Решение № 206 от 13.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20251100513915 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника М. С. П. срещу постановление от 22.10.2025 г. по изпълнително дело № 20259220400041 на частен съдебен изпълнител И.Д., с което същият е отказал да прекрати образуваното срещу длъжника изпълнително дело.

Жалбоподателят сочи, че отказът бил незаконосъобразен, тъй като вземането на взискателя било погасено по давност. Изпълнителният лист бил издаден през 20011 г., било образувано и предходно изпълнително дело. От 2015 г. по него не били извършвани действия по изпълнението и същото било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/.Такива не били извършвани и до образуване на настоящото изпълнително дело. С изявление на жалбоподателя по делото е релевирано възражение за погасяване на вземанията по давност.

Взискателят не е подал отговор.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, като счита жалбата за неоснователна.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в двуседмичния срок от съобщението по чл. 436, ал. 1 ГПК Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК акт.

1

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. В случая делото е образувано през 2025 г., поради което това основание не е нелице.

Сред изчерпателно от анализа на основанията за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1 ГПК и това за приключването му по чл.

433, ал. 2 ГПК следва, че дори и основателно възражение за давност не е сред тях. Ето защо и същото не може да бъде съобразявано от съдебния изпълнител. Защитата на длъжника следва да се осъществи чрез предявяване на иск за недължимост на сумите по чл. 439 ГПК

, респ. на иск по чл. 55

ЗЗД – ако е налице плащане.

Настоящото решение не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал.

4, изр. 2 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСАТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника М. С. П. от 05.11.2025 г. срещу постановление от 22.10.2025 г. по изпълнително дело № 20259220400041 на частен съдебен изпълнител И.Д., с което същият е отказал да прекрати образуваното срещу длъжника изпълнително дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2