Присъда № 32 от 04.06.2024, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 551/2023
- Вид
- Присъда № 32
- Подписан
- 04.06.2024
- Състав
- Пламен Стоянов Георгиев
Цитирани разпоредби
- § 6, т. 11 · Закон за движението по пътищата
- § 1, т. 17 · Закон за управление на отпадъците
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 194 · Наказателен кодекс
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал.1, т. 4 и т. 12 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал.1, т. 4 и т. 12 · Наказателен кодекс
- чл. 290, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
МОТИВИ към Присъда № 32 от 04.06.2024 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.о.х.д. № 551 по описа за 2023 година.
Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия П. Т. Я. от град Хасково обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т.4 и т. 12, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
18, ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на 07.04.2022 г. в град Хасково, при условията на посредствено извършителство чрез К. С. Щ. и С. К. Г. и чрез използването на МПС - лек автомобил марка „***, модел „*** с рег. № **** с прикрепено към него ремарке за лек автомобил, неустановена марка, с рег. № ****, е направил опит да отнеме чужда движима вещ, а именно лек автомобил марка „****“, модел „***“ с рег. № *****, на стойност 750.00 лева, от владението на С. Н. П. от град Хасково без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението против подс. П. Т. Я. във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано.
Подлага на анализ достоверността на гласните доказателства и приема, че от събраните в хода на съдебното следствие такива, както и писмени доказателствени средства, безспорно се доказало, че подсъдимият бил осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението, за което му било повдигнато обвинение, като на посочените дата и място, в условията на посредствено извършителство, чрез С. Щ. и С. Г. и чрез използваното моторно превозно средство с прикрепено към него ремарке с неустановена марка, направил опит да отнеме процесната чужда движима вещ, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини. Осъществявайки престъплението по чл. 195, ал.1 т. 4 и т. 12, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, подсъдимият, според представителя на държавното обвинение, бил действал като посредствен извършител чрез свидетелите К. С. Щ. и С. К. Г., тъй като не бил осъществил непосредствено изпълнителното деяние на престъпния състав, изразяващо се в отнемане, а за фактическите действия по прекратяване на властта на собственика на лекия автомобил използвал посочените лица при несъзнателно участие от тяхна страна. Деянието, според прокуратурата, не било довършено, а било спряло, тъй като изпълнителното деяние на престъплението „кражба“ било довършено, когато били осъществени двата елемента, а именно прекратяването на фактическата власт и установяване на своя върху предмета на престъплението от страна на дееца. В случая, подсъдимият бил прекъснал фактическата власт върху лек автомобил марка „****“, модел „***“, собственост на С. П. от гр. Хасково, но не могъл да установи своя такава, 1 която да му осигури необезпокоявано фактическо или юридическо разпореждане с отнетата вещ, като подробно аргументира тази си теза.
Предлага, при индивидуализацията на наказателната отговорност, като смекчаващи обстоятелства, да се има предвид единствено положителното процесуално поведение на поведение, както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие и че бил оказал съдействие на органите на досъдебното производство. Като отегчаващи такива, следвало да се отчетат характеристичните данни, стойността на предмета на престъплението, начина на неговото извършване и това, че имало няколко квалифициращи признака. Трябвало да се има предвид и факта, че всичко било останало във фазата на опита. Наказанието, което следвало да бъде определено по вид предлага да бъде „Лишаване от свобода“, което да бъде наложено за срок от 10 месеца, а изпълнението му - отложено с изпитателен срок от 3 години, на основание чл. 66 от НК. Разноските, които били извършени в хода на досъдебното производство, следвало да бъдат възложени на основание чл.
189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия.
Частният обвинител С. Н. П. от град Хасково заявява пред съда в хода на съдебните прения в съдебно заседание, че поддържа наред с представителя на РП - Хасково, повдигнатото на подсъдимия обвинение, придържа се към изложеното от прокурора при обосноваване основателността на обвинителната теза.
Защитникът на подсъдимия П. Т. Я. – адв. Н.П. от АК – Хасково пледира при произнасянето на присъдата да се вземат под внимание многобройните доказателства, обосноваващи извод за невинност на неговия подзащитен, като оспорва обвинителната теза, както и изложената фактология в обвинителния акт. Твърди, че буди съмнение истинността на доказателствените източници, ангажирани от страна на държавното обвинение, върху, които се гради цялата теза, а именно показанията на двамата свидетели - К. Щ. и С. Г. и подлага на критичен анализ достоверността на техните показания с оглед естеството на дейността, която двамата упражнявали и възможната заинтерисованост в производството по случая. От друга страна били обясненията на неговия подзащитен и показанията на основния свидетел, незаинтересован от изхода на процеса свидетелят М. М., който имал преки и непосредствени впечатления за факти от значение по случая, влияещо на преценката относно липсата, както на обективната, така и на субективната страна на това деяние. Изразява несъгласие и с твърденията на прокурора, че подс. П. Я. бил получил 240 лева, като това било заблуждение за посредствените извършители, защото превозното средство щяло да бъде присвоено от подсъдимия, впоследствие след отдалечаване. Счита, че налице била сделка, която била приключила още с натоварване на този автомобил. По отношение на двете квалифициращи обстоятелства по т. 4 и по т. 12 на чл. 195 от НК, счита, че ако предметът на кражбата било моторно превозно средство, то следвало да се има предвид, че тези превозни средства, които били оставени на тротоарните площи в Община 2
Хасково се считали за отпадъци, като в § 6, т. 11 от Закона за движението по пътищата се посочвало, че моторно превозно средство е пътно превозно средство снабдено с двигател за предвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства, а в § 2 се казвало, че снетите от отчет пътни превозни средства се считали за отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците, а състоянието на процесното изисквало тъкмо такъв извод. Процесният случай се характеризирал и с особености в изпълнителното деяние, а именно, че при деянието по този текст законодателят възвеждал прекратяване фактическата власт на владелеца и установяване от дееца на негова фактическа власт върху вещта, като подробно аргументира, че в случая не се касаело за опит, а за довършено престъпление и то по смисъла на чл. 194 от НК, предвид липсата на квалифициращи вината обстоятелства. Като последица от този анализ, в случая следвало да бъде приложена и ал. 3 на чл. 194 от НК, защото се касаело за маловажен случай, предвид стойността на автомобила. Това обуславяло преквалификацията на стореното от основния състав и доколкото се касаело за вещ в размер на до две минимални работни заплати, която към 2022 г. била в размер на 710 лева, следвало да бъде приложен текстът чл. 218б от НК и наложена глоба по административен ред от 100 до 300 лева, каквото искане отправя при условията на евентуалност.
