Определение № 8443 от 15.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8443 гр. София, 15.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Х.в като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503396 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248 вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от адв. Л.К.Б. срещу определение №

6425/15.02.2026г. постановено по гр.д. № 75194/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 175 състав и с което е оставена без уважение молбата на същия по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решение № 23045/15.12.2025г. в частта за разноските и относно размера на присъдените на пълномощника на ищеца разноски за производството на основание чл.78 ал.1 от ГПК вр. чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Възраженията в жалбата са, че първоинстанционният съд неправилно е определил дължимото адвокатско възнаграждение по смисъла на чл.7 ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е сумирал интереса по предявените обективно съединени искове. Поддържа, че е налице константна практика на ВКС, съгласно която материалният интерес при обективно кумулативно съединяване на искове, се определя върху цената на всеки от исковете поотделно и нте може да бъде по – нисък от размерите предвидени в горецитираната наредба, поради което и на адв. Б. се дължи възнаграждение в размер на 1740,57 лв. Твърди, че районният съд превратно е направил извод, че е налице злоупотреба с права от страна на ищеца по делото и нейния пълномощник, като наличието на други дела и по други договори за потребителски кредит не следва да бъде санкционирано с неприсъждане на адвокатски възнаграждения за положения труд. Моли определението да бъде отменено и постановено ново, с което се измени постановеното решение в частта за разноските, като на адв. Б. се присъди адвокатско възнаграждение в размер на още 1640,57 лв..

Насрещната страна – „КРЕДИРЕКТ“ЕООД в депозирания отговор по чл.276 ал.1 от ГПК изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Посочва, че правилно първоинстанционният съд преценил наличието на множество дело между ищеца и пълномощника й адв. Б. и ответника, както и други ответници по договори за потребителски кредити за злоупотреба с права и с цел генериране на доходи от адвокатски възнаграждения. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и се запозна с 1 доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимарана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и при наличие на правен интерес, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните мотиви:

С решение № 23045/15.12.2025г. по гр.д. №75194/2024г. Софийски районен съд по предявени от Р. П. Л. срещу „КРЕДИРЕКТ“ЕООД е прогласил за нищожен на основание основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, сключения между страните договор за потребителски кредит № 962319 от 14.11.2023 г.и на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД е осъдил „КРЕДИРЕКТ“ЕООД да заплати на Р. П. Л. сумата от 1 154,84 лв. като неоснователно платена по обявения за нищожен Договор за потребителски кредит № 962319 от 14.11.2023г., както и направените от нея разноски на осование чл.78 ал.1 от ГПК – 677,24 лв. – съответна част от направените такива за внесена държавна такса и депозит за възнаграждение за вещо лице. На основание чл.78 ал.1 от ГПК вр. чл.38 ал.2 от ЗАдв. с решението ответникът „КРЕДИРЕКТ“ЕООД е осъден ада заплати на адв. Л.

Б. адвокатско възнаграждение от 100,00 лв.

С обжалваното в настоящото производство определение № 6425/15.02.2026г. постановено по реда на чл.248 от ГПК, което производство е инициирано с молба на адв. Л. Б., първоинстанционният съд е отказал да измени решение № 23045/15.12.2025г. по гр.д.

№75194/2024г. Софийски районен съд в частта за разноските и да присъди на адв. Б. допълнително възнаграждение за оказаната от нея безплатна правна помощ.

Както е прието в определение № 146/04.04.2022г. по ч.т.д. № 358/2022г. на ВКС, II т.о., определение № 77/24.02.2022г. по ч.т.д. № 1692/2021г. на ВКС, I т.о.,, определение № 60173 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1590/2021 г., I г. о., определение № 404/26.10.2020г. по ч.гр.д. № 2883/2020г. на ВКС, I V г.о./, която практика настоящият състав споделя, за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 Закона за адвокатурата пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38 ал. 1 Закона за адвокатурата, без да е необходимо да се ангажират доказателства за последното. Видно от представения в първоинстанционното производство договор правна помощ и съдействие от 22.10.2024г.., горното условие е изпълнено, като ищецът и адв. Б. изрично са договорили, че процесуалното представителство се предоставя по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

Настоящият състав споделя принципното становище, че при систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 2 ал. 5 вр. чл.7 ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, че под материален интерес се взима предвид цената на всеки обективно съединен иск поотделно и се определя за всеки от така съединените искове поотделно минималното възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноските, в какъвто смисъл е и определение № 146/04.04.2022г. по ч.т.д. № 358/2022г. на ВКС, II т.о., определение № 77/24.02.2022г. по ч.т.д. № 1692/2021г. на ВКС, I т.о., определение № 60173 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1590/2021 г., I г. о., определение № 404/26.10.2020г. по ч.гр.д. № 2883/2020г. на ВКС, IV г.о.По гр.д. №75194/2024г. на СРС, ГО, 175 състав са предявени две обективно кумулативно съединени искови претенции, едната частично уважена.

