Решение № 893 от 03.05.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 03.05.2018г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,

VІ-18, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря ТАНЯ

СТОЯНОВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 589 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал.4 от ГПК.

Ищците синдиците на „К.Т.Б.“ АД

/в несъстоятелност/ А.Д., К.М.и Л.И., са предявили иск по чл. 517, ал.4 от ГПК с искане за прекратяване на търговското дружество – „К.“ ЕООД, ЕИК ******, като се твърди в исковата молба, че Б.та има изискуемо и неизпълнено вземане срещу едноличния собственик на капитала на това дружество, а именно длъжника „Х.И.Б.“ АД, за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 44882/2015г. на СРС, 49-ти състав въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за главница в размер на 35 100 000 евро, договорна лихва 4 934 483,06 лв. и разноски. Твърди, че е образувано изпълнително дело № 20158440403715 на ЧСИ С.

Я., който със описаното запорно съобщение наложил запор върху всички дружествени дялове от капитала на ответното дружество, като му е издадено постановление за овластяване като взискател по чл. 517, ал.4 от ГПК, поради което претендира прекратяване на ответното дружество. В допълнителната искова молба оспорва твърденията на ответника, като сочи, че дори и да е подадена жалба срещу постановлението за овластяване от ЧСИ от ответника, който е трето за изпълнителното дело лице, то същата е недопустима.

Твърди, че към момента на запорното съобщение с вх.№20151211124837 в ТР, АВ всички дружествени дялове от капитала на ответното дружество са собственост на длъжника „Х.И.Б.“ АД, който е едноличен собственик на капитала, като запорът е вписан под № 20151216161523. Твърди, че извършените след предявяване на иска действия и заявени за вписване решения на ОС от 05.02.2016г. целят избягване на търсения от него правен резултат, а и именно –прекратяване на едноличното ТД, като оспорва истинността на посочената дата в документите, а именно представената молба за приемане на съдружник от 09.01.2016г. и решение на едноличния собственик на капитала от 22.01.2016г. С молбата си за възобновяване на производството по делото от 08.08.2017г. е представил протокол, в който е обективирано определение за прекратяване на т.д.№ 769/2016г. на VІ-9 състав, което е влязло в сила съгласно отразеното в печата.

В хода на производството поддържа предявения иск чрез процесуалния си представител – адв. Матев, като излага и доводи в писмени бележки.

Ответникът „К.“ ЕООД, преобразуван в хода на съдебното производство като ООД, оспорва иска по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 26.02.2016г. и допълнителния писмен отговор от 11.05.2016г., както и в хода на съдебното производство чрез процесуалния си представител – адв. С.. Поддържа, че според него исковата молба е недопустима, тъй като той е обжалвал в срок постановлението за овластяване на ищеца от 26.01.2016г. на ЧСИ С. Я.. Сочи, че Б.та-ищец е кредитор само на един от съдружниците в „К.“ ООД, а именно „Х.И.Б.” АД и няма право да иска прекратяване на дружество по чл.517, ал.4 ГПК, а ИМ е неоснователна. Сочи, че постановлението за овластяване е издадено след датата на вземане на решение за увеличаване на капитала на „К.” ООД, чрез приемане на съдружник, видно от приложената молба от 09.01.2016 г. и протокол от решения от 22.01.2016 г. на „Х.И.Б.” АД, достъпни и по партидата на „К.” ООД. Сочи, че запорът на ищеца под №004, е вписан по искане на ЧСИ, на 16.12.2015 г., и е след вписване на запор № 003, по дело

№2362/2015 г., на Апелативен съд-София, по чл.629а, ал.1, т.2 вр. с чл.630, ал.1, т.4 ТЗ, който е вписан на 02.09.2015 г., в полза на кредиторите на несъстоятелността и след запор №002, вписан на 08.06.2015 г., в полза на КОНПИ по изп.д.№ 20151110400331 на ДСИ, които също са вписани върху дяловете на съдружника „Х.И.Б.” АД, и са наложени преди запора на ЧСИ и са противопоставнми на КТБ(н.), поради което банката няма право да иска прекратяване на дружеството по реда на чл.517, ал.4 ГПК, след като има вписани преди това запори, които са й противопоставими. Сочи, че със

Заявление А4 № 20160205180251 от 05.02.2016 г. е заявено за вписване в Търговския регистър промяна в обстоятелства - увеличаване на капитала на „К.“ ООД („К.“) чрез приемане на нов съдружник и промяна на правноорганизационната форма на дружеството от ЕООД на ООД, като с оглед горното ответното дружество не е еднолично и за да се постигне прекратяването му по реда на чл. 517 от ГПК следва да бъдат спазени изискванията на чл. 517, ал.3 от ГПК, а именно: след налагане на запора съдебният изпълнител връчва на дружеството изявление по чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК за прекратяване участието на длъжника като съдружник, а след изтичане на тримесечен срок от връчване на изявлението овластява взискателя да предяви иск пред съда за прекратяване на дружеството, ако вземането, предмет на принудителното изпълнение, не бъде удовлетворено до този момент, каквото изявление не е връчвано. Ответникът „К.” ООД сочи, че е получил препис от ИМ, по която е образувано настоящото дело на

10.02.2016 г. и едва на тази дата е уведомен, че срещу него има предявен иск от КТБ(н.), по чл.517, ал.4 ГПК и за постановлението, с което ЧСИ е овластило КТБ(н.) да предяви иск прекратяване на представляваното от мен дружество, като към тази дата процедурата по увеличаване на капитала, чрез приемане на нов съдружник в „К.” ООД, е вече приключила и съответните промени са надлежно заявена за вписване на 05.02.2016 г., в Агенция по вписванията — Търговски регистър по партидата на дружеството.

По молба и съгласно протоколно определение от 20.10.2017г. е встъпило като трето лице-помагач на ищеца дружеството „Д.к.к.“ ЕАД, която твърди, че по силата на договор за продажба на вземания чрез пряко договаряне, сключен на 18.09.2017г. е придобил вземанията на ищцовата банка по договора за банков кредит от 08.12.2011г. и анексите към него. В хода на производството излага в писмени становища доводи по възраженията на ответника и оспорва същите чрез процесуалния си представител – адв. А., като претендира уважаване на иска.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява, че на 22.08.2015г. по ч.гр.д.№ 44882/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 49-ти състав, в полза на ищеца са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които длъжникът „Х.И.Б.” АД, със седалище и адрес на управление ***, офис 24, е осъден да заплати на кредитора КТБ АД (н.) сумата от 35 100 000 евро - главница, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2015 г. до окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на 4 934 483,06 лева и сумата от 1 175 039.65 лв. - разноски по делото. Във връзка с оспорване на вземането е било висящо т.д.№769/2016г. на СГС, VІ-9 състав, до приключване на което е било спряно настоящото производство, но същото е прекратено с влязло в сила на 18.05.2017г. определение от 16.11.2016г., с оглед което е стабилизирана издадена заповед и изпълнителен лист. Представени са на стр. 86 и следващите от делото определението на САД от 27.01.2017г., с което е оставена без уважение частната жалба срещу прекратителното определение на СГС и определението на ВКС под №234/18.05.2017г. по ч.т.д.№932/2017г., с което не е допусната касация на акта и с постановяването на което е влязло в сила прекратителното определение.

Не се спори и се установява от приложеното към исковата молба постановление от 26.01.2016г., че по издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20158440403715 по описа на ЧСИ С. Я., рег.№ 844 на КСЧИ, който е издал постановление за овластяване на взискателя да предяви иск по чл. 517, ал.4 от ГПК за прекратяване на „К.“ ЕООД. Установява се, че срещу постановлението е била подадена жалба, по която е образувано частно гражданско дело под №9770/2017г. на СГС, І г.о., по което е постановено определение от 21.09.2017г., с което жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, което определение към настоящия момент е влязло в сила с потвърждаването му с окончателен акт от въззивната инстанция, а именно - определение от 30.3.2018г. по гражданско дело 6394/2017г. на Апелативен съд – София, което се установява от справката по деловодната система.

Видно от представеното на стр. 99 от делото удостоверение с № 055876/12.09.2017г. към датата на същото, задължението на „Х.И.Б.“ АД, за което е образувано процесното изпълнително дело не е погасено и възлиза на сумата от 14 846 518,88 лв. –главница, мораторни лихви в размер на 4 934 415,92 евро с левова равностойност 9 650 878,68 лв. и описаните разноски – присъдени в размер на 1 175 176,96 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 192 600,24 лв., като длъжникът е посочено, че дължи и 33 417,45 лв. – обикновени такси и 2 296 219,10 лв. – пропорционална такса по ТТР към ЗЧСИ.

Към момента на депозиране на исковата молба, заведена на 27.01.2016г., видно от справка по публичния ТР, ответното дружество „К.“ ЕООД е еднолично търговско дружество с едноличен собственик на капитала – „Х.И.Б.“ АД, който притежава всичките дялове от капитала, който е внесен и е 5 000лв. Видно от справка по публичния ТР по партидата на „К.“ ЕООД са вписани посочените запори, включително и под № 4 – този на ищеца „КТБ“ АД под № 20151216161523, като под №002 е вписан запор в полза на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. По делото е приложено и самото запорно съобщение от ЧСИ Я. от 10.12.2015г.

Вписан е и трети запор, който е по определение на САС от 19.08.2015г., представено на стр. 44 от делото, а именно с него са наложени предварителни обезпечителни мерки по чл. 629а от ТЗ във връзка с молба на „КТБ“ АД по чл. 625 от ТЗ срещу „Х.И.Б.“ ЕАД по т.д.№ 1189/2015г. на СГС, VІ-6 състав. Съдът след служебна справка установи, че това дело е прекратено с определение от 02.11.2017г., което е влязло в сила на 21.11.2017г.

Установява се от справка по ТР и приложените към отговора документи от същия, че по заявление А4 20160205180251 е извършено вписване на промени по партидата на „К.“ ЕООД, като въз основа на представения протокол от извънредно Общо събрание от 05.02.2016г. е взето решение за преобразуване на дружеството в ООД с оглед приемане на съдружник – „ТМН“ ЕООД, като е взето решение за увеличаване на капитала на дружеството на 55 000 лв. чрез записване на нови 500 дружествени дяла, приет е и е подписан нов дружествен договор. Представено е решение на едноличния собственик на капитала от 22.01.2016г., с което е уважена молбата по чл. 122 от ТЗ, подадена от „ТМН“ ЕООД за приемането му като съдружник. Документът е оспорен от ищеца като антидатиран.

Други доказателства във връзка с този частен документ не са ангажирани.

По делото е представен ревизионен акт от 12.01.2017г., с който са установени описаните задължения на „Х.И.Б.“ АД по ЗСКПО, ДОПК и ЗДДФЛ в посочените размери, като същият е връчен на 26.01.2017г. В акта е описано, че с постановления за налагане на ПОМ от 03.04.2015г. са наложени запори върху акции, но същите са спрямо дружествата „А.“ АД и „К.А.“ АД. Липсват данни да е наложен запор върху дяловете на длъжника в „К.“ ООД.

С представеното на стр. 170 и следващите решение на СГС, ТО по гр.д.№8995/2017г. по жалба на „КТБ“ АД частично е изменено разпределението на суми, извършено с протокол от 04.05.2017г. по изп. дело № 20158440403715. С представеното решение на САС от 23.01.2018г. по в.ч.гр.д.№20/2018г. горецитираното решение е частично отменено, като сумата от 680 551,01 лв. е определена за погасяване на задължението по главницата от 35 100 000 евро на първоначалния взискател – „КТБ“ АД.

С молбата на третото встъпило лице е представен договор за продажба на вземания чрез пряко договаряне от 18.09.2017г., съгласно който „К.т.б.“ АД като продавач е прехвърлила на „Д.к.к.“ ЕАД, като купувач, на основание чл. 85, ал.6, т.2 от ЗБН съвкупност от два броя кредитни сделки на „Х.И.Б.“ АД, а именно кредитна сделка по договор за банков кредит от 08.12.2011г. с описаните анекси, и по договор за банков кредит от 17.04.2014г. В чл.2.5 от договора е уговорено, че прехвърлянето на вземанията се счита извършено от влизане в сила на договора между страните. Договорът е оспорен от ответника, който твърди, че същият е нищожен поради невъзможен предмет, а също оспорва истинността му и твърди, че не е бил уведомяван за цесията.