Подсъдимият П. Т. Я. заявява, че разбира обвинението, но не признава за виновен по него. В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения за случая, а в своя защита се придържа към изложеното от неговия защитник.
В даденото му право на последна дума моли за присъда, с която бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П. Т. Я. е роден на *********, с адрес за призоваване в страната: град Х., ул. „**** № ****
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 230222005000089635, издадена от Районен съд – Хасково на 22.02.2023 г. подсъдимият П. Т. Я. не е осъждан към датата, посочена в обвинителния акт, след като е реабилитиран по право за осъждането си по НОХД № 924 по описа на РС – Хасково за 2004 г. като с Решение № 40 от 23.02.2015 г. по АНД № 68/2015 г. е освободен от наказателна отговорност по реда и на основание чл. 78а НК за деяние по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева, платена на 12.03.2015 г.
От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че за същия има данни за заявителски материали и регистрирани криминални регистрации. Същият има данни, че е нарушавал обществения ред на 3 територията на РУП – Хасково, не е склонен към употреба на алкохол и други упойващи вещества. В квартала, където живее и сред съседите си се ползва с добро име, а в обкръжението му не се срещат криминално проявени лица.
Частният обвинител С. Н. П. бил собственик на лек автомобил марка „****, модел „***“ с рег. № ***** и рама № ***** , който не бил ползвал от дълго време и решил да го остави пред гараж, намиращ се в град Хасково, ул.
„***** собственост на свид. М. С. М. Двамата били сключили неформален договор за наем, тъй като се познавали от дълги години и били съседи. През 2021 г. частният обвинител С. П. имал финансови затруднения и търсел възможност за сключване на договор за потребителски кредит. В тази връзка той потърсил за услуга своя познат подс. П. Т. Я. за който знаел, че имал възможност да му съдейства. Така се и случило и на 05.05.2021г. свид. С. Н.
П. сключил договор за потребителски кредит с „Хит Кредит“ ООД с ЕИК 130913306, представлявано М. М. П. Главницата била в размер на 1000 лева, а общият размер на лихвата – 147.68 лева за срок от 8 месеца. Първоначално свид. С. П. платил общо 3 месечни вноски, като последната такава била на 14.08.2021 г. в размер на 100.00 лева. След това отново, поради финансови затруднения, преустановил плащанията. Тези закъснения станали достояние на подс. П. Я., който многократно провеждал разговори със С. П. и го приканвал да продължи да плаща вноските си по кредита. Въпреки това частният обвинител С. Н. П. не плащал дължимото.
Подсъдимият П. Т. Я. знаел за притежавания от частния обвинител С.
Н. П. лек автомобил марка „****, модел „***“ с рег. № **** и рама №*****, както и че превозното средство било оставено в град Хасково, ул. „***** в пространството пред гаража, собственост на свид. М. С. М. Последният бил сключил на 01.04.2024 г., според посоченото в представения в хода на досъдебното производство препис от Договор за наем на недвижим имот, с предмет собствения му гараж, на посочения адрес за сумата от 50 лева с подсъдимия П. Т. Я., тъй като частният обвинител не плащал редовно наемната цена.
На 07.04.2023 г. подсъдимият П. Т. Я. позвънил на свид. К. С. Щ. и му обяснил, че имал лек автомобил марка „***, модел „***“ с рег. № *** и рама № ****, който бил паркиран пред гараж, който ползвал под наем, на ул. „*** в град Хасково. Казал му, че имал намерение да го продаде за скрап като му искал сумата от 250 лева. Свидетелят К. Щ. се занимавал с дейност по изкупуване на бракувани леки автомобили за скрап, преценил, че тази цена била приемлива и се съгласил с предложението на подс. П. Я. Тъй като нямал представа къде точно се намирал лекият автомобил двамата се разбрали да се срещнат в град Хасково.
Същият ден, 07.04.2022 г., свид. К. С. Щ. се обадил на братовчед си свид. С. К. Г. и му бил казал за предложението на подс. П. Т. Я., като го помолил да ползват неговия автомобил марка „***“, модел ***“ с рег. №***, с прикрепено към него ремарке за лек автомобил /платформа/, неустановена 4 марка, с рег. № ****- също собственост на свид. С. К. Г., за да вземат автомобила, който подс. П. Т. Я. щял да му продаде. Свидетелят С. Г. се съгласил и двамата заедно със св. Щ. тръгнали с лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, с прикрепено към него ремарке за лек автомобил /платформа/, неустановена марка, с рег. № **** към гр. Хасково, където трябвало да се срещнат с подсъдимия. Срещата се състояла, като на нея подс.
Разпечатката съдържа 23 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f55f8e9-e39f-47c9-b427-f1289e7ed857