варна по повод извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства на М. Р. Й., с ЕГН:

**********, възложена с РИП № П – 03000324161158 – 0РП – 001/ 16.09.2023 г. се установява, че на 14.02.2022 г. лицето е сключило договор за паричен заем с адвокатско дружество „Ганчев и Димова“, с ЕИК: 176406830, в размер на 58 000 лева за срок от 5 години, като сумата от 58 000 лева е получена по банков път на 14.02.2022 г. и не е върната до момента, договорът е предоставен за целите на проверката, ведно с банкови извлечения за получените парични средства, като лицето не е декларирало тези остатаци от заема в размер на 58 000 лева в подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2023 г. в срок до 30.04.2024 г., като нарушението е извършено на 02.05.2024 г. (първия ден след изтичане на срока) – нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5., буква „г“ от ЗДДФЛ.

1

Жалбоподателят М. Р. Й. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и необосновано, без в самата въззивна жалба да представя някакви конкретни аргументи в защита на своето становище.

В проведеното на 19.06.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1524 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят М. Р. Й. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв.

Т.Д. от АК – Варна, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, мотивирайки се, че АУАН е съставен след изтичане на преклузивния срок на чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН, което обстоятелство представлява нарушение на процесуалените правила и представлява основание за отмяна на наказателното постановление.

Адв. Димова претендира присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 19.06.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1524 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна се представлява от своя процесуален представител гл. юрисконсулт П.Н., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария върху обстоятелството, че нарушението е категорично установено, както и е спазен срока, предвиден в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Гл. юрисконсулт Николова моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД на НАП гр. Варна.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 14.02.2022 г. бил сключен договор за заем между М. Р. Й., с ЕГН:

**********, в качеството му на заемател и Адвокатско дружество „Ганчев и Димова“ с ЕИК: 176406830, в качеството на заемодател, по силата на който контракт заемателя Й. получил сума в размер на 58 000 лева като заем от адвокатското дружество, която сума още същия ден (14.02.2022 г.) била наредена по банкова сметка на М. Р. Й. и съответно получена от него.

Въпреки, че заема не бил върнат, жалбоподателят М. Р. Й. не го декларирал в подадената от него годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2023 г., в срока до 30.04.2024 г.

Същевременно с РИП № П – 03000324161158 – 0РП – 001/ 16.09.2023 г. била възложена и течала проверка за установяване на факти и обстоятелства 2 на М. Р. Й. и на 13.12.2024 г. Л.Н.Г. – инспектор по приходите в ТД на НАП гр.

Варна констатирала това обстоятелство, а именно, че жалбоподателя Й. не е декларирал в подадената от него годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2023 г., в срока до 30.04.2024 г., невърнатия заем в размер на 58 000 лева.

Преценявайки, че с това свое поведение, жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5. Буква „г“ от ЗДДФЛ, на 10.02.2025 г. Л.Н.Г. – инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Варна съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала жалбоподателя за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като същевременно била подадена коригираща декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ от страна на М. Р. Й., в която заема бил надлежно деклариран пред органите по приходите.

Възражението с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 06.03.2024 г. Директорът на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ наложил на М. Р. Й. „глоба“ в размер на 20 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5. буква „г“ от ЗДДФЛ.

По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл.

59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

В случая извършеното от М. Р. Й. нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5. Буква „г“ от ЗДДФЛ е категорично установено, като към преписката е приложена ГДД с вх. № 0300И1621026 от 15.12.2024 г. (подадена от М. Р. Й.), видно от чието съдържание едва към датата 15.12.2024 г. жалбоподателят е 3 декларирал невърнатия паричен заем в размер на 58 000 лева към Адвокатско дружество „Ганчев и Димова“.

На практика самият жалбоподател, а и неговия упълномощен процесуален представител адв. Т.Д. не оспорват фактическата констатация на актосъставителя и на административно – наказващия орган, като техните възражения срещу законосъобразността на наказателното постановление са изцяло от правно естество.

По отношение възражението за нарушение на чл. 34 от ЗАНН, според съда то е несъстоятелно, поради следните съображения:

Съдът намира, че е спазен срока, предвиден в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН, тъй като следва да се има предвид, че самата норма предвижда следното: „Не се образува административно – наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението….” Очевидно самата норма разграничава моментът на откриване на нарушителя от момента, в който е било извършено нарушението.

Никъде разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не визира давностен срок за съставяне на АУАН, който да касае датата, от която нарушителят би могъл да бъде открит по различни причини, напротив визира се срок от момента на установяването на нарушението и срок, който тече от момента на извършването на самото нарушение. В този смисъл, съдът намира за ирелевантен въпроса в кой момент административно – наказващия орган е имал възможността обективно да открие нарушителя, тъй като за да се установи както извършеното нарушение, така и нарушителят, безспорно следва определени факти да бъдат установени чрез нарочна проверка, като бъдат изследвани всички обстоятелства, касаещи извършеното нарушение. По делото са събрани писмени доказателства, че нарушението е било установено от актосъставителя – Л.Н.Г. при нарочна проверка на 13.12.2024 г. Няма норма, която да задължи административно – наказващия орган незабавно след изтичане на срока за подаване на декларацията да извърши проверка, дали всички търговци са изпълнили задължението си, като административно – наказващия орган е бил длъжен да спази единствено давностния срок, течащ от датата на извършване на нарушението. Предвид гореизложеното, съдът намира, че при съставянето на АУАН не е била нарушена разпоредбата на чл.

4

34, ал. 1 от ЗАНН.

Същевременно обаче съдът намира, че са налице предпоставките за приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, доколкото нарушението попада в обхвата на цитираната правна норма. Мотивите на съда за така застъпената позиция са следните:

Действително в ЗАНН не е предвиден законен критерий за преценката и квалифицирането като маловажен случай на дадено административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.

От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят Й., още преди да му бъде съставен АУАН, е депозирал коригираща ГДД с коректната информация по отношение процесния договор за заем.

От нарушението не са настъпили никакви вредни последици, включително по никакъв начин не са увредени финансовите интереси на държавата, както и не са ощетени трети лица. В самото наказателното постановление изрично е посочено, че нарушението е извършено за първи път.

Всички тези обстоятелства е следвало да бъдат отчетени при преценката относно това дали са налице предпоставките за приложението на чл. 28, буква „а” от ЗАНН.

В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че извършваните проверки от държавните контролни органи (в това число и Националната агенция за приходите) не следва да имат за цел задължително да бъдат санкционирани определени частноправни субекти за извършени нарушения на законодателството, а следва основно да имат и предупредително въздействие върху тях, като контролните органи по този начин по – ефективно ще изпълняват своите функции по индивидуална и генерална превенция на нарушения на законодателството (в конкретния случай правните норми, свързани със Закона за данъка върху доходите върху физическите лица). Още повече, че подобно поведение и действия от страна на административно – наказващия орган са в унисон с разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, която предвижда възможност, при определени условия нарушителят да не бъде санкциониран с административно наказание за констатирано нарушение, а да 5 бъде официално предупреден от административно – наказващия орган.

Анализирайки всички установени и изброени по – горе обстоятелства, съдът, намира, че процесното административно нарушение, за което е наказан жалбоподателят, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в незначителна степен е засегнало установения ред на държавно управление, без да предизвика вредни последици. Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да приложи посочената разпоредба, като не накаже нарушителя, а го предупреди устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението, ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че макар и формално да е осъществено административно нарушение, то е с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на такова деяние.