Решение № 1528 от 16.11.2018, Районен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер 1528 15.11.2018 година гр. Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският районен съд 47-ми наказателен състав

На двадесет и шести октомври 2018 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: ТОДОР МИТЕВ

При секретаря

Илияна Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Митев НАХД № 3031 по описа за 2018 г, намира следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на , с адрес за кореспонденция:, против Наказателно постановление № 307727-F315756/19.12.2017г., издадено от директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС на основание чл. 181, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

В жалбата жалбоподателят моли, съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като излага съображения, че са налице предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и се представлява от адв. К.Б., която моли жалбата да бъде уважена на посочените в нея основания.

За административнонаказващия орган - ТД на НАП – гр.Бургас, се явява юрисконсулт Стоилова, която оспорва жалбата като неоснователна и моли постановлението да бъде потвърдено.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от справката на л. 37, НП е връчено на представител на жалбоподателя на 30.05.2018г., а жалбата е депозирана на 06.06.2018 г.) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

В резултат на извършена проверка, актосъставителят Д.Ж.И.- инспектор по приходите в ТД на НАП- Бургас, на 11.07.2017 г. съставила акт за нарушение №F315756 /11.07.2017г. срещу жалбоподателя, за това, че дружеството не е подало в срок до 14.05.2017 г. информация от отчетните регистри, включително на магнитен или оптичен носител, за данъчен период- месец април 2017 г. В акта като нарушени са посочени разпоредбите на чл.125, ал.5 и чл. 181, ал. 1 от ЗДДС и същият е подписан от актосъставителя, един свидетел и е връчен на представителя на дружеството на 05.10.2017 г. В законовия срок са подадени писмени възражения, в които се излагат доводите, изложени и в жалбата, по която е образувано настоящото производство.

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление № 307727-F315756/19.12.2017г., издадено от директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.125, ал. 5 от ЗДДС на основание чл. 181, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на изслушаните показания на свидетеля, както и от приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Актът за установеното административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи. По делото е представена Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ 1582 от 23.12.2015г., съгласно която компетентен да издаде наказателното постановление е Директорът на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП- гр.Бургас.

Съдът обаче намира, че при съставяне на акта за нарушение и при издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство, по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, с изключение на случаите по чл. 157 от ЗДДС. Според чл. 125, ал. 5 от ЗДДС декларациите по ал. 1 и 2 на същата разпоредба и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Санкционната норма на чл. 179 от ЗДДС предвижда, че лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл.125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124, декларацията по чл. 157, ал. 2, или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

Иначе казано, за неизпълнение на задължението по чл. 125, ал. 5 ЗДДС за подаване на отчетните регистри, е предвидена санкция в чл. 179 ЗДДС.

В

НП е посочено, че е извършено нарушение по чл. 125, ал. 5 и е осъществен съставът по чл. 181, ал. 1 ЗДДС. Съгласно последната разпоредба регистрирано лице, което не подаде информация от отчетните регистри или подаде информация на технически носител, различна от посочената в отчетните регистри, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. От анализа на тази разпоредба следва изводът, че задължението за подаване на информация от отчетните регистри е различно от подаването на самите отчетни регистри, тъй като очевидно се предвижда санкция, когато тази информация е различна от отразеното в самите регистри.

От взаимното тълкуване на чл. 181, ал. 1 ЗДДС и чл. 125, ал. 5 ЗДДС следва изводът, че двете разпоредби се отнасят за различни задължения, като законът предвижда и отделна санкция за неизпълнение на всяко от тях- в чл. 179 и чл.

181, ал. 1 ЗДДС, и е възможно да бъдат подадени регистри съгласно чл. 125, ал.

5 ЗДДС, а да не бъде подадена информация от тях или подадената да е различна съгласно чл. 181, ал. 1 ЗДДС. Навсякъде в АУАН и НП е посочено, че не е била подадена информация от отчетните регистри, но същевременно се посочват като нарушени едновременно разпоредбите на чл. 125, ал. 5 и чл. 181, ал. 1 ЗДДС. На практика не става ясно кое от посочените задължения е прието за неизпълнено от наказващия орган, което неминуемо води до порочност на обжалваното постановление, тъй като препятства възможността на лицето да разбере по кое „обвинение” да се защитава.

Дори и да се приеме, че наказващият орган е приел, че неизпълнението на задължението се изразява в неподаване на информация на технически носител, то жалбоподателят не следва да бъде наказван с оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй като от 01.01.2018 г. е отменена разпоредбата на чл. 125, ал. 6 ЗДДС, която предвиждаше задължение за подаването на отчетните регистри на технически носител (посочените в АУАН и НП магнитен или оптичен носител не фигурират в закона от 01.01.2017 г.).

Обобщавайки изложеното съдът прие, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ № 307727-F315756/19.12.2017г., издадено от директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас, с което на, с адрес за кореспонденция:, за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 181, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Бургаския административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Вярно с оригинала: Ил. Георгиева