Решение № 55 от 19.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Варна, 19.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20243100502076 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община Аксаково, обл.Варна, с административен адрес: гр.Аксаково, ул.“Г.Петлешев“ №58б, представлявана от Кмета А.С., действаща чрез юрисконсулт Весела Юнакова, против Решение №2709 от 15.07.2024г. постановено по гр.д.

№10769/2023г. на Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от “ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, с ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ №5, представлявано от И.И.Г. и П.А.Ш., действащи чрез адв.Я. Я., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Радко Димитриев“ №59А, иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, като е осъден жалбоподателя, да заплати сумата от 192лв., представляваща застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца на 01.03.2023г. на М. М. М. по имуществена застраховка “Каско стандарт“, обективирана в Застрахователна полица №4704220800001079, валидна от 16.03.2022г. до 15.03.2023г. и заведена в застрахователното дружество Щета №470422232309412 за нанесени материални щети на лек автомобил марка и модел “Фолксваген Туарег“, с рег.№***, в резултат от настъпило ПТП на 20.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска21.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Поддържа се, че неправилно съдът е приел за установени елементите на 1 фактическия състав по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 и чл.45, ал.1 от ЗЗД. Поддържа се още, че възприетата от съда фактическа установеност се базира единствено на предположения. Оспорва се механизма на ПТП и причинно-следствената връзка с вредите, причинени на застрахования автомобил, а именно че е доказан факта на попадане на процесният автомобил в необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което, е получил материални вреди. Твърди се, че в случая предвид невъзможността, след настъпване на инцидента, процесното МПС да продължи придвижването си на собствен ход, пътнотранспортното произшествие задължително е трябвало да се установи от компетентните органи на КАТ по аргумент от чл.125, т.8 от ЗДв.П. Също така задължителното посещаване на мястото на ПТП от органите на МВР е предвидено и с разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 от Наредба №1з-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, поради което при настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, е следвало да бъде съставен протокол за ПТП с материални щети от службите за контрол на Министерство на вътрешните работи. Твърди се, че липсата на съставен протокол за ПТП-официален документ изготвен от компетентните органи, прави невъзможно доказването, не само на действителното настъпване на ПТП и неговият механизъм, но и на обстоятелството, че автомобилът се е движел със съобразената за пътния участък скорост по смисъла на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата. Сочи се, че липсата на протокол за ПТП, води не само до нарушение на чл.2, ал.2 от Наредба № 1з-41 от 12.01.2009г., но и до невъзможност да се извърши тест на водача за наличието на алкохол или упойващи вещества, при наличието на които биха настъпили различни правни последици. Сочи се, че констатациите за настъпило ПТП и мястото на инцидента, като и всички твърдения на ищеца, се базират единствено на заинтересованите сведения, дадени от М. М. М., имащ пряк интерес от полученото застрахователно обезщетение и декларираните обстоятелства от З. С. П., която се намира в съпружески отношения с водача на процесния автомобил. Оспорват се обстоятелствата касаещи начина на доказване на щетите по автомобила. Сочи се, че представения по делото снимков материал, е от дата 21.02.2023г., а в исковата молба и в представената декларация от водача на МПС за настъпване на застрахователно събитие, за дата на настъпване на ПТП е посочена 20.02.2023г., което свидетелства за това, че огледът не е извършен на място. Твърди се, че това създава несигурност, дали снимките са направени на мястото на настъпилото ПТП или на друго място, както и дали не са направени в друга връзка, т.е. възниква основателно съмнение, че ПТП не е настъпило на път стопанисван от общината на посочените исковата молба място и дата, и при преминаване през посоченото препятствие. Още повече, че по сведения на отговорните служители от общината, към датата на настъпване на ПТП, процесният участък от пътя е бил в изправност. Моли се за отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго от въззивният съд, с което да се отхвърли изцяло искова претенция.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Оспорват се доводите на 2 жалбоподателя за неправилност на атакуваният съдебен акт и за недоказаност на претенцията, като се поддържа, че в съвкупност събраният по делото доказателствен материал установява, че виновното бездействие на служители на ответника, е довело да настъпване на вредоносния резултат. Оспорват се като неоснователни доводите на въззивника, че процесното ПТП задължително е трябвало да се установи от компетентните органи на КАТ, които е следвало да бъдат уведомени и да посетят мястото на настъпването му. Сочи се, че процесната повредата не попада в хипотезата на чл.101, ал.2 и ал.3 от ЗДвП, а е била отстранима, съответно процедура по чл.125, т.8 от ЗДвП е неприложима. На следващо място се сочи, че подписаните частните свидетелстващи документи, каквито са декларацията за настъпване на застрахователно събитие и заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, имат формална доказателствена сила и съдът е свободен да прецени съответните факти по вътрешно убеждение и чрез съпоставката му с останалите материали по делото, без да е обвързан с обективираното в тях. Поддържа се, че процесните частни свидетелстващи документи са удостоверили факти и обстоятелства, които са установени и потвърдени в хода на съдебното производство, с други доказателства-САТЕ, разпит на свидетел и всички други приложени материали по делото. Оспорват се доводите на жалбоподателя свързани с възможното движение на водача на увреденото моторното превозно средство с несъобразена или неразрешена скорост за пътния участък, като се поддържа, че тежестта за доказване на това е на Община Аксаково, която не е съумяла да го стори. Изложени са подробни съображения, че в случая не е налице съпричиняване на вредоносният резултат, като се сочи относима съдебна практика. Оспорват се възраженията на жалбоподателя, касаещи неустановеност на мястото на настъпване и на механизмът на ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка между събитието и констатираните увреждания на автомобила, също така и относно размера /стойността/ на вредата. Поддържа се, че се посочените обстоятелства са категорично установени в хода на първоинстанционното производство, като е изложен подробен анализ на събраните доказателства. С оглед изложеното се моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез постъпила писмена молба от пълномощник, поддържа становището си за неправилност на обжалваното решение и за неоснователност на претенцията. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответника по жалбата, чрез пълномощник, поддържа становището се за правилност и законосъобразност на атакуваното решение, респективно за неоснователност на жалбата.

