Решение № 6 от 08.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Стара Загора, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20255500500884 по описа за 2025 година

Производството е на осн.чл.435, ал.2, т.1 и сл. от ГПК.

Делото е образувано въз основа на частна жалба вх.№ 11899/14.11.2025г. пълнолетната българска гражданка М. Т. М. от гр.С.З., ***, длъжница по висящото изп.д.№ 294/2025г. по описа на СИС при РС- Ст.Загора против Постановление за налагане на глоба от 03.11.2025г. по изп.дело с правно основание по чл.435, ал.2, т.1 от ГПК относно налагането на глоба на жалбподателката от 400 лв. по изпълнението. Въззивницата твърди, че това Постановление на ДСИ относно наложената й глоба се явявало неправилно и незаконосъобразно и счита, че глобата по изпълнението е неоснователно наложена в размера на тези 400 лв. Твърди, че обжалва в законоустановения срок Постановление от ДСИ по това висящо изп.дело. Счита, че издаденото Постановление не отговаряло на императивните нормативни изисквания, като по чл.528, ал.1 от ГПК се изисквала поканата за доброволно предаване на детето да се връчва между една и две седмици преди предаване на детето на родителя му- длъжник. По това изп.дело била изпратена само една покана за датите за лични контакти през м.08.2025г. и м.09.2025г., като липсвала последваща покана или длъжникът не бил поканен да изпълни доброволно режима на лични контакти за датите 25.10.2025г. и 26.10.2025г., поради което въобще не била изпълнена процедурата по чл.528 от ГПК за изпълнение на задължението за предаване на дете, предвид което не било допустимо и да се налага глоба на майката на детето по правилото на чл.528 от ГПК. Не били налице предпоставките по чл.527, ал.З и чл.528, ал.5 от ГПК за налагане на глоба, като съдът налага глоба на длъжника за всяко неизпълнение/ нарушение 1 на задължението му да върши това което е определено със съдебното решене, което предпоставяло задължение на ДСИ да посочи конкретното неизпълнение на задължението на длъжника, и това неизпълнение следвало да бъде индивидуализирано с дата, час, място и конкретни обстоятелства, но в случая такива конкретни обстоятелства не били посочени в обжалваното постановление. Също така съгласно чл.528, ал.4 от ГПК ДСИ следвало да потърси съдействие от Дирекция „Социално подпомагане" - С.З. за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението, но в конкретния случай ДСИ само формално бил изпълнил това изискване, като поискал съдействие, но от доклада на ДСП- Ст.Загора се установявало, че тя не била възпрепятствала контактите на детето с бащата, а напротив - ги била насърчавала всячески. И щом неосъществяването на контакта се дължало не на липса на съдействие от нейна страна, като майка, а на изричното нежелание на детето за това, то тя като майка-длъжник не била извършила нарушението, за което й е била наложена глоба. Но приемайки противното, ДСИ бил постановил едно незаконосъобразно Постановление. И на последно място, алтернативно, тъй като счита наложеният размер на глобата за изключително завишен, несъобразен с конкретните обстоятелства по делото и прекомерно натоварващ длъжницата и излиза извън предвидената му от ГПК цели, моли евентуално глобата да бъде намалена до минималния размер на 10 лв., който би изпълнил законовите си цели. Предвид гореизложеното моли да се отмени постановеното Постановление от ДСИ по изп.д.№ 294/2024г. по описа на СИС при PC- Ст.Загора, като незаконосъобразно, ведно с всички законни последици от това.

В законоустановения 3- дневен срок по чл.436, ал.3, изр.1 от ГПК по делото не е постъпило писмено възражение от ч.въззиваем /взискателя/ пълнолетният български гражданин В. Ж. С. от гр.С.З..

На осн. чл.436, ал.3 от ГПК по делото са постъпили писмени Мотиви изх.№ 19462/23.12.2025г. относно обжалваните действия от ДСИ при СИС на РС- Ст.Загора по неговото висящо изп.д.№ 294/2025г., който счита жалбата на длъжницата за изцяло неоснователна и недоказана, и моли същата да бъде оставена напълно без уважение поради подробно изложените му фактически и правни съображения.

Въззивният съд след като обсъди направените в жалбата оплаквания, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

Приема, че процесната жалба е депозирана в законоустановения 2седмичен срок за обжалване по чл.436, ал.1 от ГПК, подадена от активно процесуално легитимирана страна /длъжница/, в изискуемата се писмена форма и против подлежащ на институционален контрол акт на ДСИ, поради което тя се явява допустима и жалбата следва да се разгледа относно нейната материална основателност.

2

Съдът намира, че в СИС при Старозагорския районен съд посоченото висящо изп.д.№ 294/2024г. е било образувано на 26.08.2025г. въз основа на подадена писмена Молба вх.№ 8811/22.08.2025г. от въззиваемия взискател В.

Ж. С. от гр.С.З., ведно с изпълнителен лист, издаден по приключеното гр.д.№ 2900/ 2017г. по описа на РС- Ст.Загора, с определен режима на лични контакти между бащата и малолетното му детето, живеещо постоянно при майката /длъжника/ - жалбоподателката, в който е било постановено, че след навършването на 3- годишна възраст на детето, бащата ще го взема първа и трета седмица от месеца от 09.00 ч. в събота до 17.00 ч. неделя с преспиване в дома на бащата, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката - жалбоподателката М. Т. М.. Като място за доброволното предаване на детето е посочен адреса на длъжницата в гр.С.З., ***.

