Решение № 260029 от 23.07.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1263/2019
- Вид
- Решение № 260029
- Подписан
- 23.07.2020
- Състав
- ЯНА ПАНЕВА ДИМИТРОВА, АСЕН ВЛАДИМИРОВ ПОПОВ, СТОЯН КОНСТАНТИНОВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.57, ал.1, т.2 б. Б · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 194, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 195 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 215 · Наказателен кодекс
- чл. 215, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 59 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 58А ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 68 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260029 /23.7.2020г. Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и осми май две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Асен Попов
Членове: Яна Панева
Стоян
Попов
Секретар Д.
Вълчева
Прокурор Дияна Иванова като разгледа докладваното от съдия
Панева
ВНОХД № 1263 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда по НОХД № 199/2019 г. на РС-Варна, 36 състав, постановена на 11.09.2019 г., с която подсъдимият И.А.И. бил признат за виновен за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.
1, т. 3, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като на основание чл.
58а вр.чл. 54 от НК му било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на осн. чл.57, ал.1, т.2 б. Б от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
Първоинстанционният съд, на основание чл. 59 ал.1 от НК приспаднал времето през което подсъдимият И.А.И. е бил с МНО „Задържане под стража“.
Със същата присъда бил признат за виновен и подс. М.Ж.Ж. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като на основание чл.58а, вр. чл. 54 от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което на осн. чл.66 ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда бил признат за виновен и за престъпление чл. 215, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК , като на основание чл.58а, вр. чл. 54 от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, изтърпяването на което на осн. чл.66 ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 23, ал.1 от НК първоинстанционният съд групирал така наложените наказания на подс. М.Ж.Ж., като определил да изтърпи най-тежкото от тях, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което на осн. чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Първоинстанционният съд на основание чл. 45 ЗЗД осъдил подсъдимите
И.А.И. и М.Ж.Ж. солидарно да заплатят на гр. ищец и ч. обв. Г.Д.С. сумата от 18800,00 (осемнадесет хиляди и осемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно с законната лихва, считано от датата на довършване на деяниетодо окончателното изплащане на присъдената сума.
Първоинстанционният съд на основание чл. 45 ЗЗД осъдил подс.
И.А.И. да заплати на гр. ищец и ч. обвинител С.Х.Г. сумата 7192,00 (седем хиляди сто деветдесет и два) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно с законната лихва, считано от датата на довършване на деянието до окончателното изплащане на присъдената сума.
На основание чл.189, ал.3 НПК първоинстанционният съд осъдил подсъдимите за сторените по делото разноски, като определил и държавна такса върху уважените граждански искове.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от подс. М.Ж.Ж., в която излага оплаквания срещу размера на определеното му наказание и моли въззивният съд да измени постановената присъда и да намали наложените му наказания „Лишаване от свобода“ с приложението на чл.
55 от НК и за двете обвинения или да намали наложеното му наказание по чл. 195, ал. 1 от НК до законоустановения за престъплението минимум на наказанието.
Преди даване ход на делото подс. И.И. заяви, че не желае да се присъедини към въззивната жалба на подс. М.Ж. и няма да участва във въззивното производство.
В пренията пред настоящия въззивен състав прокурорът моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Счита първоинстанционният акт за правилен и законосъобразен, наказанията са определени към минимума и съда правилно е приложил материално-правния закон.
Гражданският ищец и частен обвинител Г. възразява срещу определеното наказание на подс. И.И., въпреки, че не е депозирала въззивна жалба в законоустановения срок. Държи да й бъде възстановена сумата.
Защитникът на подсъдимия Ж. счита депозираната жалба за основателна. Посочва, че в съвкупност с неговото чисто съдебно минало, трудовата ангажираност и отношението към извършеното от него, обуславят основателността на жалбата и моли в този смисъл съдът да измени присъдата и да намали наказанието.
Подс. Ж. посочва, че е разбрал грешките си и се старае да води нормален живот. В последната си дума моли за по-малка присъда.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството пред първоинстанционният съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимите И. и Ж. са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Първоинстанционният съд след като е извършил преценка за обоснованост на самопризнанието, направено от подсъдимите, правилно е приел, че същото се подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и производството по делото се е развило по диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие - по чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 от НПК.