Претендира деловодни разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 и чл.45, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Община Аксаково да заплати на “ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, сумата от 192лв., представляваща изплатено от застрахователят обезщетение по Щета №470422232309412 за претърпени материални щети от л.а.“Фолксваген Туарег“, с рег.№*** в следствие от ПТП, настъпило на 20.02.2023г., ведно със законната лихва върху 3 главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-21.08.2023г. до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че гореописаният инцидент е настъпи при движение по пътя от с.Слънчево към Автомагистрала “Хемус”, на около 200 м. преди пътния възел за качване на магистралата, посока Варна, като водачът на лек автомобил “Фолксваген Туарег”, с рег.№***, преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат от което е уредена предна дясна гума на автомобила. Сочи се, че към датата на събитието автомобила е бил застрахован по имуществена застраховка “Каско Стандарт” в ищцовото дружество със Застрахователна полица №4704220800001079, със срок на действие до 15.03.2023г. Твърди се, че собственика на автомобила подал заявление за изплащане на обезщетение, по което била заведена Щета №470422232309412 и извършен оглед на щетите, резултата от който е обективиран с Опис на претенция №51-04000-00602/23/21.02.2023г.

Твърди се, че при огледа била установена повреда на предна дясна гума на процесния автомобил, налагаща подмяната й и с нова на стойност 240лв., установена с касов бон издаден от “Примекс” ЕООД. Поддържа се, че застрахователят определил обезщетение за увредената гума в размер на 192лв. на база 80% остатъчна стойност, която сума била заплатена на застрахования на 01.03.2023г. Поддържа се, че ответната община има задължение да осигури безопасно движение по общинската пътната мрежа, респективно че като не е обезопасила и обозначила процесния пътен участък, носи отговорност за претърпените вреди в резултат от недостатъците на пътното платно. Поддържа се още, че с оглед изплатеното застрахователно обезщетение и на основание чл.410, ал.1 от КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата. Ето защо се претендира се осъждане на ответника да заплати процесната сума, ведно със законна лихва върху нея, считано от депозиране на исковата молба в съда.

С постъпилият отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на иска, като се твърди, че не са доказани елементите на фактическия състав на иска по чл.410 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД, тъй като липсват официални документи, удостоверяващи настъпването на инцидента, а наличните частни такива са изготвени от заинтересовани лица. Поддържа се, че не са установени, с безспорни доказателства, мястото и времето на настъпване на ПТП, скоростта на движение на процесния автомобил преди ПТП и дали са били налице обстоятелства ограничаващи видимостта на водача. В тази връзка се поддържа, че водачът е могъл да избегне препятствието и да парични увреждания на автомобила. Поддържа се още, че не е доказана и изправността на гумите преди настъпване на ПТП. В условията на евентуалност, се претендира редуциране на обезщетението, поради съпричиняване на вредоносният резултат от страна на застрахования водач.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и 4 правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.