Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 232 от 28.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 392/2024
Вид
Протокол № 232
Подписан
28.10.2024
В сила
28.10.2024
Състав
Станислав Петров Георгиев, Христо Василев Симитчиев, Надежда Лукова Махмудиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2в, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ПРОТОКОЛ

№ 232 гр. Пловдив, 25.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20245000500392 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Жалбоподател М. М. С., редовно призован по телефона, не се явява, не се представлява.

Ответник П.Р.Б. редовно призовани, представляват се от апелативния прокурор И.П.

СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 7120/19.07.2024г. от М. М. С. против решение № 277/02.07.2024 г., постановено по гр.д. № 302/2023 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, вр. чл. 52 ЗЗД, срещу П. на РБ, за сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС.

1

Решението е обжалвано в неговата цялост като са развиват съображения за неправилност и незаконосъобразност и се завява искане същото да бъде отменено като жалбоподателят настоява да бъде постановено друго, с което му се присъди исканото обезщетение в пълен размер.

Направено е доказателствено искане за извършване на съдебно медицинска експертиза, отказана му от първостепенния съд.

От въззиваемата страна П. на Р.България не е постъпил отговор.

Подадена е писмена защита от жалбоподателя и заявява, че ако не може да се яви да се даде ход на делото, поддържа исковата молба и въззивната си жалба, излага аргументи по същество.

Прокурорът: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам.

Считам, че е неоснователно искането за назначаване на реална СМЕ, за която не съществуват съмнения да е неправилна. Не се излагат аргументи в тази насока, които биха могли да са от значение за опровергаването на изводите на експертизата.

По искането на жалбоподателя за назначаване на експертиза, съдът намира следното:

Искането е неоснователно.

На първо място твърденията, че не е извършен преглед на жалбоподателя се опровергават от данните от експертизата, от твърдението на самия жалбоподател, който е бил останал недоволен от самия преглед, което само по себе си е признание, че прегледът е извършен при доктора. Освен това не е и необходимо да се поиска повторна експертиза предвид факта, че няма спор, че жалбоподателя страда от заболяването, за което твърди и от друга страна е въпрос по същество доколкото има значение дали е можел да пише сам 15 машинописни страници, с оглед твърдението му, че му е отказано да бъдат преснимани от съответния прокурор.

Ето защо съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на СМЕ.

ПРИЕМА писмената защита.

С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът 2 намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход по същество и затова,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите въззивната жалба без уважение и потвърдите решението на ОС Хасково като правилно и законосъобразно.

Безспорно е установено по делото, че не са нарушени чл. 47 от Хартата за основните права в ЕС и също така чл. 6 от ЕКЗПЧ. Експертизата категорично сочи, че не е съществувала каквато и да е пречка жалбоподателя да води писмени бележки, както и му е предоставена тази възможност. Самото заболяване не го ограничава в тази насока, за което твърди. Самият чл. 47 от Хартата е в три хипотези, като в случая не е налице нито една от тези хипотези, което се претендира от жалбоподателя..

Приложима в случая е нормата на чл. 6 от ЕКЗПЧ и по-скоро ал. 3, б.“б“ да има достатъчно време, възможност и подготовка за своята защита.

Установено е безспорно, че лицето е имало гарантирани права в наказателното производство.

Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 25.11.2024 г.

Протоколът изготвен в с.з.

Заседанието се закри в 9:53 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

3