Решение № 715 от 13.06.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 13.06.2019 гр.ВАРНА

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение – трети състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА при участието на секретаря

ЕЛКА И., като разгледа докладваното от съдия Юлия Бажлекова въззивно дело № 573 по описа за 2019 година на гражданско отделение на съда, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на И.Ю.А., чрез адв.Б.Д.- ВАК срещу решение № 4523/12.11.2018г., постановено по гр.д. № 733/18г. на ВРС, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен от въззивника срещу П.М.Т. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на изложени от ответника неверни данни, сигнали и видеозаписи и клеветнически обвинения, за разликата над присъдената сума от 800лв. до пълния претендиран размер от 5000лв. и за присъждане на законна лихва за периода от 18.12.2017г. до 29.12.2017г. и въззивникът е осъден да заплати на П.М.Т. сумата от 520,80лв., представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в разрез със събраните по делото доказателства и се претендира неговата отмяна. Оспорва като необоснован извода на съда за нисък интензитет на претърпените от ищеца страдания, като определения размер на обезщетението неправилно и незаконосъобразно е занижен. По изложени подробно доводи и съображения, моли решението в обжалваната част да се отмени като се постанови ново, с което искът се уважи в предявения размер. Претендира присъждане на разноските.

В срока за отговор, насрещната страна е депозирала насрещна въззивна жалба срещу, постановеното решение, в частта, с която П.М.Т. е осъден да заплати на И.Ю.А. сумата от 800лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, уронване на доброто му име и авторитет, в резултат на изложени от П.Т. на 18.12.2017г., 21.12.2017г. и 08.01.2018г. неверни данни/сигнали/, незаконни видеозаписи и клеветнически обвинения за извършено на 18.12.2017г. престъпление – кражба на гориво, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2017г. до окончателното й изплащане. Счита, че в посочената част решението е неправилно и незаконосъобразно, като по подробни доводи, изложени в насрещната въззивна жалба моли същото да бъде отменено и искът се отхвърли като неоснователен. Алтернативно моли да се намали размера на присъденото обезщетение, като се приеме, че е налице съпричиняване от страна на ищеца. Претендира присъждане на разноските по делото.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са в условията на обeктивно съединяване искове от И.Ю.А., срещу П.М.Т., с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, уронване на доброто му име и авторитет в резултат на изложените от ответника на 18.12.2017 г., 21.12.2017г. и 08.01.2018 г. неверни данни /сигнали/, незаконни видеозаписи и клеветнически обвинения за извършено от него на 18.12.2017 г. престъпление – кражба на гориво, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на увреждането – 18.12.2017г. до окончателното ѝ изплащане.

Ищецът твърди, че работи в „Трейднет Варна“ ЕООД като шофьор на цистерни за превоз на светли горива. На 18.12.2017г. натоварил композиция влекач и цистерна с дизелово гориво от база, в гр. Русе и тръгнал за гр. Варна. На отбивката в м.

„Дервента“, в района на гр. Цар Калоян, по пътя Русе-Разград, спрял камиона, за да облекчи естествената си нужда. При извършване на маневра за да продължи в посока за гр. Варна, видял колегата си П.М.Т. и съпругата му. Поздравили се, поприказвали и ищецът продължил за гр. Варна.

Когато наближил гр. Каспичан, прекият му ръководител И. Д. му наредил по телефона да се прибира незабавно в гаража в гр. Варна и да не разтоварва горивото. След пристигането, г-н Д. го извикал в офиса и му връчил искане да даде писмени обяснения защо е спрял на нерегламентирано място – на отбивката в м. „Дервента“. Обясненията ищецът представил на 19.02.2017 г. и в присъствието на колега- И. Д., извършил разтоварване. При извършената проверка се установило, че натовареното количество гориво от базата в гр. Русе съответства на разтовареното в гр.

Варна. От г-н Д., ищецът разбрал, че е получен сигнал от управителя на бензиностанцията в гр. Разград П.Т., за това, че го е видял на отбивката в м.