Видно от материалите по приложеното цялостно официално заверено копие от висящото изп.дело, в изпратено до длъжника М. ПДИ са посочени и датите, от които започва броенето на режима, а именно третата седмица трябва да е пълна от понеделника до неделя, събота и неделя от месец август е 23 и 24.08.2025 г., първата седмица трябва да е пълна от понеделник до неделя /събота и неделя/ от месец септември е 06 и 07.09.2025 г., а третата седмица /трябва да е пълна - от понеделник до неделя/ - събота и неделя от месец септември е съответно 20 и 21.09.2025г. В 3- дневния срок от връчването на поканата длъжницата М. е съобщила лично в канцеларията на ДСИ, че е готова да предаде детето в определеното място и време и не е посочила никакви пречки за своевременното изпълнение на задължението. От данните по делото става ясно, че на жалбоподателката /длъжница/ М. й е известно кое е мястото и времето за предаване на детето, била е и изрично предупредена, че за всяко неизпълнение ще й бъде налагана глоба в размер до 400 лв. на осн. чл.527, ал.З от ГПК и при необходимост ще бъде постановено принудителното й довеждане. Въззивният съд намира, че в доклада на Дирекция „Социално подпомагане” - Стара Загора, Отдела ’’Закрила на детето”/л. 18-20 от изп.дело/, на практика почти буквално е преразказано становището на жалбоподателката /майка/ М. Т. М. /л.13-14 от изп.дело/. В процесната жалба на длъжницата се твърди, че ДСИ не бил потърсил съдействието на Дирекция „Социално подпомагане”, Отдел ’’Закрила на детето”- С.З., което не кореспондира с фактическата реалност по изп.дело, тъй като видно от писмените материали в същото, едновременно с образуването на изп.дело на 26.08.2025г. ДСИ е изискал такъв социален доклад, който е бил предоставен на бащата и майката на малолетното дете Т.В.С., като и на двамата родители е било разяснена и възможността да ползват социални услуги в общността, с цел снижаването на напрежението, преодоляване на противоречията в отношенията им и подобряване на комуникацията по въпросите, свързани с детето. И, че при евентуално заявено писмено желание от страна на родителите в ДСП- ОЗД- С.З. за ползване на предлаганите социални услуги в общността, същите ще им бъдат подробно насочени. /л.20 от изп.дело/.

3

Безспорно режимът на личните отношения на бащата със детето е определен от съда и страните следва да го изпълняват стриктно и точно, така както е посочен в съответния съдебен акт, който е влязъл в законна сила.

Родителят, на когото е предоставено упражняване на родителските права върху детето следва да осигури възможността за изпълнението на определения от съда режим на личните отношения между детето и другия родител. Твърдяното от майката в жалбата, че детето е травмирано и притеснено и причината за това е липсата на подход към него от страна на баща му, не може да бъде споделено. Видно от подадените по изпълнителното дело множество сигнали бащата и взискател В. С. няма контакт с дъщеря си в продължение на няколко месеца. Налице е трайно поведение на длъжника и жалбоподателка по делото М. да върши противното на това, което със съдебното Решение е задължена да върши, без да се съобразява с интересите на детето. Детето следва да общува и с двамата си родители и с роднините им, за да се формира като пълноценна личност и поведение на родител, на който е предоставено упражняването на родителските права, с което възпрепятства контакта с другия родител категорично не е в интерес на детето, като при всички случаи водещ е интересът на детето да запази и развие отношенията си и с другия родител, който не носи родителските права и задължения.

В процесната жалба се прави оплакване, че ДСИ не е изпълнил задълженията си по чл.528, ал.1 от ГПК и не бил посочил конкретни дати. В действителност датите посочени в ПДИ са първоначалните и ориентиращи двамата родители, като за да се избегне спекулиране между двамата е и посочен и начинът на броенето: месец, седмица, дни - „Първата седмица /трябва да е пълна от понеделник до неделя/ събота и неделя от месец септември е 06 и 07.09.2025 г., а третата седмица /трябва да е пълна от понеделник до неделя/ събота и неделя от месец септември е 20 и 21.09.2025 г.“. Жалбоподателката /майка/ М. твърди, че не следвало да й се налага парична санкция глоба заради неидивидуализирането на дата, час и място, което не се споделя от настоящия въззивен съд, и което се доказва и от получената ПДИ, където и мястото за доброволното предаване на детето и времето, когато трябва да бъде взето и върнато също са ясно и точно посочени. Още повече, че съгласно нормата на чл.528, ал.5 от ГПК, ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл.527, ал.3 от ГПК за всяко неизпълнение и доколкото налагането на глоба е предоставено в дискреция на съдебния изпълнител, следва да се приеме, че последният налага глоба за конкретно неизпълнение съобразно преценката си, както е и в конкретния случай.

Относно алтернативното искане в жалбата за евентуално намаляване размера на наложената от ДСИ глоба до минималната сумата от 10 лв., въззивният съд счита, че с тази сума няма да се постигне целта на законовата парична санкция - предотвратяването и превенция на следващо неизпълнение на режима и ограничаване на правата на родителя на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В конкретния случай, когато 4 задължението за предаване на детето не се изпълняват доброволно е налице възможността за неговото принудително изпълнение, като това е задължение на майката М., което е такова за незаместимо действие по смисъла на чл.527 от ГПК. И най- вече, защото правото на лични отношения не може да бъде реализирано, а съответно и съдебното решение не се изпълнява, ако детето не бъде реално предадено на бащата за периода на осъществяването му.

В тази връзка въззивният съд счита, че постановлението за наложената глоба се явява напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, че наложена глоба е в размер около средния, предвиден такъв по закон, че е очевидно наложена с цел длъжницата да бъде принудена да се съобразява и да спазва присъдения режим на лични контакти с другия родител, защото в противен случай другия родител ще бъден лишен от правото да вижда детето си, да има пълноценен контакт с детето и да бъде съответно и равнопоставен с родителя, който упражнява родителските права.