Решение № 1524 от 14.08.2019, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 1524 14.08.2019г. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд ХІV наказателен състав

На осемнадесети юни двехиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Петя Сарпанова като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер

2426 по описа за 2019 година намира и приема за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 19-0438-000044/11.03.2019г. на *** ІІІ РУ при ОДМВР - Пловдив, с което на П.А.Г., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 / двадесет / лв. за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателя моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата и съдебно заседание от повереник.

Въззиваемата страна – *** ІІІ РУ Полиция - Пловдив, не изпраща представител и не взема становище по делото, въпреки предоставената й възможност.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

На 15.11.2018г. около 11.45 ч. жалб.Г. управлявал МПС с рег. № ***чужда собственост, в гр.Пловдив на бул.”България”. В близост до № 61 паркирал в нарушение на съответната вертикална маркировка с пътен знак. Горното било възприето от свид.Й.К. – *** при ІІІ РУ на ОДМВР Пловдив. За горното на жалб.Г. му бил съставен фиш за глоба за неправилно паркиране № 0117870 от същата дата, който първия подписал. След това оспорил фиша и за същото срещу него бил издаден АУАН с №Д 947797/30.01.19г., с вменено паркиране в нарушение на знак В27. Въз основа на посочения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията свидетеля Й. Р. К., както и от писмените доказателства представени по делото - АУАН, фиш, които Съдът възприема и кредитира като акта е изцяло отговарящ на изискванията на закона, а съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП първия се ползва с доказателствена сила и в тежест на жалбоподателя е възложено да бъде оборен. Последното не бе сторено.

Действително актосъставителя нямаше конкретен спомен за случая, но поддържа отразеното в акта и дава разяснения принципно за начина на извършване на проверката и мястото където това става, съгласното отразеното в акта. Неговите показания обаче не бяха компрометирани, а и не се установи наличието на каквато и да е причина свид.К. да състави АУАН срещу жалбоподателя, ако не е възприел лично горните факти.

При тези установени факти Съдът констатира, че основателно е наведеното с жалбата възражение относно допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство. В процесното НП противоречиво е посочено нарушението извършено от жалбоподателя. От дена страна е пренесен текста от констативния акт вменяващ неизпълнение на забраната на знак В27 от страна на жалбоподателя. Същевременно е посочено и, че нарушил знак В27 или В28. Подобна алтернативност не дава възможносдт да се разбере за какво точно е наказан нарушителя и какво е приел наказващия орган. Вярно е, че и двата знака забраняват паркирането, а първия и престоят. От друга страна видно от подписа на фиша все пак жалбоподателя е бил на място, поне при съставяне на фиша. Не се изясни как е установено, че той е и паркирал автомобила там, който е чужда собственост. Същественото в случая обаче е, че не е допустимо санкционирането при условие на алтернативност по отношение пътните знаци, тъй като това пряко нарушава правото на защита на нарушителя, който не може да организира защитата си. На обжалване и контрол подлежи НП и в него не би следвало да има подобни неточности, защото с него се налага наказанието за извършеното нарушение. Чл.53 ЗАНН допуска да се санират неточности в АУАН с НП, а не обратното. Липсата на ясна индивидуализация на нарушения знак пък всякога е съществено процесуално нарушение, защото нарушителя не може да разбере за какво точно е наказан и да организира адекватна защита. В този смисъл не може и да има разминаване между съдържанието на акта и НП, защото условието да се ангажира отговорност на нарушителя е да му е предявено по ясен начин вмененото нарушение като време, място и начин и за същото да бъде наказан, а не за някакво друго нарушение.

Горното налага отмяна на процесното НП.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

Р Е Ш

И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0438-000044/11.03.2019г. на *** ІІІ РУ при ОДМВР - Пловдив, с което на П.А.Г., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 / двадесет / лв. за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.