Решение № 304 от 07.10.2026, Районен съд - Бяла Слатина
- Съд
- Районен съд - Бяла Слатина
- Дело
- Гражданско дело 1281/2026
- Вид
- Решение № 304
- Подписан
- 07.10.2026
- В сила
- 07.10.2026
- Състав
- КАТЯ БОЖИДАРОВА АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 304 гр. Б.С., 07.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П. при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П. Гражданско дело № 20261410101281 по описа за 2026 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Българската държава, БУЛСТАТ 831909905, представлявана от министъра на З.то и храните, чрез инж. П. К. – Директор на ОД „З.“ - В., против Н. П. Н., ЕГН:
********** с адрес с.П., ***. Предявени са следните кумулативно съединени искове: с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. с чл.86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1694,92 евро /3314,98 лв./, включваща сумата от 1578,02 евро /3086,34 лв./ с начислен коефициент с падеж 01.10.2025 г., както и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 116,90 евро /228,64 лв./, за периода от 02.10.2025 г. до 05.06.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща стойност на неплатени месечни наеми за периода, дължими по Договор за наем №06/18.10.2019 г. и иск с правно основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД за разваляне на сключения между страните Договор за наем от 18.10.2019 г., вписан в СВ – Б.С. под вх.рег.
№2713/22.10.2019 г., акт №57, том 4, поради виновно неизпълнение на ответника.
В исковата молба се твърди, че съгласно Договор за наем №06/18.10.2019 г., вписан в СВ –Б.С. под вх.рег.№2713/22.10.2019 г., акт №57, том 4, сключен между министъра на З.то и храните, БУЛСТАТ 831909905, чрез директора на ОД – З. – В. от една страна като наемодател и Н. П. Н. от друга като наемател е предоставена за временно възмездно ползване земя от държавен поземлен фонд (ДПФ), както следва:
- 349,943 дка, находяща се в землището на с.Тлачене, общ. Б.С., обл. В., представляващи – Пасище, имот №725.63.7, четвърта категория, местност 1
„Родината“ с площ от 176,008 дка, при граници и съседи:725.21.52.506, ***, ***, *** И Пасище, имот №***, четвърта категория, местност „Родината“, с площ от 173,935 дка, при граници и съседи:***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, ***, *** и
***.
Сочи се още, че съгласно клаузите на договора за наем, по отношение на заплащането на годишната наемна вноска, а именно в т.4 от раздел I и т.5 наемателят се задължавал при сключване на договора и не по – късно от 01 октомври на всяка следваща стопанска година да внесе годишната наемна вноска по т.4, като представи на наемодателя оригинал или заверено копие на платежния документ. Съгласно договора годишната наемна вноска била в размер на 2931,00 лв. /1498,60 евро/, посочва още, че съгласно т.4.1 от клаузите на договора за наем годишният наем се индексирал с коефициента на инфлация, определен от НСИ за съответния 12- месечен период.
Поддържа се, че ищеца наемодател е изпълнил изцяло задълженията си по процесния договор и е предоставил за ползване имотите, в състояние, годно за ползване по предназначение.
Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава и не е изпълнил основаното си задължение за плащане на наемната вноска. Сочи се, че ответницата била уведомена с уведомителни писма с №№ПО-05/196/16.09.2025 г., ПО-051/05.01.2026 г. и ПО -05-46/20.02.2026 г., като всички писма били получени от ответницата.
Посочва се, че на 19.03.2026 г. е изпратена на ответницата нотариална покана с рег.№417, том 1 и акт 14 на Нотариус А.К., с която е предоставен на ответницата допълнителен 14- дневен срок за плащане от получаване на поканата. Твърди се,че поканата е получена на 20.04.2026 г. по реда на чл.47 ГПК, но към датата на депозиране на исковата молба не е налице изпълнение от страна на ответницата.
Моли да бъде постановено решение, с което да се развали процения договор и да се осъди ответницата да заплати дължимите суми. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание процесуалния представител на ищеца, заявява, че поддържа предявения иск. В производството са събрани писмени доказателства. В с.з. ищеца, чрез пълномощника си моли съда да се произнесе с неприсъствено решение на основание чл.238 от ГПК.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответницата по делото, следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответницата не е представила в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се явява и не изпраща представител в първото заседание по делото, за което е 2 редовно призована, както и не е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание /Разпореждане № 1411/22.06.2026 г. е връчено на ответницата, лично на 26.06.2026 г./.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, поради което ответницата следва да бъде осъдена да заплати направените от ищеца разноски в производството в общ размер на 393,79 евро.
При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. П. Н., ЕГН: ********** с адрес с.П., ***, да заплати на Българската държава, БУЛСТАТ 831909905, представлявана от министъра на З.то и храните, чрез инж. П. К. – Директор на ОД „З.“ - В., на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата от 1694,92 евро /3314,98 лв./, включваща сумата от 1578,02 евро /3086,34 лв./ с начислен коефициент с падеж 01.10.2025 г., както и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 116,90 евро /228,64 лв./, за периода от 02.10.2025 г. до 05.06.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща стойност на неплатени месечни наеми за периода, дължими по Договор за наем №06/18.10.2019г.
РАЗВАЛЯ по иск с правно основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД, предявен от Българската държава, БУЛСТАТ 831909905, представлявана от министъра на З.то и храните, чрез инж. П. К. – Директор на ОД „З.“ - В. срещу Н. П. Н., ЕГН: ********** с адрес с.П., ***, Договор за наем от 18.10.2019 г., вписан в СВ – Б.С. под вх.рег.№2713/22.10.2019 г., акт №57, том 4, поради виновно неизпълнение на ответника.
ОСЪЖДА Н. П. Н., ЕГН: ********** с адрес с.П., ***, да заплати на Българската държава, БУЛСТАТ 831909905, представлявана от министъра на З.то и храните, чрез инж. П. К. – Директор на ОД „З.“ - В., на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 393,79 евро – сторени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________ 4