Дервента, гр. Цар Калоян, да точил гориво, както и, че е видял до цистерната спряла кола, поради което подозирал, че е предадено гориво на човека в колата.

Излага още, че на 21.12.2017 г. в офиса на дружеството – работодател, е осъществена среща за изясняване на случая, на която ищеца е попитан защо е спрял на нерегламентирано място, а ответникът го обвинил, че е точил гориво от цистерната и изказал съмненията си, че го е предал на паркираната до камиона кола. Ответникът показал видеозапис, направен с телефон, в който се виждало разлято петно от гориво по асфалта. На поставени въпроси ответникът е казал, че не е видял ищеца да точи гориво, не е видял туби, бутилки или други съдове за пълнене на гориво и не може да идентифицира спрялата до цистерната кола и от кого е управлявана. Среща се провела и на 08.01.2018г. На нея в присъствие на голямата част от колегите на ищеца, ответникът изказал пред всички мнение, че на две местата в България, се спирало и крадяло гориво: Петолъчката и Дервента и казал на ищеца пред пред останалите шофьори: „Ти също спираш на Дервента и точиш гориво“. Ищецът счита, че е несправедливо обвинен и оклеветен за кражба на гориво от ответника, който разпространил неверни факти и обстоятелства сред колегите на ищеца и работодателя. Твърди, че с това поведение на ответника е извършил посегателство върху честта, достойнството и доброто му име. Засегнати били душевното равновесие и физическото състояние на ищеца. Бил разстроен и неконцентриран, повишило се кръвното му налягане, което наложило да потърси медицинска помощ.

Ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер. Излага, че като изпълняващ длъжност „технически организатор“ във фирма „Трейднет

Варна“ ЕООД, с място на работа – бензиностанция в гр. Разград, получава гориво от различни шофьори и следи да не се допускат отклонения при доставките. На 18.12.201 г. пътувал със съпругата си с лек автомобил от гр. Разград за гр. Русе. Около 13:00 часа, преди гр. Цар Калоян, на паркинга-отбивка на заведението „Дервента“ видял товарен автомобил на фирмата, до който имало спрян друг автомобил в тъмен цвят. Това породило в него съмнения за причините и обстоятелствата, поради които е спряла цистерната. Докато паркирал, другият спрян до цистерната автомобил вече го нямало.Ищецът, който управлявал цистерната, слязъл и отишъл при него. Бил видимо притеснен. На въпроса, каква е била спрялата кола, ищецът първоначално отрекъл да е имало такава, а после обяснил, че имало кола, с която му донесли кайма и суджуци. След като ищецът тръгнал, на мястото, където била цистерната ответникът усетил миризма на нафта и било видимо, че има разлив по асфалта. Виждали се и следите от гумите на спрелия автомобил. Направил снимки. В изпълнение на служебните си задължения, информирал ръководните лица във фирмата и представил писмени обяснения, които били поискани от – вътрешен одитор на фирмата.

На проведена среща в офиса на фирмата в гр.Варна, обяснил какво е видял.

Счита, че не е извършил непозволено увреждане.

Безспорно е между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че ищецът и ответникът са ангажирани по трудово правоотношение при общи работодател -„Трейднет Варна“ ООД на длъжностите шофьор на цистерна за превоз на светли горива, съответно технически организатор – управител на бензиностанция в гр. Разград.

Безспорно е също, че във връзка със сигнал за съмнително спиране на автоцистерната управлявана от ищеца в района на отбивката в м. Дервента, гр. Цар Калоян, на пътя Русе – Разград и подозрения за нерегламентирано източване на гориво от ищеца, подаден на 18.12.2017 г. от ответника до работодателя, на 21.12.2017 г. и 08.01.2018 г. са проведени срещи в офиса на фирма „Трейднет Варна“ ООД, в гр. Варна, на които са присъствали и страните.

