Решение № 270 от 08.05.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 333/2024
- Вид
- Решение № 270
- Подписан
- 08.05.2024
- В сила
- 07.05.2024
- Състав
- Ивелина Солакова, Ангелина Богданова, Явор Данаилов
Цитирани разпоредби
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, т. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 83, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 10, т. 1 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
РЕШЕНИЕ
№ 270 гр. Велико Търново, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова
Членове:
Явор Данаилов
Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100500333 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от длъжника В. Й. А. по изп. дело № 20237280400498 по описа на Дияна Колева, с рег. № 728 към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Велико Търново против Постановление от 09.01.2024 г., с което е оставено без уважение възражение против разноските за адвокатско възнаграждение и размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
В жалбата се сочи, че присъденото възнаграждение за адвокат е прекомерно високо и не е съобразено с действителната и фактическа сложност на делото. Намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е съобразено с разпоредбата на чл. 10, т.
1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където е уредено, че за процесуално представителство по изпълнително дело за неговото образуване възнаграждението е 200 лв. Заявява, че до момента на подаване на жалбата процесуалният представител на взискателя е подал молба само за образуване на изпълнителното дело, като по него не са извършени други изпълнителни действия, в които да е взел участие адвокатът на взискателя. Навежда доводи, че с присъденото от ЧСИ адвокатско възнаграждение се завишават и пропорционалните такси към ЧСИ.
Предвид изложените съображения, моли за постановяване на решение, с което да бъдат намалени присъденото адвокатско възнаграждение до предвидения в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. размер, както и размерът на таксите към ЧСИ.
В срока по чл. 435, ал. 2 ГПК, взискателят е депозирал възражение, с което моли жалбата да се остави без уважение.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата и спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби при определяне на дължимите разноски и адвокатско възнаграждение, както и че същите са определени в нормативно предвидения минимален размер.
Великотърновският окръжен съд, след като съобрази изложените от 1 жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на обжалване действия - сред изрично изброените в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК (т. 7 разноските по изпълнението), поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
От приложеното изпълнително дело се установява, че Изпълнително дело № 20237280400498 по описа на ЧСИ Дияна Колева е образувано по молба от взискателя „В.“ ООД чрез адв. А. Ч. от САК срещу В. Й. А., въз основа на изпълнителен лист по гр. д. № 1875/2019 г. по описа на Районен съд- Велико Търново, съгласно който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата от 109,29 лв., представляваща главница за ползвана, но неизплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация от длъжника, сумата от 18,52 лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски по изпълнителното производство в размер на 400 лв. Като способ за изпълнение сочи налагане на запор върху всички вземания по банков път на длъжника, открити в български банки.
Наложен е запор върху пенсията на длъжника до погасяване на задължението към взискателя.
В съобщението за образувано изпълнително производство длъжникът е уведомен и за размера на адвокатското възнаграждение, както и за таксите по Тарифата към ЗЧСИ.
На 05.01.2024 г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирал възражение пред съдебния изпълнител по отношение на разноските – да бъдат редуцирани разноските за адвокатско възнаграждение до минимално предвидените по Наредба № 1/2004 г., както и да бъде редуцирана и таксата по т. 26 от Тарифата.
С обжалваното постановление от 09.01.2024 г. съдебният изпълнител е отхвърлил молбата на длъжника.
Така установеното налага следните правни изводи:
Настоящата съдебна инстанция намира, че разноските по ИД № 20237280400498 са определени правилно и законосъобразно. Действително по изпълнителното дело са представени доказателства, от които е видно, че договореното между взискателя и процесуалния му представител възнаграждение е в размер на 400 лв., за които е направено и надлежно отбелязване.
Оплакванията в жалбата, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 НМРАВ е неприложима в настоящия случай, тъй като касаела по - голяма фактическа и правна сложност на изпълнителното дело и активно поведение на процесуалния представител на взискателя, не могат да бъдат споделени. Видно от текста на чл. 10 НМРАВ, диференцирането в заплащането на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело в чл. 10, т. 1 и чл. 10, т. 2 от Наредбата е в зависимост не от фактическата и правна сложност на делото, а съобразно характера на извършената от адвоката работа, като съгласно чл. 10, т. 1 НМРАВ - за образуване на изпълнително дело възнаграждението е 200 лв., а съгласно чл. 10, т. 2 НМРАВ - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 НМРАВ. Обемът на осъществената правна защита е определен от общата воля на страните, обективирана в договора за правна 2 помощ, сключен помежду им. В последния е изрично включена уговорката, че представителната власт се учредява срещу задължение да образува изпълнително дело и процесуално представителство и защита по същото пред съответните органи. Ето защо, правилен и законосъобразен е изводът, че обемът на представителната власт се определя от уговореното между страните, а не и от реално осъществените действия по конкретното изпълнително дело. В тази връзка, следва да се отбележи, че така дължимото адвокатско възнаграждение в уговорения между страните размер, се дължи както за образуване, така и за осъществяване на всякакви действия, които по естеството си попадат в приложното поле на понятието "водене на изпълнително производство".
Поради изложеното, настоящият състав на съда намира, че липсва основание за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, като настоящата съдебна инстанция намира, че така уговореният размер на адвокатското възнаграждение от 400 лв.
/четиристотин лева/ е съобразен с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 Наредба № 1/2004 г., към датата на сключване на договора и плащане на адвокатското възнаграждение.
Неоснователно е и направеното от жалбоподателя възражение относно липсата на осъществени каквито и да било действия от страна на пълномощника по изпълнителното дело с цел оказване на правна защита и съдействие на взискателя.
Събирането на сумите по задължението не е в резултат на доброволно плащане от страна на длъжника, а в следствие реализирано действие по принудителното изпълнение - налагане на запор върху сметките на длъжника. Направените от взискателя разноски за адвокатска защита са функция от обстоятелството, че длъжникът със своето поведение е довел до това да бъдат сторени, поради това, че не е изпълнил своевременно своето задължение и се е стигнало до ангажирането на адвокатска защита и образуване на изпълнително дело за принудителното събиране на дълга. Освен това не е налице и хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като в случая не се отнася за платени разноски за изпълнителен способ, който не е приложен.
С оглед потвърждаване на обжалваното постановление на ЧСИ, с което е отказано намаляване размера на заплатения от взискателя адвокатски хонорар до сумата от 200 лв. и като негова последица не е налице и неправилно определяне на размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство от 400 лв., представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. в изпълнителното производство, се включват както в понятието "материален интерес" по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието "събрана сума" по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие - чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ), т. е. същите се включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, поради което и размерът на начислената пропорционална такса по т. 26 б. "б" ТТРЗЧСИ в настоящият случай не е определен от ЧСИ неправилно и не са налице основания да бъде преизчисляван по поискания от жалбоподателя начин, в т. ч., съобразно основното и евентуалното му искане. /Така Решение № 278/25.06.2012 г. по гр. д. № 414/2012 г., Г.
К., IV г. о. на ВКС/.
3
По изложените съображения, жалбата на длъжника с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, Великотърновски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК на В. Й. А., ЕГН **********, с адрес гр. В. Т., ул. „К.“ № .., ЕТ. .., АП.., против Постановление от 09.01.2024 г. на ЧСИ по ИД № 20237280400498 по описа на ЧСИ Дияна Колева с район на действие ВТОС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
На основание чл. 437, ал. 4 изр. 2 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4