Определение № 178 от 03.02.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 178 гр. Стара Загора, 03.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20265500500088 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по частна жалба от С. Б. Д. чрез процесуалния й представител адв. Ц. Т. срещу определение № 714 от 01.12.2025 г., постановено по гр.д. № 1280/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което исковата й молба е върната, а производството по делото прекратено.

Частната жалбоподателка иска да бъде отменено обжалваното определение. Твърди, че то е незаконосъобразно, като излага две групи съображения:

На първо място, частната жалбоподателка сочи, че прекратяването на делото е постановено въз основа на указания за изпълнение на разпоредби, обявени за противоконституционни.

Счита, че обявена за противоконституционна разпоредба не може да бъде прилагана, нито поражда правни последици, вкл. и да служи като основание за санкциониране на страната в процеса чрез прекратяване на производството.

На второ място, частната жалбоподателка счита, че липсват точни, ясни и конкретни указания относно дължимата държавна такса за преписи.

Неизпълнение на указания, които не са конкретни, ясни и недвусмислени, не може да обоснове прекратяване на производството.

Частната жалба е основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба от С. Б. Д. от гр. Ч., чрез адв. Ц. Т., против В.Х.С. от гр. Ч., с която е предявен иск за ограничаване на родителски права по чл.131 СК.

Исковата молба е постъпила в съда като електронно изявление. С разпореждане № 2477/07.11.2025 г. първоинстанционният съд е приел, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.2 ГПК, тъй като тя съдържа електронен адрес, но не и изрично заявление дали ищецът желае връчването на посочения електронен адрес. Посочил е, че липсва телефон на 1 ищеца, както и това, че исковата молба не отговаря на 127, ал.5 ГПК, тъй като ищецът не е посочил наличието на пречки по чл.140а, ал.3 ГПК за провеждане на процедура по медиация по спора, ако са му известни, и не е представил писмени доказателства за такива пречки. На последно място, съдът е посочил, че исковата молба и приложенията към нея са подадени по електронен път, като не са приложени доказателства за заплатена държавна такса „за размножаването им“. Посочено е, че таксата съгласно чл.23, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 0,10 лв. за всяка страница, ако страниците са повече от 50 – за всяка страница по 0,07 лв. Удостоверяването на платената държавна такса се извършвало с представяне на доказателства за това, които следвало да бъдат подадени ведно с електронното изявление. С тези съображения първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца в 1-седмичен срок от съобщението да отстрани констатираните нередовности. Указал е в 1седмичен срок с писмена молба с препис за насрещната страна да посочи наличието на пречки по чл.140а, ал.3 ГПК за провеждане на процедура по медиация по спора, ако са му известни, като представи писмени доказателства за тях в същия срок. Указани са последиците от неизпълнение на указанията на съда в срок.

Препис от разпореждането е връчен на ищцата на 11.11.2025 г. В указания срок, който е изтекъл на 18.11.2025 г. (присъствен ден) ищцата не е изпълнила указанията на съда.

С обжалваното определение първоинстанционния съд, като е приел, че указанията му относно редовността на исковата молба не са изпълнени, е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира постановеното от съда определение за неправилно, поради следните съображения:

На първо място е необходимо да отбележи, че възражението в частната жалба относно разпоредби, обявени за противоконституционни, е очевидно неправилно, тъй като е основано на отменен закон. Вярно е, че с решение № 11/2024 г. Конституционният съд на РБ е обявил за противоконституционен чл.140а ГПК (ДВ, бр.11 от 2023 г.), но със Закон за изменение и допълнение на ГПК, обнародван в ДВ, бр.55/2025 г., е създаден изцяло нов текст на чл.140а ГПК, който първоинстанционният съд е приложил.

Основателно е обаче оплакването в частната жалба, че указанията на съда не са точни, ясни и конкретни. За да се приложи законосъобразно чл.129, ал.3 ГПК, с който текст се санкционира процесуалното бездействие на страната, съдът в съответствие с чл.129, ал.2 следва да посочи в какво се състои нередовността на исковата молба, да даде указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности, както и как може те (нередовностите) да бъдат отстранени. Указанията на съда трябва да бъдат конкретни, точни, ясни и изчерпателни. Освен това те трябва да бъдат дадени по начин, по който да могат да бъдат възприети от страната. Неясните и 2 неточни указания са равнозначни на липсата на такива, респ. неизпълнението им не влече неблагоприятните последици по чл.129, ал.3 ГПК.

В случая, с разпореждане от № 2477/07.11.2025 г. на ищцата не са дадени надлежни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба – указанията са дадени чрез общо препращане с диспозитива към мотивната част на разпореждането, при което не става ясно какви точно са указанията на съда. Освен това част от посоченото в мотивната част като нередовност на исковата молба е неправилно. Нормата на чл.127, ал.1 ГПК изисква заявление дали желае връчването на посочения електронен адрес, само ако такова желание е налице. Щом не е посочено изрично, следва да се приеме, че страната не желае връчването на електронния адрес. Посочването на електронен адрес е задължително с оглед на изпълнение на процедурата по чл.38а, ал.1 ГПК. Непосочването на телефонен номер на ищцата също не е нередовност на исковата молба, доколкото такъв се посочва, ако има.

Предявеният иск е по чл.131 СК – за ограничаване на родителските права на ответника. Този иск не е сред посочените в чл.140а ГПК, за които съдът задължава страните лично да участват в информационна среща за процедура по медиация, поради което посочването на пречки за провеждане на процедура по медиация по спора и писмени доказателства за тях не е необходимо. Вярно е, че съгласно чл.102з, ал.3 ГПК, когато молба на страната към съда за извършване на определено процесуално действие постъпи като електронно изявления, преписи от нея за страните не се представят. В този случай съдът възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал. 3 . Размерът на тази такса обаче трябва да бъде определен от съда и конкретно посочен в диспозитива на разпореждането, което в случая не е направено. Съдът се е ограничил до това да посочи, че такава такса се дължи и е в размер на 0,10 лв. за страница. В тази връзка въззивният съд намира за необходимо да посочи, че в чл.23, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е предвидено, че за препис от документ се събира такса в размер на 2 лв. (сега 1,02 евро), а ако е повече от една страница – за всяка следваща по 1 лв. (сега 0,51 евро). Отделно в т.3 на същия текст е определен размерът на държавната такса, която се събира за издаване на фотокопие на документ, която е в размер на 0,10 лв. на страница (сега 0,05 евро). Следователно Министерският съвет, приемайки тарифата, е направил разлика между препис и фотокопие. Нормата на чл.102з, ал.3 ГПК изрично предвижда изготвяне не на фотокопия, а на преписи, които се заверяват от съответния служител, след което се изпращат на участниците в производството.

С оглед на тези съображения въззивният съд приема, че пропускът на съда да даде на ищцата ясни, конкретни и пълни указания с диспозитива на разпореждането и даването на неправилни указания, е пречка да се приеме, че 3 е налице процесуално бездействие от нейна страна да отстрани нередовностите на исковата молба, поради което определението за връщане на исковата молба се явява неправилно, и следва да се отмени, като делото се върне на същия съд за продължаване на процесуалните действия.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 741 от 01.12.2025 г., постановено по гр.д. № 1280/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан, и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4