Определение № 13 от 20.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. Пловдив, 20.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500022 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

С Определение № 16/ 10.01.2025 г. по гр. д. № 1268/ 2024 г. РС - Пещера е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност с ОС - Пазарджик за определяне на родовокомпетентния съд, който да разгледа исковата молба на УМБАЛ „Проф. д – р Ст. К.“ АД против М.Г.Н..

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр. д. № 573/ 2024 г. на ОС - Пазарджик е образувано по искова молба на УМБАЛ „Проф. д – р Ст. К.“ АД, с която е предявил против М.Г.Н. иск по чл. 92 ЗЗД за сумата от 84 160. 69 лв., представляваща неустойка по чл. 4 от Договор от 04.02.2019 г.

С Определение № 693/ 20.11.2024 г. съдът е прекратил производството по делото и на основание чл. 104, т. 4 вр. чл. 103 ГПК е изпратил същото по компетентност на РС – Пещера по съображения, че спорът между страните е трудов, както и че предвид начина на формиране на претендираното вземане за неустойка – получените трудови възнаграждения – е сезиран с отделни искови претенции всяка една с цена в размера на полученото трудово възнаграждение под 25 000 лв.

От своя страна, за да повдигне спор за подсъдност, районният съд е приел, че независимо от трудовия характер на договора за обучение по чл. 234, ал. 1 КТ, що се касае до въпросите, свързани с неговото изпълнение и последиците от това, приложими са общите правила за договорите и изпълнението, поради което и възникналите правоотношения между страните следва да се квалифицират като гражданскоправни.

Настоящият състав на Апелативен съд Пловдив намира за правилно становището на ОС – Пазарджик, че спорът относно дължимостта на вземането за неустойка по сключения договор за обучение по чл. 234, ал. 1 КТ е трудов, поради което подлежи на разглеждане от районния съд на основание чл. 103 вр. чл. 104, т. 4 ГПК.

Претенцията на УМБАЛ „Проф. д – р Ст. К.“ АД към М.Г.Н. за неустойка 1 произтича от сключения между страните договор от 04.02.2019 г., с който е уговорено задължението на ответницата след придобиване на специалност да сключи трудов договор с лечебното заведение за срок от 4 години, неизпълнението на което е свързано с плащане на неустойка в размер на получените възнаграждения за периода на обучение. Въпросният договор е сключен по повод на трудов договор между страните от същата дата, с който ответницата М.Г.Н. (Ц.) е назначена на длъжността лекар – специализант по Пневмология и Фтизиатрия.

Договорът за обучение по чл. 234, ал. 1 КТ е вид трудов договор, който има за предмет повишаване на квалификацията на работника или служителя или придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация). Минимално необходимо съдържание на този договор е уредено в ал. 2, като освен него страните могат да уговорят и допълнителни клаузи относно задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години, както и относно отговорността при незавършване на обучението и отказ за сключване на трудов договор. Според съдържащото се в чл. 357, ал. 1 КТ легално определение споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения са трудови. Следователно, след като договорът по чл. 234, ал. 1 КТ е трудов, то и спорът относно неговото изпълнение е трудов по смисъла на чл. 357, ал. 1 КТ (в т. см. Определение № 4271 от 26.09.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2643/2024 г., III г. о.). Обстоятелството, че по отношение н а въпросите, свързани с неговото неизпълнение и последиците от това, са приложими правилата на ЗЗД, не изключва трудовоправния характер на възникналото правоотношение. Касае се за трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 КТ, който по силата на чл. 103 вр. чл. 104, т. 4 ГПК е родовоподсъден на районния съд.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ РС – Пещера за родовокомпетентен съд да разгледа исковата молба на УМБАЛ „Проф. д – р Ст. К.“ АД против М.Г.Н..

Делото да се изпрати на РС – Пещера по компетентност.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2