Безспорно е установено, че в периода от 14.10.2016 г. до 20.05.2017г. подсъдимите И. и Ж. извършили кражби на чуждо имущество от различни лица, като някои от кражбите подс. И. извършил сам.
За времето от 14.10.2016 г. до 21.10.2016 г. св. Г.И.К.отсъствала от дома си в град Провадия.
Възползвайки се от отсъствието й, на неустановена с точност дата в периода 14-21.10.2016 г. двамата подсъдими решили да извършат кражба на вещи от дома й в съответствие с предварителния им сговор. Срещнали се и отишли до дома на св.
К. в гр. Провадия. С помощта на неустановено техническо средство счупили патрона на входната врата на жилището на К. и проникнали в имота, откъдето отнели следните чужди движими вещи: телевизор „LG-32LN540B-2A" на стойност 358,40 лева, телевизор „Тошиба 42HL833G" на стойност 540 лева, преносим компютър „ACER" на стойност 399,20 лева, таблет „А STAR" на стойност 148 лева, таблет „Престижно Multipad 70 verta" на стойност 12,90 лева, мобилен телефон „Самсунг СЗ" на стойност 223,30 лева и игрална конзола „Sony PlayStation" на стойност 108 лева. Всички вещи останали в подс. Ж., за да им търси пазар.
В началото на месец октомври 2016 г. /около 04.11.2016 г./ подс. Ж. продал мобилния телефон „Самсунг СЗ" на св. Доброслав Д. *** за сумата от 70-80 лева. Свидетелят веднага започнал да ползва телефона, без да знае, че е краден. След като научил, че телефона е бил отнет неправомерно, го предал с протокол за доброволно предаване на 27.01.2017 г. на органите на полицията.
С останалите крадени вещи подсъдимият Ж. се разпоредил по неустановен начин, като в него останали двата таблета „А STAR" и „Престижно". С протокол за доброволно предаване от 20.05.2017 г. подс. Ж. предал на органите на полицията тези вещи. Телефонът „Самсунг" и двата таблета са приобщени като ВД по делото.
Видно от изготвената съдебно-оценителна експертиза стойността на отнетите от владението на св.
Калчева вещи е 1790,30 лв.
През месец февруари 2017 г. двамата подсъдими проучили имущественото състояние на св. Г.С., живущ ***. Подсъдимите научили от св. П.С., че е много вероятно С. да съхранява в имота си в местността „Орехчето"-Варна голямо количество банкноти, които били обгорени от пожар, но можели да се обменят в банка. Действително св. С. съхранявал в дома си пари -около 90000 лв., които подреждал в пачки. Всички банкноти били с номинал от по 100 лева. През месец януари 2017 г. в дома му бил възникнал пожар, вследствие на който въпросните пари били обгорели частично по краищата. Той започнал да обменя парите в БНБ /представителство във Варна/, като съобразно нормативната уредба за обгорените банкноти му били предавани редовни банкноти в обръщение, като се удържали 6 % от стойността на обмененото, в случай, че банкнотите били увредени само частично, т.е. повече от 75 % от площта им била запазена. В дома на С. били останали 25 000 лева в същите обгорели банкноти, всичките в купюри по 100 лева, които самият С. облепил с тиксо една по една, за да ги запази. 20 000 лева от банкнотите се намирали в шкаф в кухнята, а 5 000 лв. - в банята.
На 23.02.2017 г., около
11,00 ч. подс. И.И. сам отишъл до имота на св. С. ***. В този момент С. бил излязъл от там. Чрез използване на неустановено техническо средство с твърд и остър връх напънал касата на балконска врата на къщата, като по този начин повредил вратата и успял да я отвори, за да проникне в имота. Претърсил жилището и от шкаф на кухненското помещение извършил кражба на 20 000 /двадесет хиляди/ лева обгорели банкноти в обгорели купюри от по 100 лева. След като извършил кражбата, подс. И. се обадил на Ж. и последният се срещнал с него. Подс.