Съдебният състав съобразява обстоятелството, че правилото регламентиращо отговорността за разноски за възнаграждение за един адвокат - чл. 78 от ГПК касае действително направените от страната разноски, а не бъдещи или уговорени такива. При осъществено безплатно процесуално представителство по реда на чл.38 ал.1 от ЗАдв. липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар т.е. направен от страната разход, който да бъде заплатен от насрещната страна. Именно поради това адвокатското възнаграждение се присъжда в полза на осъществилия безплатно процесуално представителство адвокат в размер, опреден от съда по реда на чл. 38 ал.2 от ЗАдв., 2 като същия не е обвързан от претендирания размер от адвоката в представен от него списък по чл.80 от ГПК. /съответно претендирания от адвоката не подлежи на намаляване поради прекомерност на основание чл.78 ал.5 от ГПК/.

Действително, разпоредбата на чл. 38 ал. 2 ЗАдв предвижда, че възнаграждението на адвоката, предоставил безплатна правна помощ при основанията на чл. 38 ал. 1 ЗАдв, следва да бъде присъдено в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът приема, че не е ограничен от минимума, установен с нормата чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като следва да съобрази разрешенията дадени в решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на СЕС и по преюдициално запитване, дадено в т. 1 от решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. - задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК/, а именно:

Съгласно решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на СЕС съдът е извел задължение на националният съд да гарантира присъждане на разумния размер на подлежащите на възстановяване разноски, съблюдавайки принципа на пропорционалност, справедливост, като при необходимост, оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по дело 106/1977 на Съда на ЕО. В същия дух е и решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по т.1, в което се посочва, че когато правната уредба е от естество да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 пар. 1 ДФЕС, всеки съд следва да прецени дали с оглед на конкретните условия за прилагането й дали нейното съдържание отговаря на легитимни цели и дали наложеното с нея ограничение се свежда до необходимото за изпълнението на тези цели. Това тълкуване и възможността съдът да съобразява посочените критерии при присъждане на разноски и да не прилага част от разпоредби от действащото национално законодателство и определя справедлив и пропорционален размер на адвокатско възнаграждение кореспондира и с разпоредбата на чл.3 от ГПК,задължаваща участниците в гражданското съдопроизводство да упражняват добросъвестно процесуалните си права и съобразно с добрите нрави, респективно – задължение на съда да не допуска злоупотреба с такива.

С постановеното решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. изрично е посочено, че съдът следва да откаже прилагането на национална уредба, която определя задължителен минимален размер на адвокатските възнаграждения, когато противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, както и че забраната за уговаряне на възнаграждение под минималните размери в тази уредба респ. съдът да е обвързан и да не може да присъди възнаграждение под този минимален размер несъмнено е „ограничение на конкуренцията“ с оглед на целта, като такова при такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, като във всеки случай, когато съдът установи, че е нарушена забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС е длъжен да откаже приложението на националната уредба. – в т. см. и определение № 474 от 28.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 3 961/2023 г., I т. о./.

Именно с аргумента, че е налице нарушение на с оглед легитимните цели на тежестта за разноски, както и съобразявайки принципа по чл.3 от ГПК за недопускане злоупотреба с права и съобразяване на обстоятелствата: всички отделни искови претенции са въз основа на едно материално правоотношение, материалния интерес по два от исковете е в размер по – нисък от минималния адвокатски хонорар по чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г., както и съобразно фактическата и правна сложност на делото, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия, както и при отчитайки необходимата правна квалификация за извършване на тези действия за гарантиране на правото на страната на адвокатска защита, като съобразява и обстоятелството, че действително са налице множество идентични дела водени от същия ищец и 3 пълномощник по договори за потребителски кредити и изрично цитирани като номера в обжалваното определение, но сред тях не се установява наличие на още дела, касаещи ответника и процесния договор за потребителски кредит, поради което и счита, че в конкретния случай, адвокатско възнаграждение от 240,00 лв. е съответно и справедливо.

Следователно определението, предмет на обжалване в настоящото производство, следва да бъде отменено в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и решението следва да бъде изменено като ответникът бъде осъден да заплати на адв. Л. Боридома сумата от още 140, 00 лв./ 71,58 евро - представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

С оглед на разпоредбите на чл. 274 ал. 3 т. 2 и ал. 4 ГПК вр. чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 6425/15.02.2026г. постановено по гр.д. № 75194/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 175 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на адв. Л. Б. по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решение № 23045/15.12.2025г. по същото дело в частта за разноските и присъждане на допълнително възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за разликата над 100,00 лв. до 240,00 лв ., като ВМЕСТО НЕГО: