Решение № 150 от 20.10.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Враца, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя П. Вълчева-Чукачева

Членове:

Ана Б. Ангелова-Методиева

Васил П. Ганов при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251400600516 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.318 и сл. НПК.

Образувано е по въззивна жалба от М. К. М. от с.Селановци, община Оряхово, в качеството му на подсъдим против присъда с рег.№11/10.07.2025г., постановена по НЧХД №142/2025г. по описа на Районен съд - Оряхово, в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди и е осъден да заплати държавна такса. Счита, че присъдата в обжалваната й част е неправилна, незаконосъобразна и необективна и моли да бъде отменена.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е признал подсъдимия М. К.

М., от с. Селановци, общ. Оряхово, за виновен в това, че на 03.05.2025г. около 19.30 часа в с. Селановци, общ. Оряхово, обл. Враца на ул. "***" е казал нещо унизително за честта и достойнството на И. И. П. от с. Селановци, общ. Оряхово, обл. Враца, като в негово присъствие по отношение на него е изрекъл думите:"Ще ти еба майката. Ще те съдя.", съставляващо престъпление по чл.146, ал.1 от НК, като И. И. П. от с.

Селановци, общ. Оряхово е отвърнал веднага с обида, изричайки по отношение на М.

К. М. от с. с. думите: "глухар", "пустиняк", "глупак" - престъпление по чл.146, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.146, ал.2 от НК съдът е освободил и двамата от наказание.

1

Със същата присъда, районният съд е признал подс. М. К. М. за невиновен в това, на 03.05.2025г. в с. Селановци, общ. Оряхово, обл. Враца на ул. "***" да е казал нещо унизително за честта и достойнството на И. И. П. от с. Селановци, общ. Оряхово, обл. Враца, като в негово присъствие по отношение на него е изрекъл думите: "Чуваш ли ме бе помияр такъв. Боклук", поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

Районният съд е уважил предявения от пострадалия И. гр.иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, като е осъдил подсъдимия М. М., да заплати на И. П. сумата от 300.00 лв. /триста/, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл.146, ал.1 от НК, извършено на 03.05.2025г., неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането, а именно от 03.05.2025г. до окончателното изплащане на сумата, като иска за горницата над 300.00 лв. до пълния предявен размер от 3000 /три хиляди/ лева, е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С оглед уважената част от иска, съдът е осъдил подс. М. да заплати в полза на PC-Оряхово държавна такса в размер на 50.00 /петдесет/ лева, както и 5.00 /пет/ лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските, като на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подс. М. М. са възложени направените от тъжителя И. П. разноски в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, за платено адвокатско възнаграждение.

Релевират се оплаквания, че съда неправилно е уважил предявения граждански иск за неимуществени вреди, резултат от престъпление чл.146 от НК, макар и частично, тъй като тъжителят не е ангажирал никакви доказателства в тази насока и дори се е държал арогантно в съдебна зала, за което е бил глобен от състава. По отношение присъдените разноски, се сочи, че съдът не е отчел константната съдебна практика, според която при прилагане на реторсия разноските остават за сметка на страните така, както са направени /Решение №255/92г. на ВС/.

В срока по чл. 322 НПК не е постъпило възражение от частния тъжител И. П. и от повереника му, адв. Д. Н. от АК Враца по депозираната въззивна жалба.

Настоящият съдебен състав по реда на чл.327 НПК на собствено основание прецени, че релевираните за процеса обстоятелства не предполагат събиране на гласни, писмени или веществени доказателства или използване на способи за тяхното установяване, тъй като наличната доказателствена съвкупност налага решаване на делото по същество и без такива, както и че не е налице необходимост от разпит на подсъдимия, освен по негово изрично искане.

В съдебно заседание подсъдимия М. К. М. редовно призован, явява лично.

Същият заявява, че не желае да бъде представляван от защитник и поддържа 2 депозираната въззивна жалба, с всичко изложено в нея. Иска от съда да бъде отменена присъдата в частта, с която са присъдени в полза на тъжителя разноски и държавни такси, както и в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.

Частният тъжител И. И. П., редовно призован се явява лично и с повереника си адв. Д. Н. от АК – Враца. Адв. Н. излага съображения, че присъденото обезщетение в полза на доверителя му за неимуществени вреди в размер на 300.00 лева не представлява прекомерно осъждане. Сочи, че първоинстанционния съд е изложил убедителни аргументи в тази насока. Оспорва се освен това и присъдените в полза на частния тъжител разноски по делото в размер на адвокатски хонорар от 400.00 лева, като се аргументира в жалбата твърдение, че при приложена реторсия по отношение на присъдата в наказателната й част не се дължат разноски от другата страна. Адв. Н. поддържа становището, че в процеса участва освен като представител-повереник на частния тъжител, участва и като представител - пълномощник по гражданския иск и съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за адвокатското възнаграждение се дължи хонорар от 400.00 лева, когато се обжалва иск до 1 000.00 лева. Това е записано в Наредбата за адвокатските възнаграждения така, че съдът се е съобразил с тази част от Наредбата за адвокатските възнаграждения и е определил тази сума, която е посочена конкретно в наредбата, нито по-долу, нито по-горе. В случая адв. Н. счита, че повереника му следва да получи направените от него разноски във връзка с гражданската му претенция, защото тя е уважена макар и частично. В този смисъл счита, че присъдата трябва да бъде потвърдена и в тази част. В правото си на последна дума, подсъдимият М. иска въззивния съд да отмени присъдата, в частта относно разноските от 400.00 лева и относно обезщетението от 300.00 лева. Моли съда да се съобрази с константната съдебна практика, че разноските остават за страните.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебното заседание доводи и съображения след цялостна проверка на атакуваната присъда, извършена по реда на чл.314 от НПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения 15-дневен срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Първостепенният съд в рамките на наказателното производство е събрал доказателства, имащи значение за установяване на обективната истина по делото, при спазване на всички правила, визирани в НПК.

От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. М. и частния тъжител И. П. живеят в с.Селановци, община Оряхово, като имотите им са един срещу друг, разделени с пътно платно и се намират 3 на разстояние един от друг на около 15-20 метра. Двамата се познавали от дълги години и поддържали нормални междусъседски отношения, докато преди 4-5 години, отношенията им се влошават, като помежду им често възниквали пререкания и конфликти.

На 03.05.2025г. около 19.30ч. св. К. Н., живуща на семейни начала с тъжителя И. се прибирала и П., излязъл да й помогне със свалянето на багажа от автомобила. В това време, подс. М. М. чул да звучи силна музика и си помислил, че идва от дома на частния тъжител. Като видял навън И., подсъдимият се обърнал към него "Даскале, намали тия басов. Да не си глух?". Тогава афектиран от несправедливото обвинение, той също повишил тон и между двамата възникнал словесен конфликт, при който М.

М. казал на тъжителя И. И. думите "Ще ти еба майката. Ще те съдя.". От своя страна частния тъжител веднага му отвърнал, като го нарекъл "Глухар. Пустиняк. Глупак.".

Св. К. Н. и съпругата на подсъдимия З. М., се намесили и потушили конфликта между двамата.

По-късно на 03.05.2025г., в 20:58:28 часа, афектиран от случилото се частният тъжител И. П., подал сигнал на ЕЕНСП 112 от мобилен номер *** за случилото се, видно от писмо вх. №1924/ 29.05.2025г. на Дирекция "Национална система 112", Районен център 112-Монтана.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото, които са задълбочено и всестранно обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията.

Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК при противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в подхода.

Правилно е съобразено, че за да е налице обида, думите следва да бъдат казани в присъствието на пострадалия и да представляват такава характеристична оценка на подсъдимия, която по своето естество да е унизителна за честта и достойнството на адресата.

Районният съд правилно е прие с доверие, че от показанията на св. К. Н. се 4 установява, че е чула подсъдимият да изрича по отношение на частния тъжител думите "Ще ти еба майката. Ще те съдя.". Чула е също така да се изрича думата "глупак", за която уклончиво сочи, че не знае от кого и по отношение на кого е изречена, оправдавайки се с факта, че е била вече с гръб, прибирайки се в къщата, в която живее.

Възприел е с доверие показанията на св. З. М., в частта с която същата сочи, че е присъствала по време на възникналия между М. и П. конфликт. Но не е възприел соченото от свидетелката, за отправени от частния тъжител по отношение на подсъдимия думи "глухар", "ненормалник", "простак" и "олигофрен", доколкото същите са изолирани и неподкрепени от други доказателствени средства, събрани по делото, включително и от обясненията и изложеното в отговора на частната тъжба от съпруга й.

В обясненията си, подсъдимият пресъздава фактическата обстановка, но отрича категорично да е използвал псувни по отношение на тъжителя П., както и че не е чул никой в този ден да изрича псувни. Районният съд е кредитирал обясненията на подсъдимия, с изключение на частта, в която отрича да е изричал псувни по отношение на частния обвинител, тъй като същите освен доказателствено средство са и средство за защита. Обясненията в тази им част са в противоречие с показанията на св. К. Н., на които съдът е дал вяра като логични и последователни. В случая съдът е приел, че това е защитна позиция от страна на М., спрямо предявеното срещу него обвинение.

Правилно районния съд е приел, че изречените от подсъдимия М. думи и изрази са морално укорими и засягащи честта и достойнството на тъжителя. Същите освен, че са нанесени в присъствието на П., който ги е възприел, но и в присъствието на други две лица, а именно св. Н. и съпругата на подсъдимия св. М.а. С тях е засегната самооценката на частния тъжител за себе си и за обществената му значимост.