И. му предал веднага всички отнети пари, с уговорката Ж. да ги обмени в банка за годни банкноти. Същият ден - на 23.02.2017 г. подс. Ж. посетил „Дружество за касови услуги" АД - София, териториално поделение Варна и пред свидетелката М.И.обменил 10 000 лева в обгорели банкноти от по сто лева. В замяна му били предадени 9400 лева, тъй като била удържана такса в размер на 6 процента от сумата. Била съставена фактура № 94263/23.02.2017 г. на името на Ж..
На следващият ден -
24.02.2017 г. подс. Ж. отново посетил „Дружество за касови услуги" АД - София, териториално поделение Варна и обменил още 10 000 лв. в обгорели банкноти, като в замяна му били предадени 9400 лв. срещу фактура № 94271/24.02.2017 г., като отново били удържани 6 % от стойността предадените за обмяна банкноти.
По този начин, знаейки че подс. И. е извършил кражба на въпросните банкноти, подс. Ж. спомогнал да бъдат отчуждени, за да набави за себе си и за подс. И. имотна облага. Получените от двете сделки пари двамата подсъдими поделили помежду си.
Установено е, че в периода от 01.01.2017 г. до 24.02.2017 г. такива обгорели банкноти с номинал 100 лв. са били обменяни единствено в „Дружество за касови услуги" АД - София, териториално поделение Варна, от пострадалия С. и негови роднини /от 07.02.2017 до 22.02.2017 г./, както и от подс. М.Ж. на 23.02.2017 г. и 24.02.2017 г.
Стойността на отнетите вещи от подс. И. - 20 000 лв. в обгорели банкноти се равнява на 18 800 лв.
Същият е размерът и на имуществото, което М.Ж. е спомогнал да бъде отчуждено.
В периода от 15.04.2017 г. до 17.04.2017 г., подс.
И. сам решил да извърши кражба на вещи от апартамента на св. С.Х.Г. ***, за която събрал информация, че е заможна. За целта предварително проучил местонахождението на жилището, движението на хора в него. Няколко дни преди кражбата И. поставил в ключалката на вратата нагънати хартийки /"нишани"/. След това неколкократно проверявал дали хартийките си стоят в ключалката, за да се увери, че никой не влиза в апартамента. В този период, поради великденските празници, св. Г. отсъствала от дома си. След като се уверил, че няма никой в жилището, на неустановена с точност дата в периода от 15.04. до 17.04.2017 г., подс. И. отишъл до там, носейки със себе си отвертка. С нейна помощ натиснал плъзгащото се крило на балконско остъкление на апартамента и го отворил, като по този начин проникнал вътре. В спалнята на апартамента се намирала монтирала към стена метална каса, която подсъдимият изтръгнал и отворил. В нея свидетелката Г. съхранявала служебното си бойно оръжие, пари и бижута. Подс. И. извършил кражба на следните движими вещи: златен ланец 18 грама 18 карата - 1566 лева, позлатен дамски часовник с цирконий - 188 лева, мъжка златна халка - 340 лева, дамска златна халка -306 лева, мъжка златна халка от бяло и жълто злато - 408 лева, златно синджирче с висулка сърце - 408 лева, златно синджирче с висулка плочка с червен рубин и цирконий - 136 лева, златен пръстен с рубин и цирконий -408 лева, златен пръстен с оникс - 204 лева, златен пръстен с камък тигрово око - 204 лева, златен пръстен с розов камък - 102 лева, златна плочка с буквата „С" - 68 лева, златна плочка с гравюра клонка - 102 лева, златно кръстче - 68 лева, златно синджирче - 68 лева, златна гривна с три рогчета - 306 лева, комплект колие и обеци с халки с бели кристали с камъни „Сваровски" - 890 лева, колие с кристали „Сваровски" сноп от сиви копринени конци с висулка цвете и цветни камъни - 420 лева, както и сумата от 1000 лева. Пистолетът оставил на мястото му. След като напуснал жилището, отишъл при св. Й. Д. и му споделил, че е извършил кражбата, но е намерил малка сума пари, като дал на св. Д. 150 лева, за да си мълчи.
Разпечатката съдържа 59 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f54de74-a94d-4fe8-b932-534c57f19f58