По делото са представени: писмени обяснения на ищеца от 19.12.2018г. във връзка с обстоятелствата наложили спиране на камиона и цистерната на 17.12.2018 г. в местност Дервента, по пътя Русе – Разград; писмо от И. Д., ръководител на звено шофьори в „Трейднет Варна“ ООД до ищеца, с което е поискано даване на обяснения; протоколи за разтоварване на гориво от 19.12.2017 г. и 20.12.2017 г.; две товарителници и два акцизни данъчни документа от 18.12.2017 г.; медицинско направление, издадено на 28.12.2017 г.

Като доказателства по делото са приети и представените от ответника копия на кореспонденция по електронна поща от 18.12.2017 г., проекто-протокол от 21.12.2017 г., кореспонденция по електронна поща от 04.04.2018 г., трудов договор № 352/18.07.2016 г. сключен между ответника и „Трейднет Варна“ ООД, длъжностна характеристика на ответника за длъжността „технически организатор“, експедиционна бележка № 3669/20.04.2018г., товарителница № 0011397/20.04.2018г., справка за броя на престой на процесната автоцистерна с дължина над две минути за периода 01.11.2017г. - 31.01.2018 г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели И. П. Д., Жечо Благоев Михайлов, /ангажирани от ищеца/ и Д. Р. Д. и Д. Х.

Монов,/ ангажирани от ответника/ се установява, че на 18.12.2017 г. Ръководството на дружеството е уведомено, че ответникът и съпругата му са засекли ищеца да точи гориво в м. Дервента, за което имало и запис с телефон. На 21.12.2017 г. е проведена среща, на която са присъствали свидетелят Д., ищецът, ответникът със съпругата си, свидетелят Д. Р. и служителка от фирмата. На срещата е показан запис от мобилен телефон, на който се виждало само петно върху асфалт. Ответникът заявил, че е видял ищеца да точи гориво. На 08.01.2018 г. била проведена втора среща в офиса на дружеството, на която присъствали около 20 шофьори, а поводът бил техните оплаквания срещу ответника свързани с проявено от негова страна грубо отношение и изразени упреци, че шофьорите точат и крадат гориво, без да има доказателства за това. На тази среща от счетоводството на дружеството са изнесени данни за големи липси на гориво по вина на шофьорите. Свидетелите Д. и Михайлов чули ответника да казва на ищеца „да, теб те хванахме на Дервента да точиш гориво от автоцистерната“.

След срещата единствено на камиона управляван от ищеца била сложена камера за наблюдение на действията му. После такава била поставена и на друг камион. Свидетелият Михайлов заявява, че през м. декември 2017г., преди Коледа, сред колегите на ищеца се разчуло, че са го хванали да точи гориво от цистерна.

Свидетелите посочват, че ищецът бил много потиснат, унижен и обиден от това, че го изкарват крадец, за което се заговорило в цялата фирма. Чувствал се зле заради цялата история. Свидетелят Михайлов веднъж видял ищеца да слиза целия червен от камиона; не говорил с никого. По базите питали свидетелят дали ищецът е най-големия крадец, че точно на неговия камион са сложили камера. В качеството му на ръководител свид.

Д. е наложил наказание на ищеца заради нерегламентираното спиране.

Според свидетелите, проверките извършени от специално назначените комисии установили, че няма разлика в количеството гориво, което ищецът е следвало да разтовари на 18.12.2017 г.

Съдът, въз основа на така установената фактическа обстановка, намира за безспорно установено, че на проведени срещи, в присъствие на работници и служители на дружеството, в което и двете страни работят, ответникът е заявил, че ищецът е хванат да точи гориво. С отправянето на тези обвинения за извършено престъпление – кражба, ответникът е излязъл извън рамките на служебните си задължения да сигнализира работодателя при съмнения за нарушения свързани с оборота на горива, като е накърнил честта, достойнство и доброто име на личността на ищеца И.А.. От доказателствата по делото безспорно се установява, че ответникът е извършил противоправно деяние, като е изрекъл клеветнически твърдения, по отношение на ищеца за извършено от него престъпление-кражба на гориво, с конкретно посочено време и място на извършване. Безспорно се установява и, че от това поведение, за ищеца са настъпили неимуществени вреди подлежащи на обезвреда от ответника.